Панцир-С1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Панцирь-С1“
Панцирь-С1 на 8x8 шасси КАМАЗ-6560
Pantsir-S1 SAM at Engineering Technologies 2012.jpg
Основни характеристики
Тип: Зенитен ракетно-артилерийски комплекс
Производител: Русия Русия КБП
(гр. Тула)
Състояние: На въоръжение
Години на експлоатация: 2008 г. – понастоящем
Екипаж: 3 души
Маса на комплекса: до 30 тона
(в зависимост от шасито)
Време за разгръщане: < 5 минути
Време за реакция: 4–6 с
Боекомплект: 12 ракети 57Э6, 1400 снаряда
Характеристики на системата за локация
РЛС: 1РС1-1 и 1РС2
Тип РЛС: Двудиапазонна трикоординатна
Тип антена: ФАР
Диапазон: см/мм (канал за съпровождане) и
см (канал за засичане)[1]
Азимут на обзор (засичане/съпровождане): (от 0 до 82)[2]/45 градуса
(360 за сметка на механичното завъртане)
Ъгъл на мястото на обзор (засичане/съпровождане): (от 0 до 82)[2]/45 градуса
Далечина (при ЕПР 2 м²) (засичане/съпровождане): 36/30 км[3]
Оптико-електронна система за съпровождение: има
Поле на обзор: 1,8 × 2,7 градуса
Режими: автоматичен/ръчен
Далечина: 18 км
Ракетно въоръжение (57Э6Е)
Тип: двустепенна свръхзвукова твърдогоривна
Насочване: радиокомандно
Скорост (максимална/средна на дистанция 18 км): 1300/700 м/с[4]
Максимална скорост на целта: 1000 м/с
Далечина до целта: 1,2 км – 20 км
Височина на целта: 15 м – 15 км
Дължина: 3,2 м
Калибър: 170/90 мм[5]
Маса (без/с ТПК): 74,5/94 кг
Тип на БЧ: осколъчна, пръти
Маса на БЧ: 20 кг
Маса на ВВ в БЧ: 5,5 кг
Артилерийско въоръжение (2А38М)
Тип: двуцевен зенитен автомат
Калибър: 30 мм
Ефективна максимална далечина на стрелбата: 4 км
Сумарна скорострелност: 5000 изстрела/минута
Живучест на ствола: > 8000 изстрела
Тип боеприпаси: бронебойно-запалителни
Начална скорост на снаряда: 960 м/с
Маса на патрона: 842 г
Маса на снаряда: 389 г
Изображения в Общомедия

Панцир-С1 (Индекс ГРАУ – 96К6, на етапа на разработване има условното име „Тунгуска-3“,[6] според класификацията на НАТО – SA-22 Greyhound (от англ. — хрътка)) е руски самоходен зенитен ракетно-артилерийски комплекс (ЗРАК) с наземно и морско базиране.

Комплексът е разработен от ред структури на отбранително-промишления комплекс на СССР и Русия, начело с Конструкторското бюро по приборостроене. Предназначен е близко прикритие на граждански и военни обекти (в т.ч. комплексите на ПВО с голям радиус на действие) от всички съвременни и перспективни средства за въздушно нападение. Също може да осъществява защитата на отбранявания обект от наземни и надводни заплахи[7].

Работите по създаването на комплекса са завършени през 1994 г., за първи път той е демонстриран на МАКС-1995. От тогава комплексът е значително модернизиран, последната известна модификация е показана на МАКС-2007. На 16 ноември 2012 г. с разпореждане на Председателя на правителството на РФ Дмитрий Медведев ЗРПК „Панцирь-С1“ е приет на въоръжение във ВС на Русия[8].
През 2015 г. е приет на въоръжение новият комплекс „Панцирь-С2“ с подобрени характеристики.[9][10] През 2016 г. е завършена разработката на модификацията „Панцирь-СМ“, в която, за сметка на използването на ново разработена многофункционална станция за прицелване, далечината на поражение на целите е увеличена до 40 км.[11]

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Задействани структури

В разработката и производството на бойните и учебните средства на комплекса „Панцирь-С1“ са задействани следните структури:

Обзор[редактиране | редактиране на кода]

„Панцирь-С1“ представлява зенитен ракетно-артилерийски комплекс с малък радиус на действие, разположен на верижно шаси, колесно шаси камион, ремарке или поставян стационарно. Управлението се води от двама или трима оператори. Противовъздушната отбрана се осъществява от автоматични оръдия и управляеми ракети с радиокомандно насочване с инфрачервено и радиолокационно проследяване. Комплексът е предназначен за защитата на малоразмерни обекти от средствата за въздушно нападение (както пилотируеми, така и безпилотни). Освен това комплексът е способен да води борба с лекобронирани наземни цели, а също и с жива сила на противника[20].

