Т-80

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Т-80
Т-80Б в музея в Санкт Петербург
Т-80Б в музея в Санкт Петербург
Тактико-технически данни
Тип СКБ-2
История на производство и служба
Опитен образец 1969 г.
На въоръжение 1976 - до днес
На въоръжение в Русия, Украйна, Белорусия, Узбекистан, Кипър, Република Корея, Ангола, Йемен, Египет и Пакистан
Габаритни характеристики
Тегло Т-80: 42
Т-80Б (Т-80БВ): 42,5 (43,7);
Т-80У (Т-80УД): 46 t
Дължина с оръдието Т-80: 9,656
Т-80Б (Т-80БВ): 9,651;
Т-80У: 9,556;
Т-80УД: 9,664 m
Ширина 3,589 m
Височина 2,193 m
Основно въоръжение

125-mm оръдие с варианти:
Т-80Б: 2А46-1 (40 сн.);
Т-80Б (Т-80БВ): 2А46-2 / 2А46М-1 (38 сн.);
Т-80У: 2А46М-1 / 2А46М-4 (45 сн.);
Т-80УД: 2А46М-1 (45 сн.)

комплекс за стрелба с управляем реактивен снаряд:
Т-80Б (Т-80БВ): КУВТ 9М112 „Кобра“;

Т-80У (Т-80УД): 9К119 „Рефлекс“ / 9К119 „Рефлекс-М“
Допълнително въоръжение

7,62-mm картечница ПКТ (2000 патрона);

12,7-mm зен. картечница НСВТ (300 патрона)
Технически данни
Силова установка газотурбинен ГТД-1000Т (Т-80)
газотурбинен ГТД-1000ТФ (Т-80Б и Т-80БВ)
газотурбинен ГТД-1000ТФ / ГТД-1250 (Т-80У)
дизелов 6ТД
1000 (Т-80);
1100 (Т-80Б и Т-80БВ);
1100/1250 (Т-80У);
1000 (Т-80УД) к.с. (736 kW)
Окачване торсионно
Макс. скорост 70 km/h (по шосе)
40-45 km/h (прес. терен)
Запас от ход 500-600  km (по шосе)
350-410  km (прес. терен)
Ширина на ров 2,85 m
Вертикално препятствие 1,0 m
Екипаж 3 души
Т-80 в Общомедия

Т-80 е основен боен танк от трето поколение, проектиран и произвеждан в СССР (а понастоящем в Русия и Украйна). Приет е на въоръжение през 1976 г. и е първият сериен танк в света с газотурбинен двигател. Първите образци, разработени и създадени от СКБ-2 (Специальное конструкторское бюро № 2) на основата на танка Т-64, са произвеждани от Кировския завод в Ленинград, вариантът Т-80У е произвеждан в Омск, а Т-80УД – в Харков (танкът Т-72 е разработка на съвсем друго бюро и завод – „Уралвагонзавод“ в Нижни Тагил). На въоръжение е в Русия, Украйна, Белорусия, Узбекистан, Кипър, Република Корея, Ангола, Йемен, Египет и Пакистан.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Първият танк от ново поколение – „Обект 219 сп 1“, е произведен през 1969 г. и силно наподобява опитния харковски танк Т-64Т с газотурбинен двигател. Машината е с двигател ГТД-1000Т с мощност 1000 к.с., създаден от Климовското научнопроизводствено обединение в Ленинград (днес Санкт Петербург). Следващият прототип – „Обект 219 сп 2“, съществено се отличава от Т-64 – по-мощният двигател и увеличената маса изискват съществени изменения на ходовата част: вериги с гумирани улеи, хидроамортизатори и торсионни валове с подобрени характеристики, опорни и поддържащи ролки, водещи и направляващи колела с нова конструкция. От танка Т-64А са взети оръдието, боеприпасите и механизмът за зареждането им, елементи от системата за управление на огъня и бронезащитата. Приет е на въоръжение през 1976 г.

