Панцир-С1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Панцирь-С1“
Панцирь-С1 на 8x8 шасси КАМАЗ-6560
Pantsir-S1 SAM at Engineering Technologies 2012.jpg
Основни характеристики
Тип: Зенитен ракетно-артилерийски комплекс
Производител: Русия Русия КБП
(гр. Тула)
Състояние: На въоръжение
Години на експлоатация: 2008 г. – понастоящем
Екипаж: 3 човека
Маса на комплекса: до 30 тона
(в зависимост от шасито)
Време за разгръщане: < 5 минути
Време за реакция: 4–6 с
Боекомплект: 12 ракети 57Э6, 1400 снаряда
Характеристики на системата за локация
РЛС: 1РС1-1 и 1РС2
Тип РЛС: Двудиапазонна трикоординатна
Тип антена: ФАР
Диапазон: см/мм (канал за съпровождане) и
см (канал за засичане)[1]
Азимут на обзор (засичане/съпровождане): (от 0 до 82)[2]/45 градуса
(360 за сметка на механичното завъртане)
Ъгъл на мястото на обзор (засичане/съпровождане): (от 0 до 82)[2]/45 градуса
Далечина (при ЕПР 2 м²) (засичане/съпровождане): 36/30 км[3]
Оптико-електронна система за съпровождение: има
Поле на обзор: 1,8 × 2,7 градуса
Режими: автоматичен/ръчен
Далечина: 18 км
Ракетно въоръжение (57Э6Е)
Тип: двустепенна свръхзвукова твърдогоривна
Насочване: радиокомандно
Скорост (максимална/средна на дистанция 18 км): 1300/700 м/с[4]
Максимална скорост на целта: 1000 м/с
Далечина до целта: 1,2 км – 20 км
Височина на целта: 15 м – 15 км
Дължина: 3,2 м
Калибър: 170/90 мм[5]
Маса (без/с ТПК): 74,5/94 кг
Тип на БЧ: осколъчна, пръти
Маса на БЧ: 20 кг
Маса на ВВ в БЧ: 5,5 кг
Артилерийско въоръжение (2А38М)
Тип: двуцевен зенитен автомат
Калибър: 30 мм
Ефективна максимална далечина на стрелбата: 4 км
Сумарна скорострелност: 5000 изстрела/минута
Живучест на ствола: > 8000 изстрела
Тип боеприпаси: бронебойно-запалителни
Начална скорост на снаряда: 960 м/с
Маса на патрона: 842 г
Маса на снаряда: 389 г
Изображения в Общомедия

Панцир-С1 (Индекс ГРАУ – 96К6, на етапа на разработване има условното име „Тунгуска-3“,[6] според класификацията на на НАТО – SA-22 Greyhound (от англ. — хрътка)) е руски самоходен зенитен ракетно-артилерийски комплекс (ЗРАК) с наземно и морско базиране.

Комплекса е разработен от ред структури на отбранително-промишления комплекс на СССР и Русия начело с Конструкторското бюро по приборостроене. Предназначен е близко прикритие на граждански и военни обекти (в т.ч. комплексите на ПВО с голям радиус на действие) от всички съвременни и перспективни средства за въздушно нападение. Също може да осъществява защитата на отбранявания обект от наземни и надводни заплахи[7].

Работите по създаването на комплекса са завършени през 1994 г., за първи път той е демонстриран на МАКС-1995. От тогава комплекса е значително модернизиран, последната известна модификация е показана на МАКС-2007. На 16 ноември 2012 г. с Разпореждане на Председателя на Правителството на РФ Дмитрий Медведев ЗРПК „Панцирь-С1“ е приет на въоръжение във ВС на Русия[8].
През 2015 г. е приет на въоръжение новият комплекс „Панцирь-С2“ с подобрени характеристики.[9][10] През 2016 г. е завършена разработката на модификацията на комплекса – „Панцирь-СМ“ – в която, за сметка на използването на ново разработена многофункционална станция за прицелване, далечината на поражение на целите е увеличена до 40 км.[11]

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Задействани структури

В разработката и производството на бойните и учебните средства на комплекса „Панцирь-С1“ са задействани следните структури:

Обзор[редактиране | редактиране на кода]

„Панцирь-С1“ представлява зенитен ракетно-артилерийски комплекс с малък радиус на действие, разположен на верижно шаси, колесно шаси камион, ремарке или поставян стационарно. Управлението се води от двама или трима оператори. Противовъздушната отбрана се осъществява от автоматични оръдия и управляеми ракети с радиокомандно насочване с инфрачервено и радиолокационно проследяване. Комплекса е предназначен за защитата на малоразмерни обекти от средствата за въздушно нападение (както пилотируеми, така и безпилотни). Освен това комплекса е способен да води борба с лекобронирани наземни цели, а също и с жива сила на противника[20].

