С-25 Беркут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
С-25 Беркут
Обща информация
Вид зенитна ракета
Габаритни характеристики
Дължина 12 м
Диаметър 0,71 м
Технически характеристики
Бойна глава конвенционална
Обсег 1-40 км
Скорост Мах 2,1
С-25 Беркут в Общомедия

С-25 Беркут е съветска стационарна зенитно-ракетна система (SA-1 Guild по класификация на НАТО).

Приета е на въоръжение в СССР през 1955 година. Предназначена за отбрана на въздушното пространство на Москва, от удар на средствата за въздушно нападение на противника.

Първата в света действаща зенитно-ракетна система (ЗРС).

По нататъшните модификации на комплекса, води до усъвършенстване в мобилната зенитно-ракетна система С-75 Двина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 40-те години на XX век, СССР се нуждае от надеждно средство за защита на Москва от възможни масирани въздушни атаки. Така започва един от най-сложните и дългосрочни разработки на създаване на ракета за противовъздушна отбрана, управлявана от система за радио-локационно насочване.

Решение за създаването на комплекса е прието през август 1950 година, като задача за изработване на московска система за ПВО, като е възложена на московското конструкторско бюро „КБ-1“, с главни конструктори Серго Берия и П. Куксенко.

В същото време, на конструкторско бюро ОКБ-301, начело с инж. Семьон Лавочкин,е възложена задача да създаде едностепенна, асоцирана ракета „В-300“, която е готова през 1951 година, като същата година са проведени тестови изпитания и успешни изпитания със стрелба по реални цели.

Серийния образец ракети са изпитани през 1954 година, като е извършен едновремен прехват на 20 цели. Следствие на положително проведените изпитания, през 1955 година ЗРС С-25 „Беркут“ е приета на въоръжение.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

  • Флаг на СССР СССР — последните поделения с С-25 са разформировани през 90-те години
  • Флаг на Северна Корея Северна Корея — получава 72 установки през 1961, на въоръжение[1]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на ВВС на Северна Корея (на руски), airwar.ru