През 1978 г. е извършена първата по-сериозна модификация – Т-80Б. Танкът вече може да изстрелва през оръдието и управляем реактивен снаряд – 9М112, чрез комплекса „Кобра“. Подобрена е системата за управление на огъня – 1А33, оръдиетое модерницирано 2А46-2, добавена е система за изстрелване на димни гранати 902А „Туча“, увеличена е бронировка на куполата.

Вариантът Т-80Б е развит през 1985 г. в Т-80БВ. Основното преимущество е монтирането на навесна динамична защита от първо поколение „Контакт-1“.

В същата година на въоръжение влиза и танкът Т-80У, който се явява сериозно подобрение на Т-80Б. Промените засягат голяма част от танка, но най-важните са свързани с подобрената защита. Вече се монтира вградена динамична защита от второ поколение „Контакт-5“, увеличена е и бронировката, което води до увеличена маса – 46 t. Двигателят ГТД-1250 (от 1990 г.) е с увеличена мощност – 1250 к.с. Сериозно е подобрена и системата за управление на огъня – 1А45 „Иртыш“, увеличен е и боекомплектът на оръдието – 45 снаряда (при 40 за базовия Т-80).

През 90-те и първите години от 21 век модификациите на Т-80У са снабдени с радиопоглъщащо покритие, с топловизорни прицели, комплекс електро-оптическа активна защита от високоточни оръжия „Штора-1“, комплекс за активна защита „Арена-Э“ и нови средства за комуникация.

Описание на конструкцията[редактиране | редактиране на кода]

Компоновка[редактиране | редактиране на кода]

Танкът е построен по класическа схема – отделение за управление в предната част, бойна част – в средата, и машинно-трансмисионно отделение в задната част. Екипажът се състои от трима човека – командир, мерач и механик-водач. Механик водачът е разположен в средата на отделението за управление. Видимостта му е подобрена, като са монтирани три прибора за наблюдение ТНПО-160, както е при танковете Т-64 и Т-72. Предвидено е и подгряване на мястото на механик водача с отнемане на въздух от газотурбинния двигател. Бойното отделение е сходно с това на Т-64Б.

Двигател и трансмисия[редактиране | редактиране на кода]

Двигателят на Т-80 е разположен надлъжно в машинно-трансмисионното отделение в задната част. Това води и до леко удължаване на корпуса в сравнение с Т-64А. Двигателят е газотурбинен ГТД-1000Т, достигащ 1000 к.с. За версиите Т-80Б и Т-80БВ двигателят е ГТД-1000ТФ с мощност 1100 к.с., за версия Т-80У – ГТД-1250 с мощност 1250 к.с., а за дизеловата версия Т-80УД-6ТД с мощност 1000 к.с.

Двигателят е изпълнен в един блок с понижаващ конично-цилиндричен редуктор, кинематически свързан с двете бордови планетни предавателни кутии. В състава на моноблока влизат двигателя, въздухоочистител, маслени резервоари и радиатори на двигателя и трансмисията, горивни филтри и приводни агрегати, горивоподаваща помпа, компресор, вентилатори от системата за охлаждане и прахоотстраняване, генератор, стартер и трансмисионна маслена помпа. Двигателят може да работи с авиационен керосин ТС-1 или ТС-2, с дизелово гориво, както и с автомобилни нискооктанови бензини.

В машинно-трансмисионното отделение се намират и четири горивни резервоара с вместимост 385 l (общо запасът от гориво на танка е 1140 l).

Трансмисията е механична, планетна. Състои се от два агрегата, всеки от които има бордова предавателна кутия, бордов редуктор и хидросервоприводи на системите за управление на движението. Трите планетни реда и петте фрикционни устройства осигуряват четири предавки напред и една назад.

Верижният задвижващ механизъм се състои от вериги с гумено-металически шарнири, опорни ролки с гумени шини и поддържащи ролки с външна амортизация и механизъм за натягане от червячен тип.