Особеността на комплекса „Панцирь-С1“ се състои в съвместяването на многоканална система на засичане и съпровождане на целите с ракетно-артилерийското въоръжение, създаващ плътна зона на прихващане на цели по височина (минимална) от 0 м и по далечина (минимална) от 200 м. Досегаемост по височина 15 км, по далечина 20 км[21], даже без външна поддръжка.

Времето за реакция на комплекса е 4 – 6 секунди; 1,5 секунди между пусковете на ракетите както и захващането на целите от системата.

Броя на едновременно обстрелваните цели в полето ±45° е четири[22]. В ±90° – две[22].

Максималната скорост на захват е равна на 10 цели в минута.

Минималната ЕПР за комплекса е 2 – 3 см²[23]. Това позволява да се фиксират малоразмерни разузнавателни БПЛА с близко действие.

През 2014 г. в рамките на учения е потвърдена възможността да се унищожи от комплекса, работещ в движение, на цел със скорост 1000 м/с[24].

Модулният принцип позволява да се разполага системата на произволно шаси, в т.ч. на гъсеничен[20].

Стойност

Според данните от известните договори, цената на един ЗРПК „Панцирь-С1“ при експортни доставки съставлява от 13,15[2] до 14,67[25] милиона долара САЩ.

Съществува по-проста и по-евтина версия на „Панцирь-С1“ за експорт, която съдържа само оптико-електронната система за управление на огъня.

Работа на комплекса[редактиране | редактиране на кода]

До 6 машини от „Панцирь-С1“ могат съвместно да работят чрез цифрова мрежа за свръзка в различни режими.

  • Единични бойни действия: всички действия, започвайки от засичането на целта до нейното прихващане, напълно се изпълняват от един комплекс без привличане на други средства.
  • Бойни действия в състава на батареи: един „Панцирь-С1“ работи като бойна машина и едновременно като команден пункт. От 3 до 5 „Панцири“ могат да бъдат включени към него и да получават целеуказания за последващо изпълнение на задачите.
  • Бойни действия с команден пункт: командния пункт изпраща целеуказания към установките „Панцирь-С1“ за последващо изпълнение на задачите.
  • Бойни действия в състав на батареи с команден пункт и РЛС за ранно предупреждение (собствена РЛС за ранно предупреждение, високомобилната 1РЛ123[26][27]): командният пункт получава въздушната обстановка от РЛС за ранно предупреждение и препраща целеуказанията към установките „Панцирь-С1“ за последващо изпълнение на задачите.
  • Може да работи в автоматичен режим както като отделна бойна единица, така и в състава на подразделения до 6 машини в батарея[22].

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Локационна система[редактиране | редактиране на кода]

3 локатора:

  • Радар за ранно засичане и целеуказание от типа ФАР (дм-диапазон), по азимут 360[2] град., по вертикала съгласно използвания режим.
  • Радари за съпровождане и насочване: полезрение (см-диапазон)[28] – хоризонтала 0 – 60° или 26 – 82° (2 режима)[2]. Милиметров диапазон съвместно. По азимут ± 45° и за сметка на въртене кръгов обзор.
  • Полезрение на пасивния оптичен локатор в състава на радарите за съпровождане и насочване 1,8 × 2,7 град.[29]. Вертикално – от −5 до +82 град. с оглед движенията на радара. Скорост на насочване максимална – не по-малко от 100 град./с.

Система за откриване, съпровождение и управление на огъня[редактиране | редактиране на кода]

„Панцирь-С1“ (в центъра радара за съпровождане на целите) – две двустволни зенитни оръдия и 12 ракети земя-въздух, готови за изстрелване

Системата за управление на огъня на комплекса „Панцирь-С1“ включва РЛС (на основа ФАР) за засичане и РЛС за съпровождане. Тези радари съпровождат както целите, така и ракетите земя-въздух, пускани от комплекса.