Особеността на комплекса „Панцирь-С1“ се състои в съвместяването на многоканална система на засичане и съпровождане на целите с ракетно-артилерийското въоръжение, създаващ плътна зона на прихващане на цели по височина (минимална) от 0 м и по далечина (минимална) от 200 м. Досегаемост по височина 15 км, по далечина 20 км[21], даже без външна поддръжка.

Времето за реакция на комплекса е 4 – 6 секунди; 1,5 секунди между пусковете на ракетите както и захващането на целите от системата.

Броя на едновременно обстрелваните цели в полето ±45° е четири[22]. В ±90° – две[22].

Максималната скорост на захват е равна на 10 цели в минута.

Минималната ЕПР за комплекса е 2 – 3 см²[23]. Това позволява да се фиксират малоразмерни разузнавателни БПЛА с близко действие.

През 2014 г. в рамките на учения е потвърдена възможността да се унищожи от комплекса, работещ в движение, цел със скорост 1000 м/с[24].

Модулният принцип позволява да се разполага системата на произволно шаси, в т.ч. на гъсеничен движител[20].

Стойност

Според данните от известните договори, цената на един ЗРПК „Панцирь-С1“ при експортни доставки е 13,15 млн. щатски долара.[2] до 14,67[25]

Съществува по-проста и по-евтина версия на „Панцирь-С1“ за експорт, която съдържа само оптико-електронната система за управление на огъня.

Работа на комплекса[редактиране | редактиране на кода]

До 6 машини от „Панцирь-С1“ могат съвместно да работят чрез цифрова мрежа за свръзка в различни режими.

  • Единични бойни действия: всички действия, започвайки от засичането на целта до нейното прихващане, напълно се изпълняват от един комплекс без привличане на други средства.
  • Бойни действия в състава на батареи: един „Панцирь-С1“ работи като бойна машина и едновременно като команден пункт. От 3 до 5 „Панцири“ могат да бъдат включени към него и да получават целеуказания за последващо изпълнение на задачите.
  • Бойни действия с команден пункт: командният пункт изпраща целеуказания към установките „Панцирь-С1“ за последващо изпълнение на задачите.
  • Бойни действия в състав на батареи с команден пункт и РЛС за ранно предупреждение (собствена РЛС за ранно предупреждение, високомобилната 1РЛ123[26][27]): командният пункт получава въздушната обстановка от РЛС за ранно предупреждение и препраща целеуказанията към установките „Панцирь-С1“ за последващо изпълнение на задачите.
  • Може да работи в автоматичен режим както като отделна бойна единица, така и в състава на подразделения до 6 машини в батарея[22].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Локационна система[редактиране | редактиране на кода]

3 локатора:

  • Радар за ранно засичане и целеуказание от типа ФАР (дм-диапазон), по азимут 360°[2], по вертикала съгласно използвания режим.
  • Радари за съпровождане и насочване: полезрение (см-диапазон)[28] – хоризонтала 0 – 60° или 26 – 82° (2 режима)[2]. Милиметров диапазон съвместно. По азимут ±45° и за сметка на въртене кръгов обзор.
  • Полезрение на пасивния оптичен локатор в състава на радарите за съпровождане и насочване 1,8 × 2,7 град.[29]. Вертикално – от -5 до +82° с оглед движенията на радара. Скорост на насочване максимална – не по-малко от 100 град./с.

Система за откриване, съпровождение и управление на огъня[редактиране | редактиране на кода]

„Панцирь-С1“ (в центъра радара за съпровождане на целите) – две двустволни зенитни оръдия и 12 ракети земя-въздух, готови за изстрелване

Системата за управление на огъня на комплекса „Панцирь-С1“ включва РЛС (на основа ФАР) за засичане и РЛС за съпровождане. Тези радари съпровождат както целите, така и ракетите земя-въздух, пускани от комплекса.