Окачването е индивидуално, торсионно с несъосно разположение на торсионните валове, с хидравлични и телескопични амортизатори на 1, 2 и 6 ролка.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

7,62-mm танкова картечница ПКТ
7,62-mm танкова картечница ПКТ
12,7-mm зенитна картечница НСВТ
12,7-mm зенитна картечница НСВТ
Противотанков управляем снаряд 9М112 „Кобра“
Противотанков управляем снаряд 9М112 „Кобра“

Основното въоръжение на танка е 125-mm гладкостволно оръдие 2А46-1 с ежектор за продухване на цевта и топлозащитен кожух. Боекомплектът на оръдието включва 40 снаряда с разделно-гилзово зареждане. От тях 28 са заредени в хидромеханичния механизъм за зареждане, останалите са разположени в куполата и в отделението за управление. За версии Т-80Б и Т-80БВ модификациите на оръдията съответно са 2А46-2 и 2А46М-1 с 38 снаряда, а за Т-80У и Т-80УД – 2А46М-1 или 2А46М-4 с 45. В боекомплекта влизат осколочно-фугасни снаряди, кумулативни и бронебойно-подкалибрени. Вариантите Т-80Б, Т-80БВ и Т-80У са съоръжени и с управляем ракетен комплекс: 9К112-1 „Кобра“ за Т-80Б, 9К119 „Рефлекс“ – за Т-80БВ, и 9К119М „Рефлекс-М“ за Т-80У.

Системата за управление на огъня включва лазерен мерник-далекомер с независима стабилизация във вертикална плоскост ТПД-К1, перископичен електронно-оптичен пасивно-активен нощен прибор ТПНЗ-49-23 със зависима стабилизация на полезрението, двуплоскостен електрохидравличен стабилизатор 2Э28М2.

Вариантите Т-80Б и Т-80БВ са снабдени с комплекс за управление на огъня 1А33: лазерен далекомер 1Г42, стабилизатор 2Э26М, блок за разрешаване на изстрела 1Г43, балистичен изчислител 1Б517, комплект датчици, преобразовател на напрежението.

Вариантът Т-80У е снабден с комплекс за управление на огъня 1А45 „Иртиш“, който е с дублирано управление и от командира: лазерен далекомер 1Г46, електронен балистичен изчислител, двуплоскостен електрохидравличен стабилизатор 2Э42, блок за разрешаване на изстрела 1Г43, прицелно-навигационен комплекс ТПН-4С, комбиниран нощен прицел ТПН-4 „Буран ПА“, командирски мерно-наблюдателен комплекс ПКН-4С, комбиниран дневно-нощен командирски мерник ТКН-4С с независима стабилизация на полезрението във вертикална плоскост. От 1992 г. на версия Т-80УМ се монтира и топловизор „Агава-2“.

С оръдието е сдвоена 7,62-mm картечница ПКТ, а за стрелба по въздушни цели отвън на куполата е монтирана 12,7-mm зенитна картечница НСВТ, с която стреля командирът на танка.

Защита[редактиране | редактиране на кода]

Корпусът на танка е изработен от заварени листове от валцувана стомана. Челната броня е заварена с голям ъгъл на носовите детайли. Куполата е лята, с композитна металокерамична броня. Челната част на корпуса и куполата допълнително са защитени с навесна динамична защита „Контакт-1“ (Вариантът Т-80У има динамична защита от второ поколение „Контакт-5“). Бордовете и ходовата част са защитени с противокумулативни екрани от гумирана тъкан. За създаване на маскировъчна димна завеса в първите версии се използва ТДА – термодимова апаратура. От вариант Т-80Б се монтира система за пускане на димни гранати 902А „Туча“.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