Радиолокационната станция 1РС1-1Е за откриване на целите с дм-диапазон е създадена в ВНИИРТ. За цели с ефективна площ на разсейване 2 м² далечината на откриване е равна на 32 – 36 км[30]. максималната далечина на засичане е 80 км[31].

Освен радара, системата за управление на огъня също съдържа оптико-електронен комплекс с дълговълнов приемник на излъчванията (инфрачервен пеленгатор), а също осъществява цифрова обработка на сигналите и автоматично съпровождане на целите. Цялата система може да работи напълно автоматично.

РЛС 1РС2-Е „Шлем“. Основата на станцията е двудиапазонна РЛС (см+мм), осигуряваща работата на ЗРПК (в т.ч. и по време на движение) по широк вид цели – самолети, вертолети (в т.ч. намиращи се в режим на „висене“), дистанционно-пилотируеми летателни апарати (ДПЛА), високоточно оръжие, подвижни наземни обекти[32]. Локаторът в миллиметровия диапазон осигурява откриване и поражение на цели с ЕПР 0,1 м² в обсег от 20 км.[33] Захватът на цел с ЕПР 2 м² се осигурява от РЛС на далечини до 30 км.[34] Максималната далечина е 36 км.[31]

ОЕС служи и за засичане на целите и за тяхното съпровождане и насочването на ракетите в оптическия и топлинния диапазон честоти. ОЕС съпровожда целта, използвайки ИЧ-диапазон 3 – 5 мкм, което осигурява многосезонно използване на ракетното въоръжение в оптическия режим на работа. Далечината на автосъпровождение (при далечина по метео условия 10 км) съставлява: за самолет F-16 – 17 – 26 км; за ПРР HARM – 13 – 15 км. Единствено ОЕС се използва за стрелба по морски и наземни цели[35].

Двете независими средства за насочване – радара и оптико-електронната система – позволяват да се осъществява захвата на четири цели едновременно[36].

Времето за реакция на комплекса е 4 – 6 секунди. 1,5 секунди има между пусковете на ракетите както и за захващане на целите от системата, което е световен рекорд. Сектора за работа за ОЕС е от −5° до +82° по вертикала, с оглед на значителната физическа височина на разполагане на прицелния комплекс с ОЕС това разширява полето за ранно откриване на свръхнисковисотни, морски и наземни цели.

За осигуряване на защитеността на система от смущения сврвъзката сменя работната честота с 3500 скока/с на псевдослучаен принцип в широк диапазон[37].

Ракета[редактиране | редактиране на кода]

Официалните данни на разработчика говорят, че: ракетата е високоманеврена, с малко време на участъка за ускоряване, малко снижение на скоростта за сметка на бикалибрената схема (ускорителен блок се отделя и калибъра на ракетата рязко намалява, което снижава загубите от аеродинамичното съпротивление), миниатюрната електроника, взривателя е контактен и неконтактен[4].

Ракетата е 57Э6Е, експортната – 57Э6-Е (двете: височина 15, далечина 20, до 2006 г. до 18 км по далечина), и 9М335 (височина 8, далечина 12). От 2010 е приет на въоръжение варианта с 57Э6Е (височината на поражение от 10 км е до тази година, обаче няма точни данни през коя година). Минималната височина на целта за ракетата е 15 м, радиуса на сработване на неконтактния взривател е 7 – 9 м.[38] За предишния варианта се осигурява за цели от типа самолет на тактическата авиация, включая малозабележимите, движещи се със скорост 500 м/с и летящи на височина 10 км.

Ракетата се съхранява без проверка 15 години[39].

Ракетата осигурява поражение на цели с ЕПР 0,1 – 0,3 кв. метра на далечина 20 км и ефективно поразяване на всички типове перспективни средства за въздушно нападение, преди всичко на високоточно оръжие със скорости на полета до 1000 м/с и минимална ефективна отразяваща повърхност (ЕОП) 0,03 – 0,06 м², с вероятност не по-малко от 0,7 с една ракета[22].

Към 2017 ще бъде завършена разработката на Панцирь-СМ с възможност за ефективно поражение на балистични цели[40].