Радиолокационната станция 1РС1-1Е за откриване на целите с дм-диапазон е създадена в ВНИИРТ. За цели с ефективна площ на разсейване 2 м² далечината на откриване е равна на 32 – 36 км[30]. Максималната далечина на засичане е 80 км[31].

Освен радара, системата за управление на огъня също съдържа оптико-електронен комплекс с дълговълнов приемник на излъчванията (инфрачервен пеленгатор), а също осъществява цифрова обработка на сигналите и автоматично съпровождане на целите. Цялата система може да работи напълно автоматично.

РЛС 1РС2-Е „Шлем“. Основата на станцията е двудиапазонна РЛС (см+мм), осигуряваща работата на ЗРПК (в т.ч. и по време на движение) по широк вид цели – самолети, вертолети (в т.ч. намиращи се в режим на „висене“), дистанционно-пилотируеми летателни апарати (ДПЛА), високоточно оръжие, подвижни наземни обекти[32]. Локаторът в милиметровия диапазон осигурява откриване и поражение на цели с ЕПР 0,1 м² в обсег от 20 км.[33] Захватът на цел с ЕПР 2 м² се осигурява от РЛС на далечини до 30 км.[34] Максималната далечина е 36 км.[31]

ОЕС служи и за засичане на целите и за тяхното съпровождане и насочването на ракетите в оптическия и топлинния диапазон честоти. ОЕС съпровожда целта, използвайки ИЧ-диапазон 3 – 5 мкм, което осигурява многосезонно използване на ракетното въоръжение в оптическия режим на работа. Далечината на автосъпровождение (при далечина по метео условия 10 км) съставлява: за самолет F-16 – 17 – 26 км; за ПРР HARM – 13 – 15 км. Единствено ОЕС се използва за стрелба по морски и наземни цели[35].

Двете независими средства за насочване – радарът и оптико-електронната система – позволяват да се осъществява захвата на четири цели едновременно[36].

Времето за реакция на комплекса е 4 – 6 секунди. 1,5 секунди има между пусковете на ракетите както и за захващане на целите от системата, което е световен рекорд. Секторът за работа за ОЕС е от -5° до +82° по вертикала, с оглед на значителната физическа височина на разполагане на прицелния комплекс с ОЕС това разширява полето за ранно откриване на свръхнисковисочинни, морски и наземни цели.

За осигуряване на защитеността на система от смущения свръзката сменя работната честота с 3500 скока/с на псевдослучаен принцип в широк диапазон[37].

Ракета[редактиране | редактиране на кода]

Официалните данни на разработчика говорят, че ракетата е високоманеврена, с малко време на участъка за ускоряване, малко снижение на скоростта за сметка на бикалибрената схема (ускорителен блок се отделя и калибърът на ракетата рязко намалява, което снижава загубите от аеродинамичното съпротивление), миниатюрната електроника, взривателя е контактен и неконтактен[4].

Ракетата е 57Э6Е, експортната – 57Э6-Е (и двете: височина 15, далечина 20, до 2006 г. до 18 км по далечина), и 9М335 (височина 8, далечина 12). От 2010 е приет на въоръжение вариантът с 57Э6Е (височината на поражение от 10 км е до тази година, обаче няма точни данни през коя година). Минималната височина на целта за ракетата е 15 м, радиусът на сработване на неконтактния взривател е 7 – 9 м.[38] За предишния вариант се осигурява за цели от типа самолет на тактическата авиация, включая малкозабележимите, движещи се със скорост 500 м/с и летящи на височина 10 км.

Ракетата се съхранява без проверка 15 години[39].

Ракетата осигурява поражение на цели с ЕПР 0,1 – 0,3 кв. метра на далечина 20 км и ефективно поразяване на всички типове перспективни средства за въздушно нападение, преди всичко на високоточно оръжие със скорости на полета до 1000 м/с и минимална ефективна отразяваща повърхност (ЕОП) 0,03 – 0,06 м², с вероятност не по-малко от 0,7 с една ракета[22].

Към 2017 трябва да бъде завършена разработката на Панцирь-СМ с възможност за ефективно поражение на балистични цели[40].