Т-80У от руската армия
Т-80У от руската армия
  • Обект 219 сп 1 – модификация Т-64А с газотурбинен двигател ГТД-1000Т. В хода на изпитанията се проявява ненадеждността на ходовата част на Т-64. Общо са построени 31 танка.
  • Обект 219 сп 2 – предсериен образец с нова ходова част. Построени са 127 танка между 1971 и 1976 г.
  • Обект 219 сп 2 – основен боен танк Т-80. Първият приет на въоръжение сериен вариант с двигател ГТД-1000Т (1000 к.с.), купола на Т-64А, 125-мм оръдие 2А46-1 с топлозащитен кожух и оптически прицел-далекомер ТПД-2-49. Маса – 42 т. Произвеждан серийно между 1976 и 1978 г.
  • Т-80Б или Обект 219Р – основен боен танк, приет на въоръжение през 1978 г. Оборудван е с комплекс за управляеми ракети 9К112-1 „Кобра“ и система за управление на огъня 1А33 (лазерен далекомер 1Г42, БВ 1В517, стабилизатор 2Э26М, блок за разрешаване на изстрела 1Г43, комплект датчици), оръдие 2А46-2, система за изстрелване на димни гранати 902А „Туча“, увеличена бронировка на куполата; от 1980 г. се монтира двигател ГТД-1000ТФ (1100 к.с.) и купола, унифицирана с Т-64Б; от 1982 г. се монтира оръдие 2А46М-1. Маса – 42,5 t.
  • Т-80БВ
    Т-80БВ
    Т-80БВ или Обект 219РВ – основен боен танк, приет на въоръжение през 1985 г. Модификация на Т-80Б с навесна динамична защита „Контакт“. Маса 43,7 t.
  • Т-80БК или Обект 630. Командирски вариант на Т-80Б с допълнителна навигационна и радиоаппаратура.
  • Т-80У (У – „улучшений“) или Обект 219АС – основен боен танк, приет на въоръжение през 1985 г. Оборудван е с: комплекс за управляеми ракети 9К119 „Рефлекс“ и комплекс за управление на огъня 1А45 „Иртыш“ (включващ лазерен прицел-далекомер 1Г46, електронен балистичен изчислител, стабилизатор 2Э42, прицелно-навигационен комплекс ТПН-4С, комбиниран нощен прицел ТПН-4 „Буран-ПА“), оръдие 2А46М-1, система за изстрелване на димни гранати 902Б „Туча“, бързодействаща автоматична противопожарна система 3ЭЦ13 „Иней“, нова комбинирана броня с вградена динамична защита; от 1990 г. се монтира двигател ГТД-1250 (1250 к.с.) и комплекс за управляеми ракети 9К119М „Инвар“. Маса – 46 t.
  • Т-80УД
    Т-80УД
    Т-80УД „Берёза“ или Обект 478Б. Приет на въоръжение в 1987 г. Оборудван е с дизелов двигател 6ТД (1000 к.с.), зенитна картечница с дистанционно управление; първите варианти имат навесна динамична защита, от 1988 г. – вградена динамична защита, както при Т-80У; маса – 46 t; след 1995 г. Т-80УД на руската армия са изведени от експлоатация.
  • Т-80УК или Обект 630А. Командирски вариант на Т-80У, приет на въоръжение в началото на 90-те. Оборудван е с: комплекс електро-оптическа активна защита от високоточни оръжия „Штора-1“, топловизор „Агава-2“, нов атмосферен датчик, радиостанции Р-163У и Р-163К, навигациона система ТНА-4, система за дистанционно взривяване на осколочно-фугасни снаряди, автономна енергоустановка АБ-1-П28.