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Ракетата за ЗПРК „Панцирь-С1“
  • Роман – 1994 г. Прототип, изпълнен на шаси Урал-5323-20.
  • ЗПРК 96К6 – 2005 г. Сериен вариант, изпълнен на шаси КамАЗ-6560.
  • Панцирь-С1-О – 2005 г. Въоръжение: 2×2 30-мм 2А72, 2×4 57Э6Е. С оптична система за управление на въоръжението (с едноцелев канал). Отсъства РЛС за съпровождение.
  • Панцирь-С1Э – модификация за експорт, изпълнена на шаси MAN-SX45. Използвано е оборудване с чуждестранно производство. ЗУР – 9М311;
  • Панцирь-2Э – 2006 г. – специална модел за експорт. РЛС за съпровождане е с подобрени параметри;
  • Панцирь-С1 – 2006 г. Въоръжение: 2×2 30-мм 2А38М, 2×6 57Э6Е. С РЛС за съпровождане с 4-целев канал, зона на захващане на целите по далечина – 0,2 – 20 км, по височина – 0 – 15 км.
  • Панцирь-С1 (БМ 72В6Е) – Модификация на комплекса, изпълнена на шаси „БАЗ-6909-019“[41]
  • Панцирь-С2 – модернизиран комплекс за ВС на РФ, на въоръжение[42].
  • Панцирь-М – морски вариант на ЗРАК „Панцирь-С“[43] в него се съдържат 8 готови ракети + 32 в резерв, две 30-мм оръдия ГШ-6-30. От юли 2015 г. се предполага започването на серийно производство[44]. През август 2015 е направена поръчка за първите три комплекса[44], на 30 април 2018 г. е спуснат на вода първият МРК от проекта 22800, снабден с комплекса[45].
  • Панцирь-МЕ – 2015 г. Въоръжение: 8 готови ракети + 32 в запас, две 30-мм оръдия ГШ-6-30. Предлага се за експорт. Комплекса трябва да замени Кортик и за него ще бъдат пригодени някои кораби[46]
  • Панцирь-СА – арктическа модификация на базата на двузвеневи верижен транспортьор ДТ-30. За първи път е представен на широката публика на военния парад на Победата, на Червения площад, 9 май 2017 г.[47][48]. За разлика от базовия модел няма зенитно оръдие, увеличен е броя на ракетите от 12 до 18 и е модернизирана станцията за засичане на целите[49]
  • Панцирь-СМ – модификация в която, за сметка на използването на новоразработената многофункционална станция за прицелване, далечината на поразяване на целите е увеличена до 40 км., далечината на засичане 75 км.[11]

Шаси[редактиране | редактиране на кода]

Индекс на шасито КамАЗ-6560 ГМ352М1Е БАЗ-6309 „Вощина-1“ MAN-SX45 МЗКТ-7930 (проект)[41] ДТ-30ПМ КамАЗ-53958
Външен вид Pantsir-S1 during the Victory parade 2010.jpg Pantsir-S1 SAM at Engineering Technologies 2012.jpg 72V6E fl ky.JPG Панцирь-С1 на шаси MAN-SX45 MZKT-7930 truck.jpg ЗРК Панцирь-СА на базе двухзвенного гусеничного транспортера ДТ-30ПМ - Тренировка к Параде Победы 2017 04.jpg Панцирь-СМ на шаси КамАЗ-53958
Колесна формула 8×8 вериги 8×8 8×8 8×8 вериги 8×8
Максимална скорост 90 км/ч 70 км/ч 90 км/ч
Брониране противокуршумно защита от снаряди на малокалибрена артилерия противокуршумно противокуршумно противокуршумно защита от снаряди на малокалибрена артилерия противокуршумно
Запас хода 500 км 600 км 1200 км

