ОТР-21

ОТР-21 Точка-У
	ОТР-21 Точка на парада по случай Гергьовден в София
Обща информация
Произход	СССР
Вид	тактическа ракета с малък обсег
История на производство и служба
На въоръжение	1986 – днес
На служба при	Русия, Украйна, Сирия, България, други
Габаритни характеристики
Маса	2010 кг
Дължина	6,4 м
Диаметър	0,65 м
Степени	1
Полезен товар	482 кг
Технически характеристики
Гориво	твърдо
Бойна глава	ОМП / конвенционална / касетъчна
Взривна мощност	482 кг тротил
Брой бойни глави	1
МОЦ	95 м
Обсег	120 км
Скорост	1,8 км/сек
Насочване	инерционно / ГЛОНАСС
	ОТР-21 Точка-У в Общомедия

ОТР-21 Точка (натовско наименование SS-21 Scarab, по номенклатурата на ГРАУ 9К79) е съветска тактическа квазибалистична/балистична ракета с малък обсег. Тя е създадена да замени вече остарялата Луна-М. Първият вариант, 9К79 „Точка“ има обсег от 70 км – толкова, колкото е този и на Луна-М. Модернизирания вариант 9К79-1 „Точка-У“ (натовско наименование Scarab B) е с обсег от 120 км е на въоръжение от 1989 година както в Русия, така и в няколко други страни. В руската армия има на въоръжение и вариант с обсег от 185 км.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Съветска ОТР-21 на учение в зимни условия

ОТР-21 е високопроходим тактически ракетен комплекс, предназначен за нанасяне на удари в тактическата дълбочина на противника. Базовият вариант на ракетата има обсег от 70 километра и се пренася от шестколесно возило 9П129. Максималното отклонение от целта е до 150 метра.

ОТР-21 може да изпълнява и функцията на крилата ракета, като лети на малка височина с ниска скорост, после се издигне до 30 км височина и се насочи към целта си под много остър ъгъл. Това я прави трудна за засичане и прихващане. На върха на ракетата има лазерно устройство, което е комбинирано с изчислителна машина и има функция, подобна на челен взривател. Самата ракета е изключително трудна за засичане от радари или други сензори.

За разлика от други видове ракети, увеличението на обсега при тази се постига единствено чрез подмяна на твърдото гориво с по-мощно, без да се налагат някакви други промени по системата като цяло. По този начин Точка-У има обсег от 120 км и тегло от 2010 кг, само с 10 кг повече от базовия модел. И двата модела могат да пренасят различни видове бойни глави с тегло до 482 кг. В бойното отделение на ракетата има система, която да насочва ударната вълна или осколъчните елементи на бойната глава при взрива. Екипажът на цялата установка е 4 души. Тя разполага с пълен набор от системи за ЯХБЗ и има амфибийни способности.

ОТР-21 най-често е включена в ракетните войски на дадена страна и установките са организирани по бригади (18 машини). Бригадата разполага с до 72 допълнителни ракети. Оперативният ресурс на возилото е 15 000 км.

Бойни глави[редактиране | редактиране на кода]

Бойната глава може да бъде:

ядрена
- тип АА-60 с изменяема мощност от 10 до 100 килотона. Най-малко 100 ракети в руската армия са заредени с ядрена бойна глава.
химическа
- всички видове химикали.
биологична (не е известно да са правени модификации за пренасяне на такава бойна глава)
касетъчна (с 50 взривни елемента)
- Взривните елементи биха могли да бъдат противопехотни, противотанкови или бронебойни за унищожение на укрепления и бункери.
осколъчно-фугасна
- 482 кг конвенционален експлозив с осколъчни елементи. Смъртоносен радиус на действие – над 250 метра. Радиус на поражение – над 500 метра.
минна
- Различни видове малки мини.

В Българската армия[редактиране | редактиране на кода]

Установки Точка-У на парад в Екатеринбург

Българската армия има на въоръжение ОТР-21 „Точка“ с обсег 70 км, което е най-далекобойната ѝ сухопътна ракета, и едно от най-мощните и модерни оръжия. Ракетите са приети на въоръжение още през 80-те години, и са проведени само два пробни пуска.

Първият е през 1989 година, и е успешен. Ракетата поразява целта си на 33 км разстояние, и се отклонява само с 20 метра в направление 11 метра. Специалното радарно оборудване не успява да я засече по време на полет.