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата за ЗПРК „Панцирь-С1“
  • Роман – 1994 г. Прототип, изпълнен на шаси Урал-5323-20.
  • ЗПРК 96К6 – 2005 г. Сериен вариант, изпълнен на шаси КамАЗ-6560.
  • Панцирь-С1-О – 2005 г. Въоръжение: 2×2 30-мм 2А72, 2×4 57Э6Е. С оптична система за управление на въоръжението (с едноцелев канал). Отсъства РЛС за съпровождение.
  • Панцирь-С1Э – модификация за експорт, изпълнена на шаси MAN-SX45. Използвано е оборудване с чуждестранно производство. ЗУР – 9М311;
  • Панцирь-2Э – 2006 г. – специална модел за експорт. РЛС за съпровождане е с подобрени параметри;
  • Панцирь-С1 – 2006 г. Въоръжение: 2×2 30-мм 2А38М, 2×6 57Э6Е. С РЛС за съпровождане с 4-целев канал, зона на захващане на целите по далечина – 0,2 – 20 км, по височина – 0 – 15 км.
  • Панцирь-С1 (БМ 72В6Е) – Модификация на комплекса, изпълнена на шаси „БАЗ-6909-019“[41]
  • Панцирь-С2 – модернизиран комплекс за ВС на РФ, на въоръжение[42].
  • Панцирь-М – морски вариант на ЗРАК „Панцирь-С“[43] в него се съдържат 8 готови ракети + 32 в резерв, две 30-мм оръдия ГШ-6-30. От юли 2015 г. се предполага започването на серийно производство[44]. През август 2015 е направена поръчка за първите три комплекса[44], на 30 април 2018 г. е спуснат на вода първият МРК от проекта 22800, снабден с комплекса[45].
  • Панцирь-МЕ – 2015 г. Въоръжение: 8 готови ракети + 32 в запас, две 30-мм оръдия ГШ-6-30. Предлага се за експорт. Комплексът трябва да замени Кортик и за него ще бъдат пригодени някои кораби[46]
  • Панцирь-СА – арктическа модификация на базата на двузвеневия верижен транспортьор ДТ-30. За първи път е представен на широката публика на Военния парад на победата, на Червения площад, 9 май 2017 г.[47]. За разлика от базовия модел няма зенитно оръдие, увеличен е броят на ракетите от 12 до 18 и е модернизирана станцията за засичане на целите[48]
  • Панцирь-СМ – модификация, в която, за сметка на използването на новоразработената многофункционална станция за прицелване, далечината на поразяване на целите е увеличена до 40 км, далечината на засичане 75 км.[11]

Шаси[редактиране | редактиране на кода]

Индекс на шасито КамАЗ-6560 ГМ352М1Е БАЗ-6309 „Вощина-1“ MAN-SX45 МЗКТ-7930 (проект)[41] ДТ-30ПМ КамАЗ-53958
Външен вид Pantsir-S1 during the Victory parade 2010.jpg Pantsir-S1 SAM at Engineering Technologies 2012.jpg 72V6E fl ky.JPG Панцирь-С1 на шаси MAN-SX45 MZKT-7930 truck.jpg ЗРК Панцирь-СА на базе двухзвенного гусеничного транспортера ДТ-30ПМ - Тренировка к Параде Победы 2017 04.jpg Панцирь-СМ на шаси КамАЗ-53958
Колесна формула 8×8 вериги 8×8 8×8 8×8 вериги 8×8
Максимална скорост 90 км/ч 70 км/ч 90 км/ч
Брониране противокуршумно защита от снаряди на малокалибрена артилерия противокуршумно противокуршумно противокуршумно защита от снаряди на малокалибрена артилерия противокуршумно
Запас хода 500 км 600 км 1200 км