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Оператори на ЗРК „Панцирь-С1“
  • Русия Русия:
  • Алжир Алжир – 38 комплекса Панцирь-С1Э и 750 със ЗУР 9М331 доставени в периода от 2012 до 2014 г., комплексите са поръчани на Русия през 2006 г.[53][54] (сумата на контракта – над 500 милиона дол.)[31].
  • Ирак Ирак – 24 единици, по състояние към 2018 г[55]. 8 комплекса Панцирь-С1Э и 200 единици 9М331 доставени от Русия през 2014 г., всичко са поръчани 48 комплекса Панцирь-С1Э и 1200 единици 9М331 през 2012 г. (сумата на контракта съставя 2,3 милиарда долара)[53]. 2016: доставка на 20 машини (според неофициални данни, подписанният през 2012 г. с Ирак договор за сума 4,2 млрд. долара предвижда доставката на 24 комплекса)[56].
  • Иран Иран: 10 комплекса Панцирь-С1Э, по състояние към 2012 г[57].
  • Обединени арабски емирства ОАЕ – 50 единици 96К6, по състояние към 2018 г[58]. 50 комплекса Панцирь-С1Э и 1000 единици 9М311 доставени от Русия в периода от 2009 до 2013 г. (първоначално, първата доставка е планирана за 2003 г.). Сумата на контракта съставлява 800 млн $ (включая частично финансиране на разработването)[53].
  • Оман Оман: до 12 комплекса Панцирь-С1Э, по състояние към 2012 г.[59]
  • Сирия Сирия – определен брой комплекси 96К6, по състояние към 2016 г[60]. 36 комплекса 96К6 и 700 единици 9М311 доставени от Русия в периода от 2008 по 2011 г. Снабдяването се осъществява в рамките на контракта от 2006 г., който предвижда доставката на до 50 комплекса 96К6[53].
  • Flag of Ethiopia.svg Етиопия – възможно състои на въоръжение, по състояние към 2019 г[61].

Възможни доставки[редактиране | редактиране на кода]

  • Бразилия Бразилия: 3 комплекса Панцирь-С1Э и 75 ЗУР 9М331 са избрани за доставка от Русия, първите доставки се очакват предположително през 2016 г[53]. През февруари 2013 г. е подписано съглашение за намерение за закупуване в бъдеще на няколко батареи „Панцирь-С1“ (от 12 до 18 комплекса)[62]. Подписването на контракта е отложено за 2016 г. поради политическата и икономическата криза[63]. През юни 2017 г. посланика на Бразилия заявява, че „бюджетните трудности за сега не позволяват да се закупи тази техника“[64].
  • Екваториална Гвинея Екваториална Гвинея – подписан контракт за доставката на два комплекса „Панцирь-С1“, боеприпаси и средства на материално-техническото осигуряване за тях[65].

Разгърнати[редактиране | редактиране на кода]

  • Шест ЗРПК са постъпили на въоръжение в подразделенията на противовъздушната отбрана на Източния военен окръг в Камчатка[66].
  • Дивизион самоходни ЗРПК „Панцирь-С2“ е постъпил във в/ч около Владивосток[67].
  • Три ЗРПК „Панцирь“ на ВКС на Русия са разгърнати през септември 2015 г. за охрана на авиобазата Латакия (Сирия)[68].

Изображения[редактиране | редактиране на кода]

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 г., според съобщения в руските СМИ, комплексите „Панцирь“, разположени в Крим, нееднократно свалят безпилотни летателни апарати, влизащи от страна на Украйна[69].

През 2014 г. компанията Armament Research Services (ARES), основавайки се на информация от социалните мрежи[70], заявява за присъствието на комплекси „Панцирь-С1“ на неподконтролните на украинските власти територии, в частност, в град Луганск, и за тяхното използване в бойните действия[71]. На 19 февруари 2015 г. ARES допълва, че „към момента на публикуване на отчета (2014 г.) не са потвърдени наблюдения за системи „Панцирь-С1“. На снимките, поместени в мрежата, през средата на декември, са показани руски системи „Панцирь-С1“, без маркировка и номера, в руския град Каменск-Шахтински недалеч от границата с Украйна“[71].

Нахлуване в Йемен

През април 2017 г. военни на ОАЕ от състава на обединената арабска групировка сили в в Йемен по погрешка свалят саудитски вертолет Sikorsky UH-60 Black Hawk, използвайки комплекс „Панцирь-С1“, убити са 12 саудитски военни[72][73].

Гражданска война в Сирия

Според сведения, публикувани в откритата преса, и според заявленията на военните, комплексите „Панцирь С-1“ нееднократно са използвани в в Сирия.

Така например, в началото на октомври 2017 г. се съобщава за унищожаването от руски комплекс „Панцирь“ на две ракети РСЗО „Град“, изстреляни от ИД[74].

През декември 2017 г. с помощта на комплекса „Панцирь-С1“ са отразени две ракетни атаки по руската авиобаза Хмеймим в Сирия[75].

