ОТР-21
| ОТР-21 Точка-У | |
|---|---|
 ОТР-21 Точка на парада по случай Гергьовден в София |
|
| Произход | СССР |
| Вид | тактическа ракета с малък обсег |
| История на производство и служба | |
| На въоръжение | 1986 - днес |
| На служба при | Русия, Украйна, Сирия, България, други |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 2 010 кг |
| Дължина | 6,4 м |
| Диаметър | 0,65 м |
| Степени | 1 |
| Полезен товар | 482 кг |
| Технически характеристики | |
| Гориво | твърдо |
| Бойна глава | ОМП / конвенционална / касетъчна |
| Взривна мощност | 482 кг тротил |
| Брой бойни глави | 1 |
| МОЦ | 95 м |
| Обсег | 120 км |
| Скорост | 1,8 км/сек |
| Насочване | инерционно / ГЛОНАСС |
ОТР-21 Точка (натовско наименование SS-21 Scarab, по номенклатурата на ГРАУ 9К79) е съветска тактическа квазибалистична/балистична ракета с малък обсег. Тя е създадена да замени вече остарялата Луна-М. Първият вариант, 9К79 "Точка" има обсег от 70 км - толкова, колкото е този и на Луна-М. Модернизирания вариант 9К79-1 "Точка-У" (натовско наименование Scarab B) е с обсег от 120 км е на въоръжение от 1989 година както в Русия, така и в няколко други страни. В руската армия има на въоръжение и вариант с обсег от 185 км.
Съдържание
Описание[редактиране | редактиране на кода]
ОТР-21 е високопроходим тактически ракетен комплекс, предназначен за нанасяне на удари в тактическата дълбочина на противника. Базовият вариант на ракетата има обсег от 70 километра и се пренася от шестколесно возило 9П129. Максималното отклонение от целта е до 150 метра.
ОТР-21 може да изпълнява и функцията на крилата ракета, като лети на малка височина с ниска скорост, после се издигне до 30 км височина и се насочи към целта си под много остър ъгъл. Това я прави трудна за засичане и прихващане. На върха на ракетата има лазерно устройство, което е комбинирано с изчислителна машина и има функция, подобна на челен взривател. Самата ракета е изключително трудна за засичане от радари или други сензори.
За разлика от други видове ракети, увеличението на обсега при тази се постига единствено чрез подмяна на твърдото гориво с по-мощно, без да се налагат някакви други промени по системата като цяло. По този начин Точка-У има обсег от 120 км и тегло от 2010 кг, само с 10 кг повече от базовия модел. И двата модела могат да пренасят различни видове бойни глави с тегло до 482 кг. В бойното отделение на ракетата има система, която да насочва ударната вълна или осколъчните елементи на бойната глава при взрива. Екипажът на цялата установка е 4 души. Тя разполага с пълен набор от системи за ЯХБЗ и има амфибийни способности.
ОТР-21 най-често е включена в ракетните войски на дадена страна и установките са организирани по бригади (18 машини). Бригадата разполага с до 72 допълнителни ракети. Оперативният ресурс на возилото е 15 000 км.
Бойни глави[редактиране | редактиране на кода]
Бойната глава може да бъде :
- ядрена
- тип АА-60 с изменяема мощност от 10 до 100 килотона. Най-малко 100 ракети в руската армия са заредени с ядрена бойна глава.
- химическа
- всички видове химикали.
- биологична (не е известно да са правени модификации за пренасяне на такава бойна глава, но Русия и КНДР вероятно имат такъв вариант)
- касетъчна (с 50 взривни елемента)
- Взривните елементи биха могли да бъдат противопехотни, противотанкови или бронебойни за унищожение на укрепления и бункери.
- осколъчно-фугасна
- 482 кг конвенционален експлозив с осколъчни елементи. Смъртоносен радиус на действие - над 250 метра. Радиус на поражение - над 500 метра.
- минна
- Различни видове малки мини.
В Българската армия[редактиране | редактиране на кода]
Българската армия има на въоръжение ОТР-21 "Точка" с обсег 70 км, което е най-далекобойната ѝ сухопътна ракета в момента, и едно от най-мощните и модерни оръжия. Под обсега на ракетата попадат чужди цели с голяма важност, като румънската АЕЦ "Черна Вода", сръбската ВЕЦ "Железни врата", градовете Ниш, Букурещ, Александруполис, Констанца, Одрин и други. Ракетите са приети на въоръжение още през 80-те години, и са проведени само два пробни пуска.
Първият е през 1989 година, и е успешен. Ракетата поразява целта си на 33 км разстояние, и се отклонява само с 20 метра в направление 11 метра. Специалното радарно оборудване не успява да я засече по време на полет.
Вторият пуск е през есента на 1999 година на полигона край село Корен. Пред погледа на президента Петър Стоянов, министъра на отбраната Георги Ананиев и н.щ. на БА ген. Михо Михов са изстреляни две ракети. В 10 ч. сутринта е изстреляна първата ракета (9К52 Луна-М), а в 10 часа и 12 минути е изстреляна ракетата Точка. Целта ѝ е на разстояние 34 километра. Ракетата се отклонява едва с 1 метър от целта, а всичко в радиус от 200 метра бива обгорено и поразено от осколките.[1]
Оператори[редактиране | редактиране на кода]
Азербайджан
Беларус - 36 установки
България - 18 установки с 36 допълнителни ракети
Йемен
Казахстан
Северна Корея - ок. 50
Русия - 240 установки
Сирия - 18 установки + най-малко 36 ракети
Украйна - 90 установки + около 500 ракети
Бивши[редактиране | редактиране на кода]
.svg){kind=small}
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Балистични ракети - ОТР-21
- Луна-М и Точка-У: видео
- Бояновски ракетен дивизион — Началото и краят, с редки снимки на българските ракетни войски
| Съветски и пост-съветски бронирани бойни машини след края на Втората световна война | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Списък с бронирани бойни машини по страна | ||||||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||||