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Оператори на ЗРК „Панцирь-С1“
  • Русия Русия:
  • Алжир Алжир – 38 комплекса Панцирь-С1Э и 750 със ЗУР 9М331 доставени в периода от 2012 до 2014 г., комплексите са поръчани на Русия през 2006 г.[52][53] (сумата на контракта – над 500 милиона долара)[31].
  • Ирак Ирак – 24 единици, по състояние към 2018 г[54]. 8 комплекса Панцирь-С1Э и 200 единици 9М331 доставени от Русия през 2014 г., всичко са поръчани 48 комплекса Панцирь-С1Э и 1200 единици 9М331 през 2012 г. (сумата на контракта съставя 2,3 милиарда долара)[52]. 2016: доставка на 20 машини (според неофициални данни, подписанният през 2012 г. с Ирак договор за сума 4,2 млрд. долара предвижда доставката на 24 комплекса)[55].
  • Иран Иран: 10 комплекса Панцирь-С1Э, по състояние към 2012 г[56].
  • Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства – 50 единици 96К6, по състояние към 2018 г[57]. 50 комплекса Панцирь-С1Э и 1000 единици 9М311 доставени от Русия в периода от 2009 до 2013 г. (първоначално първата доставка е планирана за 2003 г.). Сумата на контракта съставлява 800 млн. долара (включая частично финансиране на разработването)[52].
  • Оман Оман: до 12 комплекса Панцирь-С1Э, по състояние към 2012 г.[58]
  • Сирия Сирия – определен брой комплекси 96К6, по състояние към 2016 г[59]. 36 комплекса 96К6 и 700 единици 9М311, доставени от Русия в периода от 2008 по 2011 г. Снабдяването се осъществява в рамките на контракта от 2006 г., който предвижда доставката на до 50 комплекса 96К6[52].
  • Flag of Ethiopia.svg Етиопия – възможно състои на въоръжение, по състояние към 2019 г.[60]

Възможни доставки[редактиране | редактиране на кода]

  • Бразилия Бразилия: 3 комплекса Панцирь-С1Э и 75 ЗУР 9М331 са избрани за доставка от Русия, първите доставки се очакват през 2016 г.[52] През февруари 2013 г. е подписано съглашение за намерение за закупуване в бъдеще на няколко батареи „Панцирь-С1“ (от 12 до 18 комплекса)[61]. Подписването на контракта е отложено за 2016 г. поради политическата и икономическата криза[62]. През юни 2017 г. посланикът на Бразилия заявява, че „бюджетните трудности за сега не позволяват да се закупи тази техника“[63].
  • Екваториална Гвинея Екваториална Гвинея – подписан контракт за доставката на два комплекса „Панцирь-С1“, боеприпаси и средства на материално-техническото осигуряване за тях[64].

Разгърнати[редактиране | редактиране на кода]

  • Шест ЗРПК са постъпили на въоръжение в подразделенията на противовъздушната отбрана на Източния военен окръг в Камчатка[65].
  • Дивизион самоходни ЗРПК „Панцирь-С2“ е постъпил около Владивосток[66].
  • Три ЗРПК „Панцирь“ на ВКС на Русия са разгърнати през септември 2015 г. за охрана на авиобазата Латакия (Сирия)[67].

Изображения[редактиране | редактиране на кода]

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г., според съобщения в руските СМИ, комплексите „Панцирь“, разположени в Крим, нееднократно свалят безпилотни летателни апарати, влизащи от страна на Украйна[68].

През 2014 г. компанията Armament Research Services (ARES), основавайки се на информация от социалните мрежи[69], заявява за присъствието на комплекси „Панцирь-С1“ на неподконтролните на украинските власти територии, в частност в град Луганск, и за тяхното използване в бойните действия[70]. На 19 февруари 2015 г. ARES допълва, че „към момента на публикуване на отчета (2014 г.) не са потвърдени наблюдения за системи „Панцирь-С1“. На снимките, поместени в мрежата през средата на декември, са показани руски системи „Панцирь-С1“, без маркировка и номера, в руския град Каменск-Шахтински недалеч от границата с Украйна“[70].

Нахлуване в Йемен

През април 2017 г. военни на ОАЕ от състава на обединената арабска групировка сили в в Йемен по погрешка свалят саудитски вертолет Sikorsky UH-60 Black Hawk, използвайки комплекс „Панцирь-С1“, убити са 12 саудитски военни[71][72].

Гражданска война в Сирия

Според сведения, публикувани в откритата преса, и според заявленията на военните, комплексите „Панцирь С-1“ нееднократно са използвани в в Сирия.

Така например в началото на октомври 2017 г. се съобщава за унищожаването от руски комплекс „Панцирь“ на две ракети РСЗО „Град“, изстреляни от ИД[73].

През декември 2017 г. с помощта на комплекса „Панцирь-С1“ са отразени две ракетни атаки по руската авиобаза Хмеймим в Сирия[74].