В края на декември 2017 г. министъра на отбраната на РФ Сергей Шойгу заявява, че за цялото време на присъствието на контингента на ВС на РФ в Сирия с помощта на ЗРПК „Панцирь С-1“ са унищожени 54 ракети на РСЗО и 16 безпилотни летателни апарата[76]; по-късно Министерството показва свалени в Сирия безпилотници, в т.ч. унищожени с помощта на „Панцирь-С1“[77].

В нощта на 14 април 2018 г.сирийските ПВО използват комплекси „Панцирь-С1“ за отразяване на ракетния удар на САЩ и техни съюзници по обекти в Сирия. Съгласно официалните данни от министерството на отбраната на Русия, всичко САЩ и техните съюзници използват 103 крилати ракети, от които сирийските средства за ПВО прехващат 71 крилати ракети. При отразяването на този удар са задействани (освен С-125, С-200, „Бук“, „Квадрат“, „Оса“, „Стрела-10“) „Панцирь-С1“ поразяват 23 цели от 25[78]. Съгласно официалните заявления на министерството на отбраната на САЩ, нито една от ракетите не е свалена, а болшинството пускове на зенитни ракети са произведени от сирийците вече след като крилатите ракети са достигнали целите си[79].

На 10 май 2018 г. един сирийски комплекс „Панцирь-С1“, намиращ се извън бойна готовност, е поразен[80] от пряко попадение на израелска ракета Spike NLOS, в хода на ударите на Израел по обекти в Сирия[81]. Според публикувани по-късно фотографии на повредената машина експертите отбелязват незначителните и повреди и нейната ремонтопригодност[82][83].

На 21 януари 2019 г. пресслужбата на ЦАХАЛ публикува видеозапис на удар по сирийска батарея за ПВО, в хода на удара на израелците по предградията на Дамаск[84], в резултат на което с дрон-снаряд Skystriker[85] е поразен комплекс „Панцирь“[86].