  • Т-80УА или Обект 219АМ-1. Модернизация на танка Т-80У.
  • Т-80УЕ – модификация от 1995 г. Оборудван е с хидрообемна предавка и нови органи на управление.
  • Т-80УЕ-1 или Обект 219АС-1. Модернизация на Т-80БВ, на въоръжение от 2005 г. Купола като на Т-80УД (аналогична на Т-80У), усъвършенствана система за управление на огъня 1А45-1, включваща топловизорен прицел „Плисса“, и др.
  • Т-80УМ или Обект 219АС-М. Модернизация от 1992 г. на Т-80У (оборудван е с топловизор „Агава-2“, радиопоглъщащо покритие, радиостанция Р-163-50У).
  • Т-80УМ1 „Барс“ или Обект 219АС-М1. Вариант на Т-80УМ от 1997 г., оборудван с комплекс за активна защита „Арена-Э“, двигател ГТД-1250Г, оръдие 2А46М-4, комплекс електро-оптическа активна защита от високоточни оръжия „Штора-1“, прибор за нощно виждане ТВН-5, радиостанции Р-163-50У, Р-163УП, климатична система.
  • Т-80БВМ – руска модернизация на Т-80БВ на „Омсктрансмаш“. Модернизацията включва многоканален прицел на мерача „Сосна-У”, 125-mm оръдие 2A46М-4, преработен газотурбинен двигател ГТД-1250ТФ с 1250 к.с., нова радиостанция Р-168-25У-2, преработен механизъм за зареждане, решетести противокумулативни екрани, комплекс за реактивна защита „Реликт”, а от 2018 г. – активна защита „Арена-М. Маса – 46 t. Предвижда се обновените танкове да бъдат изпратени в поделения зад полярния кръг.[1]
Т-80УМ, оборудван с комплекс за активна защита „Арена-Э“
Т-80УМ, оборудван с комплекс за активна защита „Арена-Э“
  • Обект 478ДУ1 – украински експортен вариант на танка Т-80УД.
  • Т-84 или Обект 478ДУ2 – украински основен танк, който е усъвършенстван вариант на Т-80УД. Оборудван е с комплекс електро-оптическа активна защита от високоточно оръжия „Штора-1“ и нова динамична защита .
  • Т-84-120 „Ятаган“ – украински експортен вариант на Т-84, разработен през 2000 г., създаден специално за доставка в Турция. Оборудван е с дизелов двигател 6ТД-2 (1200 к.с.), 120-мм оръдие (по стандарт на НАТО), картечница FN Herstal – Белгия, нова заварена купола, вградена динамична защита „Нож“, топловизорен прицел „Буран-Катрин-Э“.
  • Т-84У „Оплот“ или Обект 478ДУ9. Усъвършенстван вариант на Т-84. Съоръжен с комплекс за динамико-електронна защита „Варта“, вградена динамична защита „Нож“, цифрова система за управление на огъня и топловизорен прицел.
  • БМ „Оплот“ или Обект 478ДУ9-1 – украински основен танк, приет на въоръжение в 2009 г. Усъвършенстван вариант на Т-84У с двигател 6ТД-2Е с мощност 1200 к.с., вградена динамична защита „Дуплет“, комплекс за динамико-електронна защита „Варта“, цифрова система за управление на огъня и топловизорен прицел.
  • БМ „Оплот-Т“ или Обект 478ДУ9-Т – експортна версия на БМ „Оплот“ за Тайлад. Отличава се от базовата по добавения климатик за екипажа и спомагателен двигател.
    Украински танк БМ „Оплот“ на тържествата за 9 май в Харков, 2011 г.
    Украински танк БМ „Оплот“ на тържествата за 9 май в Харков, 2011 г.