В края на декември 2017 г. министърът на отбраната на РФ Сергей Шойгу заявява, че за цялото време на присъствието на контингента на ВС на РФ в Сирия с помощта на ЗРПК „Панцирь С-1“ са унищожени 54 ракети на РСЗО и 16 безпилотни летателни апарата[75]; по-късно Министерството показва свалени в Сирия безпилотници, в т.ч. унищожени с помощта на „Панцирь-С1“[76].

В нощта на 14 април 2018 г. сирийските ПВО използват комплекси „Панцирь-С1“ за отразяване на ракетния удар на САЩ и техни съюзници по обекти в Сирия. Съгласно официалните данни от министерството на отбраната на Русия, всичко САЩ и техните съюзници използват 103 крилати ракети, от които сирийските средства за ПВО прехващат 71 крилати ракети. При отразяването на този удар са задействани (освен С-125, С-200, „Бук“, „Квадрат“, „Оса“, „Стрела-10“) „Панцирь-С1“ поразяват 23 цели от 25[77]. Съгласно официалните заявления на министерството на отбраната на САЩ, нито една от ракетите не е свалена, а болшинството пускове на зенитни ракети са произведени от сирийците вече след като крилатите ракети са достигнали целите си[78].

На 10 май 2018 г. един сирийски комплекс „Панцирь-С1“, намиращ се извън бойна готовност, е поразен[79] от пряко попадение на израелска ракета Spike NLOS, в хода на ударите на Израел по обекти в Сирия[80]. Според публикувани по-късно фотографии на повредената машина експертите отбелязват незначителните ѝ повреди и нейната ремонтопригодност[81][82].

На 21 януари 2019 г. пресслужбата на ЦАХАЛ публикува видеозапис на удар по сирийска батарея за ПВО, в хода на удара на израелците по предградията на Дамаск[83], в резултат на което с дрон-снаряд Skystriker[84] е поразен комплекс „Панцирь“[85].