Чуждестранни аналози[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станция обнаружения целей (СОЦ) 1РС1-1Е. // ВНИИРТ, 2012. Архив на оригинала от 2014-11-09. Посетен на 2015-02-19.
  2. а б в г д «Панцири» едут в Африку. // Интерфакс, 24 марта 2010. Посетен на 2010-08-14.
  3. Радиолокационная станция сопровождения цели и ракет 1PC2-Е. // Фазотрон-НИИР. Посетен на 2015-02-19.
  4. а б Панцирь-С1. // Конструкторское бюро приборостроения, 2013-08-23. Посетен на 2015-02-19.
  5. «Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс. // Вооружения, военная и специальная техника. ОРУЖИЕ РОССИИ. Архив на оригинала от 2012-02-21. Посетен на 2011-10-10. (на руски)
  6. Тихонов, Т.1, 2010, с. 187
  7. Зенитный ракетно-артиллерийский комплекс „Панцирь-С1“. // «Ракетная техника». Архив на оригинала от 2012-02-21. Посетен на 2011-07-17.
  8. «Панцирь-С» принят на вооружение Российской армии. // Конструкторское бюро приборостроения, 2012 – 11. Архив на оригинала от 2013-04-04. Посетен на 2015-02-18.
  9. Новый комплекс „Панцирь-С2“ примут на вооружение в 2015 году // Российская газета
  10. ВВС в этом году примут на вооружение новый ЗРПК „Панцирь-С2“ // Lenta.ru
  11. а б Радиус действия нового „Панциря“ увеличится до 40 км за счет новой прицельной станции. // ТАСС. Посетен на 6-10-2016.
  12. Тихонов, Т.1, 2010, с. 186 – 187
  13. Тихонов, Т.2, 2010, с. 173
  14. Тихонов, Т.2, 2010, с. 337
  15. Тихонов, Т.1, 2010, с. 543
  16. Тихонов, Т.2, 2010, с. 448
  17. Тихонов, Т.2, 2010, с. 178
  18. Тихонов, Т.2, 2010, с. 468
  19. Тихонов, Т.2, 2010, с. 28
  20. а б «Панцирь-С1» (SA-20), зенитный ракетно-пушечный комплекс. // «Оружие России» – каталог вооружения, военной и специальной техники. Архив на оригинала от 2012-02-21. Посетен на 2011-07-09.
  21. Зенитный ракетно-пушечный комплекс 96К6 „Панцирь-С1“. Сравнительные характеристики отечественных ЗРПК. // Вестник ПВО, 2007-08-09. Архив на оригинала от 2012-02-21. Посетен на 2011-07-09.
  22. а б в г Зенитный ракетно-пушечный комплекс „Панцирь-С1“ // RusArmy.com
  23. Зенитный ракетно-пушечный комплекс „Панцирь-С“ // Армейский вестник
  24. ВЗГЛЯД / Россия начала испытания гиперзвуковой ракеты для комплекса „Панцирь“
  25. Алжир закупил в России 38 зенитных комплексов „Панцирь-С1“ Архив на оригинала от 2011-08-23 в Wayback Machine. // Новые Вести
  26. РЛС 1РЛ123. // НПО „Правдинский радиозавод“. Посетен на 2015-02-19.
  27. Новая РЛС обнаружения целей 1РЛ123 вызвала большой интерес у потенциальных покупателей. // «Военный информатор», 2013-08-27. Посетен на 2015-02-19.
  28. фактически данни за РЛС 1РС1-1Е по резултатите от изпитанията на разработчика
  29. Ярослав Экспресс – Панцирь-С1
  30. РАКЕТНЫЕ И АРТИЛЛЕРИЙСКИЕ СИСТЕМЫ // Рособоронэкспорт. Каталоги продуктов
  31. а б в Ростех:: Исследования:: Неуязвимый „Панцирь“. // Архив на оригинала от 2015-05-18. Посетен на 2015-05-03.
  32. ЗРПК „Панцирь-С1“ // Вестник ПВО
  33. Локатор для „Панциря“ – ВПК.name
  34. Радиолокационная станция сопровождения цели и ракет 1PC2-Е
  35. Александр Рыбас. "Панцирь" для страны и армии. Воздушно-космическая оборона.
  36. Саид Аминов.. Зенитный ракетно-пушечный комплекс 96К6 „Панцирь-С1“. // Вестник ПВО, 2007-08-09. Архив на оригинала от 2012-02-21. Посетен на 2011-07-09.
  37. Автоматизированный комплекс средств связи системы „Панцирь-С“. // Концерн „Созвездие“. Посетен на 2015-02-19.
  38. Зенитный ракетно-пушечный комплекс (ЗРПК) – Панцирь-С1
  39. 96К6 „Панцирь-С1“ – зенитный ракетно-пушечный комплекс
  40. Новый „Панцирь“ сможет поражать баллистические цели
  41. а б Зенитный ракетно-пушечный комплекс 96К6 „Панцирь-С1“ (SA-22 GREYHOUND). //
  42. Военные получили модернизированный зенитный комплекс „Панцирь-С2“: Оружие: Силовые структуры: Lenta.ru
  43. В 2016 году корабли ВМФ РФ получат ЗРПК „Панцирь“. 26.8.2014
  44. а б Минобороны закупило три морских комплекса „Панцирь-М“. // Lenta.ru. Посетен на 25-8-2015.
  45. Состоялась торжественная церемония спуска на воду второго серийного малого ракетного корабля проекта 22800 „Шквал“, стр. № 253. // pellaship.ru. Открытое акционерное общество «Ленинградский судостроительный завод „Пелла“», 2018-05-05. Посетен на 2018-05-06. (на руски)
