9К33 Оса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

9К33М3 Оса
SA-8B.JPEG
9К33 Оса
Обща информация
Произход Флаг на СССР СССР
Вид самоходен зенитно-ракетен комплекс
Оператори над 10 страни
Технически характеристики
Бойна глава осколъчо-фугасна
Обсег 10
9К33М3 Оса в Общомедия

Автономния войскови зенитно-ракетен комплекс 9К33М3 (наименование на НАТО SA-8 Gecko) се явява мобилна огнева единица, притежаваща високи маневрени възможности, достатъчна огнева мощ и защита от смущения, висока вероятност за поразяване на въздушните цели, летящи в зоната за поразяване на комплекса в широк скоростен интервал.

Комплекс 9К33М3 осигурява откриване и опознаване на цели в движение и на място, обстрелване на цели с една, или две ракети на място, или с кратко спиране при движение. Високата автономност и мобилност на комплекса се достига чрез разположение на апаратурата и зенитните управляеми ракети (ЗУР) на едно плаващо колесно шаси с висока проходимост. В състава на комплекса влизат бойни и технически средства.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Състав на бойните средства[редактиране | редактиране на кода]

-       Бойна машина 9А33М3;

-       Зенитна управляема ракета 9М33М3 (9М33М2);

-       Пункт за управление ПУ-12М.

Състав на техническите средства:[редактиране | редактиране на кода]

-       Транспортно-зареждаща машина 9Т217БМ2;

-       Машина за техническо обслужване;

-       Юстировъчна машина;

-       Автоматизирана контролно-изпитателна подвижна станция;

-       Комплект наземно оборудване;

-       Тренажор.

Основни характеристики на комплекса[редактиране | редактиране на кода]

-       Способ за насочване на ЗУР – радиокомандно теленасочване;

-       Зона за поразяване: по височина: от 25 до 5000 м; по далечина: от 1500 до 10000 м;

-       Вероятност за поразяване на неманевриращи цели с една ракета без смущения: до 0.96;

-       Количество целеви канали: 1;

-       Количество ракетни канали: 2;

Описание на комплекса[редактиране | редактиране на кода]

Бойна машина 9А33М3[редактиране | редактиране на кода]

пуск на ЗУР

Основен елемент на комплекса се явява бойната машина (БМ) 9А33М3, предназначена за откриване, опознаване, захват и съпровождане на цели, транспортиране, пуск и насочване на ЗУР. В основа на решението на основната задача за стрелба се използва радиолокационен метод за получаване на информация, което прави комплекса възможен за използване във всякакви метеорологични условия. Характерно за бойната машина е, че съчетава всички необходими елементи за един занитно-ракетен комплекс в едно високо проходимо мобилно шаси. Приблизителното тегло на БМ е около 18 тона. Запаса от гориво на БМ е за не по-малко от 250 км с включено време за работа на апаратурата на комплекса. Екипажът се състои от 5 души.

Състав на бойна машина 9А33М3:

-       Радиолокационна станция за откриване на цели (СОЦ) със система за стабилизация и наземен радиозапитвач (НРЗ);

-     Радиолокационна станция за съпровождане на цели (ССЦ);

-       Двуканална радиолокационна станция за визиране на ракетите (СВР);

-       Сметачно-решаващ прибор (СРП);

-       Двуканална радиолокационна станция за предаване на командите (СПК) към ракетата;

-       Система на стартовата автоматика (ССА) и пусково устройство (ПУ) ;

-       Система за функционален контрол;

-       Система за електрозахранване.

Апаратурата на БМ се разполага на колесно шаси (КШ 5937). Освен това, в състава на БМ са включени средства за свръзка, вентилационна система, система за отопление, противоатомна защита и система за гасене на пожари. На пусковите устройства се поставят шест ракети в транспортно-пускови контейнери. БМ може да бъде транспортирана чрез ЖП и воден транспорт, а също и чрез транспортен самолет Ил – 76.

Зенитна управляема ракета 9М33М3[редактиране | редактиране на кода]

Едностепенната твърдогоривна зенитна управляема ракета 9М33М3 е предназначена за поразяване на пилотируеми и отделни видове безпилотни СВН, летящи както с дозвукова, така и със свръхзвукова скорост, с осколъчо-фугасно действие при взривяване на бойната част на ракетата.

Пункт за управление ПУ-12М[редактиране | редактиране на кода]

ПУ-12М

Подвижният пункт за управление ПУ-12М (изделие 9С482М) е предназначен за приемане и предаване на телекодова информация за въздушната обстановка и управление на бойните действия. Същият осигурява бойна работа на място и в движение при всякакви атмосферни условия и широк температурен диапазон.

Транспортно-зареждаща машина 9Т217М2[редактиране | редактиране на кода]

Транспортно-зареждащата машина 9Т217М2 е предназначена за зареждане (разреждане) на БМ с ракети в ТПК и гориво, тяхното временно съхранение и транспортиране.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

  • 9К33 Оса – базов вариант с четири ракети, приет на въоръжение през 1972. Максимален далечинен обсег – 12 км.
  • 9К33М Оса М – подобрен военноморски вариант на 9К33, инсталиран на крайцери тип „Кара“, „Киев“, „Киров“, „Слава“ и „Кривак“.
  • 9К33М2 Оса-АК – подобрен вариант от 1975 с шест ракети.
  • 9К33М3 Оса-АКМ – подобрен вариант от 1980 с далечинен обсег от 15 km и височинен обсег от 12 км, както и антена за идентификация „свой-чужд“.
  • Саман/Саман-М – тренировъчни варианти.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военно дело“         Портал „Военно дело