Чуждестранни аналози[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станция обнаружения целей (СОЦ) 1РС1-1Е. // ВНИИРТ, 2012. Архивиран от оригинала на 2014-11-09. Посетен на 2015-02-19. Архив на оригинала от 2014-11-09 в Wayback Machine.
  2. а б в г д «Панцири» едут в Африку. // Интерфакс, 24 марта 2010. Посетен на 2010-08-14.
  3. Радиолокационная станция сопровождения цели и ракет 1PC2-Е. // Фазотрон-НИИР. Посетен на 2015-02-19.
  4. а б Панцирь-С1. // Конструкторское бюро приборостроения, 2013-08-23. Посетен на 2015-02-19.
  5. «Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс. // Вооружения, военная и специальная техника. ОРУЖИЕ РОССИИ. Архивиран от оригинала на 2012-02-21. Посетен на 2011-10-10. (на руски) Архив на оригинала от 2012-02-21 в WebCite
  6. Тихонов, Т.1 2010, с. 187.
  7. Зенитный ракетно-артиллерийский комплекс „Панцирь-С1“. // «Ракетная техника». Архивиран от оригинала на 2012-02-21. Посетен на 2011-07-17.
  8. «Панцирь-С» принят на вооружение Российской армии. // Конструкторское бюро приборостроения, 2012 – 11. Архивиран от оригинала на 2013-04-04. Посетен на 2015-02-18.
  9. Новый комплекс „Панцирь-С2“ примут на вооружение в 2015 году // Российская газета
  10. ВВС в этом году примут на вооружение новый ЗРПК „Панцирь-С2“ // Lenta.ru
  11. а б Радиус действия нового „Панциря“ увеличится до 40 км за счет новой прицельной станции. // ТАСС. Посетен на 6-10-2016.
  12. Тихонов, Т.1 2010, с. 186 – 187.
  13. Тихонов, Т.2 2010, с. 173.
  14. Тихонов, Т.2 2010, с. 337.
  15. Тихонов, Т.1 2010, с. 543.
  16. Тихонов, Т.2 2010, с. 448.
  17. Тихонов, Т.2 2010, с. 178.
  18. Тихонов, Т.2 2010, с. 468.
  19. Тихонов, Т.2 2010, с. 28.
  20. а б «Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс. // «Оружие России» – каталог вооружения, военной и специальной техники. Архивиран от оригинала на 2012-02-21. Посетен на 2011-07-09. Архив на оригинала от 2012-02-21 в WebCite
  21. Зенитный ракетно-пушечный комплекс 96К6 „Панцирь-С1“. Сравнительные характеристики отечественных ЗРПК. // Вестник ПВО, 2007-08-09. Архивиран от оригинала на 2012-02-21. Посетен на 2011-07-09.
  22. а б в г Зенитный ракетно-пушечный комплекс „Панцирь-С1“ // RusArmy.com
  23. Зенитный ракетно-пушечный комплекс „Панцирь-С“ // Армейский вестник
  24. ВЗГЛЯД / Россия начала испытания гиперзвуковой ракеты для комплекса „Панцирь“
  25. Алжир закупил в России 38 зенитных комплексов „Панцирь-С1“ Архив на оригинала от 2011-08-23 в Wayback Machine. Архив на оригинала от 2011-08-23 в Wayback Machine. // Новые Вести
  26. РЛС 1РЛ123. // НПО „Правдинский радиозавод“. Посетен на 2015-02-19. Архив на оригинала от 2015-02-19 в Wayback Machine.
  27. Новая РЛС обнаружения целей 1РЛ123 вызвала большой интерес у потенциальных покупателей. // «Военный информатор», 2013-08-27. Посетен на 2015-02-19.
  28. фактически данни за РЛС 1РС1-1Е по резултатите от изпитанията на разработчика
  29. Ярослав Экспресс – Панцирь-С1
  30. Ракетные и артиллерийские системы // Рособоронэкспорт. Каталоги продуктов
  31. а б в Ростех:: Исследования:: Неуязвимый „Панцирь“. // Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 2015-05-03. Архив на оригинала от 2015-05-18 в Wayback Machine.
  32. ЗРПК „Панцирь-С1“ // Вестник ПВО
  33. Локатор для „Панциря“ – ВПК.name
  34. Радиолокационная станция сопровождения цели и ракет 1PC2-Е
  35. Александр Рыбас. „Панцирь“ для страны и армии. Воздушно-космическая оборона. 2007.
  36. Саид Аминов.. Зенитный ракетно-пушечный комплекс 96К6 „Панцирь-С1“. // Вестник ПВО, 2007-08-09. Архивиран от оригинала на 2012-02-21. Посетен на 2011-07-09.
  37. Автоматизированный комплекс средств связи системы „Панцирь-С“. // Концерн „Созвездие“. Посетен на 2015-02-19.
  38. Зенитный ракетно-пушечный комплекс (ЗРПК) – Панцирь-С1, архив на оригинала от 23 юли 2015, https://web.archive.org/web/20150723091841/http://dokwar.ru/publ/vooruzhenie/pvo_i_rvsn/zenitnyj_raketno_pushechnyj_kompleks_zrpk_pancir_s1/16-1-0-186, посетен на 2019-04-17 
  39. 96К6 „Панцирь-С1“ – зенитный ракетно-пушечный комплекс
  40. Новый „Панцирь“ сможет поражать баллистические цели
  41. а б Зенитный ракетно-пушечный комплекс 96К6 „Панцирь-С1“ (SA-22 GREYHOUND). //
  42. Военные получили модернизированный зенитный комплекс „Панцирь-С2“: Оружие: Силовые структуры: Lenta.ru
  43. В 2016 году корабли ВМФ РФ получат ЗРПК „Панцирь“. 26.8.2014
  44. а б Минобороны закупило три морских комплекса „Панцирь-М“. // Lenta.ru. Посетен на 25-8-2015.