  46. ВЗГЛЯД / Разработчик заявил о запуске в серию комплекса „Панцирь-М“
  47. Репетиция парада Победы 9 мая 2017 в Алабино, Телеканал „Звезда“.
  48. Дмитрий Григорьев. Арктические войска до конца года получат новейшие „Панцири-СА“. // Российская газета. Посетен на 2016-08-22. (на руски)
  49. От „Панциря“ до „Бастиона“: новая техника на Параде Победы, 09.05.2017 г. Яблочкин Кирилл. ТРК „Звезда“.
  50. Military Balance 2018, с. 193
  51. Military Balance 2018, с. 199
  52. Military Balance 2018, с. 198
  53. а б в г д Stockholm Internation Peace Research Institute – Arms Transfers Database
  54. Algeria could become Russia’s main military partner // РИА Новости, 29 March 2007 ((en))
  55. Military Balance 2018, с. 339
  56. Россия поставила в Ирак ракетно-пушечные комплексы Панцирь-С1 // Синьхуа, 14/02/2016
  57. Military Balance 2012, с. 324
  58. Military Balance 2018, с. 369
  59. Military Balance 2012, с. 342
  60. Military Balance 2016, с. 354
  61. rg.ru
  62. Бразилия подписала с Россией соглашение о намерении по закупке ЗРПК „Панцирь-С1“. // ЦАМТО. Архив на оригинала от 2013-02-26. Посетен на 2013-02-17.
  63. Бразилия отложила покупку российских ракетных комплексов „Панцирь-С1“. // Intyerfax. Посетен на 15-10-2015.
  64. Бразилия пожаловалась на отсутствие денег на российские „Панцири“. // Lenta.ru. Посетен на 28-08-2017.
  65. Россия продаст Экваториальной Гвинее два комплекса „Панцирь-С1“. // Lenta.ru. Посетен на 28-08-2017.
  66. Полк систем С-400 на Камчатке получил батарею „Панцирей“. // Lenta.ru. Посетен на 2-12-2015.
  67. Дивизион ракетных комплексов „Панцирь-С2“ заступил на боевое дежурство во Владивостоке
  68. Military Balance 2018, с. 206
  69. «Панцири» в Крыму за месяц сбили несколько украинских беспилотников. // Риа новости. Посетен на 19-05-2015.
  70. Jonathan Ferguson, N.R. Jenzen-Jones. Raising Red Flags: An Examination of Arms & Munitions in the Ongoing Conflict in Ukraine. 78 с..
  71. а б Russian 96K6 Pantsir-S1 air defence system in Ukraine – Armament Research Services. // armamentresearch.com. Посетен на 2017-08-12. (на английски)
  72. Блог сообщил о случайно сбитом эмиратским „Панцирем“ саудовском Black Hawk. // Lenta.ru. Посетен на 19-04-2017.
  73. Twelve Saudis killed in reported friendly fire incident
  74. Зенитный комплекс „Панцирь“ в Сирии сбил выпущенные „ИГ“ ракеты
  75. Российская ПВО отразила ракетный удар по базе Хмеймим в Сирии. // 2017-12-28. Посетен на 2017-12-28.
  76. Иван Жуковский. СМИ: дроны атаковали „Хмеймим“. // Посетен на 08.01.2018.
  77. СМИ: дроны атаковали „Хмеймим“. // Lenta.ru. Посетен на 08.01.2018.
  78. Минобороны: реальными целями удара США по Сирии были военные объекты. // ТАСС. Посетен на 2018-04-16.
  79. В Вашингтоне заявили, что ни одна из ракет США и союзников не была сбита сирийскими ПРО. // ИТАР ТАСС. Посетен на 2018-04-15.
  80. Военные эксперты объяснили, как Израилю удалось уничтожить „Панцирь“ // Взгляд, 10 мая 2018
  81. Почему ЗРК „Панцирь“ в Сирии был уничтожен израильской ракетой // Газета.Ru, от 11 май 2018 г
  82. Опубликовано фото уничтоженного Израилем „Панциря“ // Лента. Ру
  83. Дмитриев Борис Израильтяне уничтожили ЗРПК „Панцирь-С1“ после того, как он расстрелял все ракеты // 13 мая 2018
  84. ЦАХАЛ опубликовал видеозапись удара по батарее сирийских ПВО. // NEWSru.co.il. Посетен на 2019-01-21.
  85. Убийцей сирийского „Панциря-С“ оказался примитивный израильский дрон // Лента. Ру, 22 января 2019
  86. Почему „Панцирь“ оказался уязвим для израильской авиации // Взгляд, 21 января 2019

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России : в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 1. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-02-2.
  • Тихонов С. Г. Оборонные предприятия СССР и России : в 2 т.. – М. : ТОМ, 2010. – Т. 2. – 608 с. – 1000 экз. – ISBN 978-5-903603-03-9
  • Савенков Ю. А., Сомков Н. И., Травкин А. А.. Зенитный ракетно-пушечный комплекс „Панцирь“. Армейский сборник. Т. 245. 35 – 37 с..
  • Фимушкин Ф., Слугин В.. ЗРК ближнего действия „Панцирь-С1-0“ с оптико-электронной системой наведения. Военный парад. Т. 63. 12 – 14 с..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Панцирь-С1“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.