МТ-ЛБ

МТ-ЛБ
	Американски морски пехотинци се возят на МТ-ЛБ по време на тренировки.
Тактико-технически данни
Националност	СССР
Тип	бронетранспортьор
На въоръжение	1964 - до днес
Габаритни характеристики
Тегло	11.900 t
Дължина	6,45 m
Ширина	2,86 m
Височина	1,865 m
Броня и въоръжение
Броня (челна)	14 mm (максимално)
Основно въоръжение	7,62 mm картечница ПК; 2500 патрона
Технически данни
Силова установка	8 цилиндров дизелов двигател;
Макс. скорост	62 km/h (по шосе)
Запас от ход	500 km (по шосе)
Екипаж	2 (+ 11 пасажери)
	МТ-ЛБ в Общомедия

МТ-ЛБ (на руски: „многоцелевой тягач лёгкий бронированный; букв. – многоцелеви транспортьор – лек брониран) е съветски верижен бронетранспортьор. Основното му предназначение е теглене на артилерийски оръдия, превозване на жива сила и монтаж на специално въоръжение. За заснежени и заблатени местности е създаден високопроходимият вариант МТ-ЛБв, който се отличава с по-широка гъсенична верига (ширината на трака е увеличена до 570 mm).

На базата на МТ-ЛБу е създадено шаси за самоходната артилерийска установка 2С1 Гвоздика и др.

МТ-ЛБ е на въоръжение от 1964 г.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

Съветски варианти[редактиране | редактиране на кода]

МТ-ЛБ
- МТ-ЛБ
  - МТ-ЛБВ – (вариант с повишена проходимост) чрез уширената верига натискът върху повърхността е намален до 0,27 килограма на квадратен сантиметър
  - МТ-ЛБу – удължена версия, шассито има по 7 ролки от всяка стана
  - МТП-ЛБ – ремонтна машина, без купол.
  - ТТ-ЛБ M1975
  - МТ-ЛБус
  - МТ-ЛБТ – артилерийски влекач.
  - МТ-ЛБ Санитар – оборудван като линейка.
  - МТ-ЛБ – инженерна машина
  - 9A34/9A35 – Стрела-10 противовъздушна установка, на базата на МТ-ЛБ.
  - 2С1 Гвоздика – Самоходна гаубица 122 mm.

Български варианти[редактиране | редактиране на кода]

МТ-ЛБ АТ-И – верижна минираща машина
МТ-ЛБ МРХР – машина за радиационно и химическо разузнаване
MT-LB SE – бронирна медицинска машина
МТ-ЛБ ТМХ – самоходен миномет с 82-мм миномет М-37М
МТ-ЛБ ВМ – снегоблатноходен вариант^[1]
БМП-23 – бойна машина на пехотата, вооръжена с 23-мм автоматично оръдие 2А14 и ПТРК 9К11 „Малютка“. В конструкцията на ходовата част се използват елементи от МТ-ЛБ и 122-мм самоходна гаубица 2С1 „Гвоздика“
БМП-30 – бойна машина на пехотата с купол, директно взет от БМП-2
БРМ „Сова“ – бойна разузнавателна машина. Има следните три варианта:
- „Сова-1“ – с радиостанция Р-130М и телескопична мачта
- „Сова-2“ – с радиостанция Р-143
- „Сова-3“ – с РЛС за наземно разузнаване 1РЛ133 към переносима станция за наблюдение и разузнаване ПСНР-5 „Кредо“
КЩМ-Р-81 „Делфин“ – командно-щабна машина
Р-80 – станция за артиллерийско разузнаване

Произвеждани са в „Бета“ АД, Червен бряг, бивше държавно предприятие от военнопромишления комплекс на България, което произвежда варианти на МТ-ЛБ до 1995 година.^[1] До преименуването си през 1991 г. заводът се е наричал МК „9-и май“ – Червен бряг,^[2] а 1999 г. предприятието е приватизирано чрез покупка от работническо-мениджърско дружество (РМД) с финансиране от австрийската компания Палфингер Продукционтехник.^[3]

Към 2012 г. производството и обновяването на машините се извършва от държавното предприятие ТЕРЕМ - Хан Крум.^[4]^[5]

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Армения – 75
Азербайджан – 196
Бангладеш – 24 от Ирак
Беларус – 66
България – 600
Чехия – 10 МТ-ЛБ Стрела-10
Финландия – 98
Унгария – 330
Ирак – 61
Казахстан – 200
Литва – 10
Северна Македония – 10 През 2001 г. България дарява на Македония още 12 броя МТЛБ У, с прибори за нощно виждане и също 9 боекомплекта Стрела-10М
Молдова – 62
Нигер – 67
Полша – 352
Русия – 4800
Сърбия – 50
Швеция – 460 българско производство, купени от ГДР през 1993. Обозначени като Pbv 401.
Украйна – 2090
Сърбия – МТ-ЛБу и 13 Стрела-10

Бивши оператори[редактиране | редактиране на кода]

ГДР – 721 МТ-ЛБ българско производство, 32 СНАР-10 и 36 Стрела-10М. Предадени на обединена Германия, която дава повечето за скрап, а останалото продава на Швеция.
СССР
СФР Югославия