Опитни образци[редактиране | редактиране на кода]

  • Обект 219А – опитен основен танк Т-80А. Разработва се от средата на 70-те успоредно с „Обект 478“. Опитен образец е построен през 1982 г., а през 1984 г. е оборудван с навесна динамична защита.
  • Обект 640 – опитен основен боен танк Т-80УМ2.
  • Обект 291 – опитен образец от 1993 – 1995 г., оборудван с двигател ГТД-1250 с мощност 1250 к.с. и спомагателна силова установка ГТА-18, 125-мм оръдие 2А46М-4, автоматична противопожарна система „ИНЕЙ“, нощен прибор на механик-водача ТВН-5 „Манго“, комплекс за управление на огъня 1А45М (танков прицел на мерача1Г46М, информационно-управляваща система 1В558, стабилизатор 2Э42М), топловизор „Агава-2“ и ново оборудване за сомоокопаване, радиопоглъщащо покритие РПЗ-86М. Преработен е механизмът за зареждане на оръдието.
  • Обект 292 – опитен образец на основата на Т-80У от началото на 90-те години, оборудван с нова купола, 152-mm оръдие ЛП-83 и нов механизъм за зареждане.[2]
  • Обект 219М – вариант за комплексна модернизация на танка Т-80БВ.
  • Обект 219РД – опитна модификация на танка Т-80Б с дизелов двигател А-53-2 (2В-16-2) мощност 1000 к.с.
  • Обект 219Е – опитна модификация на танка Т-80Б, оборудвана с комплекс електро-оптическа активна защита от високоточно оръжия „Штора-1“.
  • Обект 644 – опитна модификация на Т-80 с дизелов двигател В-46-6.
  • Обект 478 – опитен основен танк. Има шаси на Т-80 с дизелов двигател 6ТД и кула от „Обект 476“ (версия на Т-64).
  • Обект 478М – проект за основен танк от 1976 г. Модернизация на „Обект 478“. Оборудван е с комплекс за активна защита „Шатёр“ и нов дизелов двигател 12ЧН с мощност 1500 к.с.
  • Обект 478БК – опитна модификация на Т-80УД със заварена купола.
  • Обект 478Д – опитен основен танк на основата на Т-80УД, оборудван е със система за управление на ракетни снаряди „Айнет“.
  • Обект 478ДУ – украински опитен основен танк на основата на Обект 478Д с модифицирана ходова част.
  • Обект 478ДУ3 – украински проект за модернизация на Т-80УД.
  • Обект 478ДУ4 – украинска опитна модернизация на Т-80УД, оборудвана с нова предавателна кутия.
  • Обект 478ДУ5 – украинска опитна модернизация на Т-80УД, оборудвана с климатизация на бойното отделение.
  • Обект 478ДУ6 – украински проект за модернизация на Т-80УД.
  • Обект 478ДУ7 – украински проект за модернизация на Т-80УД.
  • Обект 478ДУ8 – украински проект за модернизация на Т-80УД.

Машини на основата на танка[редактиране | редактиране на кода]

Мста-С на деветомайски парад на Червения площад в Москва, 2013
  • Ладога – командно-щабна и разузнавателна машина.
  • БРЭМ-80У – бронирона ремонтно-евакуационна машина.
  • Мста-С – 152-mm самоходна артилерийска установка.
  • 2С7 Пион – 203-mm самоходна артилерийска установка.
  • БТМ-4М – бързоходна траншейна машина на основата на 2С7 Пион.
  • С-300В – зенитно-ракетен комплекс.
  • СПМ – специална пожарна машина.
203-mm САУ 2С7 Пион
203-mm САУ 2С7 Пион
Плаващ верижен транспортьор ПТС-4
Плаващ верижен транспортьор ПТС-4
  • ПТС-4 – плаващ транспортьор.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че е замислен като танк за пълномащабни бойни действия, Т-80 не е използван в това си качество, а най-вече в конфликти в градски условия.

Августовският пуч[редактиране | редактиране на кода]

На 19 август 1991 г. заговорници от консервативното крило на КПСС опитват да свалят Михаил Горбачов от поста президент на СССР. В столицата Москва са вкарани войски, сред които специалните части „Алфа“, Тулската въздушно-десантна дивизия, Таманската мотострелкова дивизия и 4-а гвардейска Кантемировска танкова дивизия, в която на въоръжение са танкове Т-80УД. Опитът за преврат, станал по-късно известен като Августовския пуч, се проваля, а танковете не вземат реално участие в конфликта.

Разстрелът на „Белия дом“[редактиране | редактиране на кода]

В края на септември 1993 г. конфликтът между президента на Руската федерация Борис Елцин и премиера Виктор Черномирдин от една страна, и от друга, противниците на тяхната политика – вицепрезидентът Александър Руцкой и депутати от парламента, начело с Руслан Хасбулатов, по това време председател на Върховния съвет на Руската федерация, навлиза в нова фаза. Депутатите се опитват да отнемат пълномощията на президента Елцин, а в отговор той обявява извънредно полжение в Москва и изпраща войски срещу парламента. Сутринта на 4 октомври танкове Т-80УД на 12 гвардейски танков полк на 4-а гвардейска Кантемировска танкова дивизия започват обстрел на сградата на парламента, известна като „Белия дом“.