  45. Состоялась торжественная церемония спуска на воду второго серийного малого ракетного корабля проекта 22800 „Шквал“, стр. № 253. // pellaship.ru. Открытое акционерное общество «Ленинградский судостроительный завод „Пелла“», 2018-05-05. Посетен на 2018-05-06. (на руски)
  46. Взгляд / Разработчик заявил о запуске в серию комплекса „Панцирь-М“
  47. Дмитрий Григорьев. Арктические войска до конца года получат новейшие „Панцири-СА“. // Российская газета. Посетен на 2016-08-22. (на руски)
  48. От „Панциря“ до „Бастиона“: новая техника на Параде Победы, 09.05.2017 г. Яблочкин Кирилл. ТРК „Звезда“.
  49. Military Balance 2018 , с. 193.
  50. Military Balance 2018 , с. 199.
  51. Military Balance 2018 , с. 198.
  52. а б в г д Stockholm Internation Peace Research Institute – Arms Transfers Database
  53. Algeria could become Russia’s main military partner // РИА Новости, 29 March 2007 ((en))
  54. Military Balance 2018 , с. 339.
  55. Россия поставила в Ирак ракетно-пушечные комплексы Панцирь-С1 // Синьхуа, 14/02/2016
  56. Military Balance 2012 , с. 324.
  57. Military Balance 2018 , с. 369.
  58. Military Balance 2012 , с. 342.
  59. Military Balance 2016 , с. 354.
  60. rg.ru
  61. Бразилия подписала с Россией соглашение о намерении по закупке ЗРПК „Панцирь-С1“. // ЦАМТО. Архивиран от оригинала на 2013-02-26. Посетен на 2013-02-17.
  62. Бразилия отложила покупку российских ракетных комплексов „Панцирь-С1“. // Intyerfax. Посетен на 15-10-2015.
  63. Бразилия пожаловалась на отсутствие денег на российские „Панцири“. // Lenta.ru. Посетен на 28-08-2017.
  64. Россия продаст Экваториальной Гвинее два комплекса „Панцирь-С1“. // Lenta.ru. Посетен на 28-08-2017.
  65. Полк систем С-400 на Камчатке получил батарею „Панцирей“. // Lenta.ru. Посетен на 2-12-2015.
  66. Дивизион ракетных комплексов „Панцирь-С2“ заступил на боевое дежурство во Владивостоке
  67. Military Balance 2018 , с. 206.
  68. «Панцири» в Крыму за месяц сбили несколько украинских беспилотников. // Риа новости. Посетен на 19-05-2015.
  69. Jonathan Ferguson, N.R. Jenzen-Jones. Raising Red Flags: An Examination of Arms & Munitions in the Ongoing Conflict in Ukraine. 78 с..
  70. а б Russian 96K6 Pantsir-S1 air defence system in Ukraine – Armament Research Services. // armamentresearch.com. Посетен на 2017-08-12. (на английски)
  71. Блог сообщил о случайно сбитом эмиратским „Панцирем“ саудовском Black Hawk. // Lenta.ru. Посетен на 19-04-2017.
  72. Twelve Saudis killed in reported friendly fire incident
  73. Зенитный комплекс „Панцирь“ в Сирии сбил выпущенные „ИГ“ ракеты
  74. Российская ПВО отразила ракетный удар по базе Хмеймим в Сирии. // 2017-12-28. Посетен на 2017-12-28.
  75. Иван Жуковский. СМИ: дроны атаковали „Хмеймим“. // Посетен на 08.01.2018.
  76. СМИ: дроны атаковали „Хмеймим“. // Lenta.ru. Посетен на 08.01.2018.
  77. Минобороны: реальными целями удара США по Сирии были военные объекты. // ТАСС. Посетен на 2018-04-16.
  78. В Вашингтоне заявили, что ни одна из ракет США и союзников не была сбита сирийскими ПРО. // ИТАР ТАСС. Посетен на 2018-04-15.
  79. Военные эксперты объяснили, как Израилю удалось уничтожить „Панцирь“ // Взгляд, 10 мая 2018
  80. Почему ЗРК „Панцирь“ в Сирии был уничтожен израильской ракетой // Газета.Ru, от 11 май 2018 г
  81. Опубликовано фото уничтоженного Израилем „Панциря“ // Лента. Ру
  82. Дмитриев Борис Израильтяне уничтожили ЗРПК „Панцирь-С1“ после того, как он расстрелял все ракеты // 13 мая 2018
  83. ЦАХАЛ опубликовал видеозапись удара по батарее сирийских ПВО. // NEWSru.co.il. Посетен на 2019-01-21.
  84. Убийцей сирийского „Панциря-С“ оказался примитивный израильский дрон // Лента. Ру, 22 января 2019
  85. Почему „Панцирь“ оказался уязвим для израильской авиации // Взгляд, 21 января 2019

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России : в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 1. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-02-2
  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России : в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9
  • Савенков Ю. А., Сомков Н. И., Травкин А. А.. Зенитный ракетно-пушечный комплекс „Панцирь“. Армейский сборник. Т. 245. 2014. с. 35 – 37.
  • Фимушкин Ф., Слугин В.. ЗРК ближнего действия „Панцирь-С1-0“ с оптико-электронной системой наведения. Военный парад. Т. 63. 2004. с. 12 – 14.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Панцирь-С1“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​