9М72 Искандер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
9М72 Искандер
OTRK IskanderM.jpg
Обща информация
Произход Русия
Вид квазибалистична ракета
Оператори Флаг на Русия Русия
История на производство и служба
Бройки в експлоатация един батальон в руската армия
Габаритни характеристики
Дължина 7,28 м
Диаметър 0,914 м
Технически характеристики
Бойна глава конвенционална
МОЦ 10 м
Обсег 300/500 км
Скорост 2 570 м/сек
9М72 Искандер в Общомедия

9М72 Искандер (название на НАТО SS-26 Stone) е руска квазибалистична ракета с малък обсег. Разработена е в конструкторското бюро Коломна. Основното ѝ предназначение е унищожаването на вражески противовъздушни установки, ракети, артилерия и приземена летателна техника, както и нанасянето на щети по комуникационни възли, командни постове и инфраструктурни обекти от голяма значимост.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Искандер е разработена през 90-те години като заместник на Р-400 Ока, която е забранена след подписването на Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие между СССР и САЩ през 1987 г., премахващ наземно базираните ракети с обсег между 500 и 5500 км. Колесните самоходни ракетни установки са много подвижни и могат бързо да осигурят тактическа поддръжка на войските по време на война. Руските военни обръщат особено внимание на този факт, тъй като в случай военни действия тези системи са много по-трудни за засичане и унищожение отколкото фиксираните ракетни установки (силози и други). Освен това самоходните системи се привеждат бързо в бойна готовност и могат да действат независимо от другите войски. 9М72 Искандер превъзхожда останалите системи като Р-300 и ОТР-21 по отношение на обсег, точност и огнева мощ. След изстрелване ракетата не следва изцяло балистична траектория и не напуска земната атмосфера. Траекторията се контролира по време на целия полет от компютърни системи. Искандер може да прави резки завои във въздуха и да изстрелва противомерки. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна, касетъчна или противобункерна. Други възможни конфигурации включват мини, термобарична или ядрена бойна глава АА-60 с мощност до 10—50 кт. Минималният обсег е 50 км. Русия разполага с един батальон от ракети Искандер, и планира да има 60 системи до 2015. В отговор на евентуалното разполагане на противоракетен щит в Източна Европа от страна на САЩ, Русия планира да разположи свои ракети Искандер на територията на Калининград и Беларус. В обсега им ще бъдат както системите от евентуалния ракетен щит, така и стратегически военни бази и други обекти на НАТО.

Варианти[редактиране | редактиране на кода]

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

  • Флаг на Русия Русия – Руската федерация е единственият оператор на Искандер.

Подобни ракети[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]