Първата Чеченска война[редактиране | редактиране на кода]

Танковете Т-80Б са използвани най-вече при атаката на Грозни през 1994 – 1995 г. Тъй като не са оборудвани с реактивна броня, а и екипажите не са подготвени за боеве в градски условия, руската страна търпи доста загуби от ръчни гранатомети, с които противникът се цели най-вече в моторно-трансмисионното отделение. След този конфликт танковете Т-80 не се използват за бой в градски условия, а за поддръжка на пехотата от безопасно разстояние. След този конфликт руските въоръжени сили се отказват от закупуването на танкове с газотурбинни двигатели.

Гражданска война в Йемен[редактиране | редактиране на кода]

По време на сражения в столицата Сана срещу шиитските бунтовници правителствените сили губят няколко танка Т-80БВ.[3]

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Russia.svg Русия – около 450 Т-80БВ и Т-80У (и 3000 Т-80БВ и Т-80У на съхранение)[4]. От 2017 г. започва модернизация на наличните Т-80 до ниво Т-80БВМ.
  • Flag of Belarus.svg Беларус – 69 Т-80БВ[5]
  • Flag of the United Kingdom.svg Великобритания – няколко Т-80У, закупени от подставени фирми за изпитания през 1992 г.
  • Flag of Yemen.svg Йемен – 66 Т-80[6]
  • Flag of Cyprus.svg Кипър – 82 Т-80У[7]
  • Flag of South Korea.svg Република Корея – 80 Т-80У[8]
  • Flag of Pakistan.svg Пакистан – 320 Т-80УД[9]
  • Flag of the United States.svg САЩ – 1 Т-80У, предаден от Великобритания. 4 танка Т-80УД са получени през 2003 г. от Украйна.
  • Flag of Ukraine.svg Украйна – 8 Т-80БВ (10 Т-84 Оплот и 150 Т-80 на съхранение)[10]

Бивши оператори[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Azerbaijan (3-2).svg Азербайджан – 60 Т-80У към 2009 г.
  • Flag of Angola.svg Ангола – известно количество Т-80 към 2013 г.
  • Flag of the Soviet Union.svg СССР – след разпада на съюза танковете се намират в новообразуваните държави.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. https://rg.ru/2017/09/11/tanki-t-80-posle-modernizacii-perebrosiat-v-akrtiku.html
  2. https://topwar.ru/71089-otechestvennye-proekty-tankovyh-pushek-kalibra-152-mm.html
  3. https://topwar.ru/67231-belorusskie-t-80bv-ponesli-pervye-poteri-v-yemene.html
  4. The Military Balance 2016, p. 190
  5. The Military Balance 2016, p. 182
  6. The Military Balance 2016, p. 360
  7. The Military Balance 2016, p. 85
  8. The Military Balance 2016, p. 267
  9. The Military Balance 2016, p. 320
  10. The Military Balance 2016, p. 205

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Танк Т-80. Техническое описание и инструкция по эксплуатации. Военное издательство Министерства обороны СССР, 1979.
  • ((ru)) Карпенко, А. В. Обозрение отечественной бронетанковой техники (1905 – 1995). Санкт-Петербург, 1996.
  • ((ru)) Павлов, М. В., И. В. Павлов, А. С. Ефремов. История создания первого серийного танка Т-80 с газотурбинной силовой установкой // Техника и вооружение: вчера, сегодня, завтра. – М.: Техинформ, 2011. – № 11.
  • ((ru)) Современные танки. Под ред. Сафонова Б. С. и Мураховского В. И. – М.: Арсенал-Пресс, 1995.
  • ((en)) The Military Balance 2013.
  • ((en)) Foreign Military Studies Office Russian – Manufactured Armored Vehicle Vulnerability in Urban Combat: The Chechnya Experience, 1997.
M1a2-2 large.jpg В Портал Военно дело можете да намерите още много страници за военното дело.