ОТР-21

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ОТР-21 Точка-У
SS-21parade.jpg
ОТР-21 Точка на парада по случай Гергьовден в София
Произход СССР
Вид тактическа ракета с малък обсег
История на производство и служба
На въоръжение 1986 - днес
На служба при Русия, Украйна, Сирия, България, други
Габаритни характеристики
Маса 2 010 кг
Дължина 6,4 м
Диаметър 0,65 м
Степени 1
Полезен товар 482 кг
Технически характеристики
Гориво твърдо
Бойна глава ОМП / конвенционална / касетъчна
Взривна мощност 482 кг тротил
Брой бойни глави 1
МОЦ 95 м
Обсег 120 км
Скорост 1,8 км/сек
Насочване инерционно / ГЛОНАСС

ОТР-21 Точка (натовско наименование SS-21 Scarab, по номенклатурата на ГРАУ 9К79) е съветска тактическа квазибалистична/балистична ракета с малък обсег. Тя е създадена да замени вече остарялата Луна-М. Първият вариант, 9К79 "Точка" има обсег от 70 км - толкова, колкото е този и на Луна-М. Модернизирания вариант 9К79-1 "Точка-У" (натовско наименование Scarab B) е с обсег от 120 км е на въоръжение от 1989 година както в Русия, така и в няколко други страни. В руската армия има на въоръжение и вариант с обсег от 185 км.

Описание[редактиране | edit source]

Съветска ОТР-21 на учение в зимни условия

ОТР-21 е високопроходим тактически ракетен комплекс, предназначен за нанасяне на удари в тактическата дълбочина на противника. Базовият вариант на ракетата има обсег от 70 километра и се пренася от шестколесно возило 9П129. Максималното отклонение от целта е до 150 метра.

ОТР-21 може да изпълнява и функцията на крилата ракета, като лети на малка височина с ниска скорост, после се издигне до 30 км височина и се насочи към целта си под много остър ъгъл. Това я прави трудна за засичане и прихващане. На върха на ракетата има лазерно устройство, което е комбинирано с изчислителна машина и има функция, подобна на челен взривател. Самата ракета е изключително трудна за засичане от радари или други сензори.

За разлика от други видове ракети, увеличението на обсега при тази се постига единствено чрез подмяна на твърдото гориво с по-мощно, без да се налагат някакви други промени по системата като цяло. По този начин Точка-У има обсег от 120 км и тегло от 2010 кг, само с 10 кг повече от базовия модел. И двата модела могат да пренасят различни видове бойни глави с тегло до 482 кг. В бойното отделение на ракетата има система, която да насочва ударната вълна или осколъчните елементи на бойната глава при взрива. Екипажът на цялата установка е 4 души. Тя разполага с пълен набор от системи за ЯХБЗ и има амфибийни способности.

ОТР-21 най-често е включена в ракетните войски на дадена страна и установките са организирани по бригади (18 машини). Бригадата разполага с до 72 допълнителни ракети. Оперативният ресурс на возилото е 15 000 км.

Бойни глави[редактиране | edit source]

Бойната глава може да бъде :

  • ядрена
    • тип АА-60 с изменяема мощност от 10 до 100 килотона. Най-малко 100 ракети в руската армия са заредени с ядрена бойна глава.
  • химическа
    • всички видове химикали.
  • биологична (не е известно да са правени модификации за пренасяне на такава бойна глава, но Русия и КНДР вероятно имат такъв вариант)
  • касетъчна (с 50 взривни елемента)
    • Взривните елементи биха могли да бъдат противопехотни, противотанкови или бронебойни за унищожение на укрепления и бункери.
  • осколъчно-фугасна
    • 482 кг конвенционален експлозив с осколъчни елементи. Смъртоносен радиус на действие - над 250 метра. Радиус на поражение - над 500 метра.
  • минна
    • Различни видове малки мини.

В Българската армия[редактиране | edit source]

Установки Точка-У на парад в Екатеринбург

Българската армия има на въоръжение ОТР-21 "Точка" с обсег 70 км, което е най-далекобойната ѝ сухопътна ракета в момента, и едно от най-мощните и модерни оръжия. Под обсега на ракетата попадат чужди цели с голяма важност, като румънската АЕЦ "Черна Вода", сръбската ВЕЦ "Железни врата", градовете Ниш, Букурещ, Александруполис, Констанца, Одрин и други. Ракетите са приети на въоръжение още през 80-те години, и са проведени само два пробни пуска.

Първият е през 1989 година, и е успешен. Ракетата поразява целта си на 33 км разстояние, и се отклонява само с 20 метра в направление 11 метра. Специалното радарно оборудване не успява да я засече по време на полет.

Вторият пуск е през есента на 1999 година на полигона край село Корен. Пред погледа на президента Петър Стоянов, министъра на отбраната Георги Ананиев и н.щ. на БА ген. Михо Михов са изстреляни две ракети. В 10 ч. сутринта е изстреляна първата ракета (9К52 Луна-М), а в 10 часа и 12 минути е изстреляна ракетата Точка. Целта ѝ е на разстояние 34 километра. Ракетата се отклонява едва с 1 метър от целта, а всичко в радиус от 200 метра бива обгорено и поразено от осколките.[1]

Оператори[редактиране | edit source]

Бивши[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Препис на статия от Божидар Спасов; има снимки от "Есен '99"

Външни препратки[редактиране | edit source]

Съветски и пост-съветски бронирани бойни машини след края на Втората световна война
Списък с бронирани бойни машини по страна