Р-400

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Р-400
SS-23 Sofia Military History Museum.JPG
Р-400 в Националния военноисторически музей в София
Вид балистична ракета със среден обсег
История на производство и служба
На служба при Flag of the Soviet Union.svg СССР/Русия (бивш)
Flag of Bulgaria (bordered).svg България (бивш)
Flag of East Germany.svg ГДР (бивш)
Flag of the Czech Republic (bordered).svg Чехословакия (бивш)
Габаритни характеристики
Дължина 7.53 м
Диаметър 0.914 м
Технически характеристики
Бойна глава конвенционална/ядрена
МОЦ 30-150 м
Обсег 480 км

Р-400 Ока (название на НАТО: SS-23 Spider) е съветска тактическа балистична ракета, създадена в края на Студената война. Била е на въоръжение за кратко, тъй като обсегът ѝ не е бил съобразен с Договора за съкращаване на ракетите със среден обсег между САЩ и СССР. Бивши оператори на ракетата са Русия, България, ГДР и Чехословакия. Стандартният модел на ракетата има обсег от 480 км и носи една ядрена бойна глава АА-60. Също така използва и конвенциални бойни глави. Българските ракети са били базирани в село Телиш в близост до град Плевен, село Кабиле в близост до град Ямбол , местност Марино поле в близост до село Васил Левски (Карловско) и в близост до град Самоков.

8К14 (Руското наименование на ракетата)

Армейския оперативно-тактически ракетен комплекс 9К72 (Р-300) с ракета Р-17 (8К-14) е предназначен за поражение на жива сила, пунктове за управление, аеродроми и други важни обекти на противника.

Разработен в НИИ-88 (ОКБ-1) и приет на въоръжение в 1967 година. Отличава се от по-рано съществуващият комплекс на база на ИСУ-152 с аналогично обозначение и с исползуването на модернизираната ракета и пускова установка 9П117 на четириосно колесно шаси на високопроходимия автомобил "МАЗ-543А".

Комплекса е изнасян в страните от Варшавския договор и още в Иран, Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, Иемен и други . Съгласно заявление на Комитета на министрите на отбраната на Варшавския договор от 30.01.1989 г. в страните от Варшавския договор на въоръжение са били 661 ракети Р-17.

Комплексът 9К72 се явява в настоящия момент морално остарял, но достатъчно надежден и до сега е на въоръжение, макар производството на ракети и комплектуващи елементи да е прекратено още в края на 80-те.

На запад комплекса получана обозначение "Scud"-B.

В 80-те години ЦНИИАГ (ЦНИИ автоматики и гидравлики) пристъпил към изпълнение в опитно-конструкторски работи (ОКР) по създаване на отделяема управляема бойна част с оптико-електронна система за управление за ракета Р-17. Били разработени програмно-математически обезпечения, апаратура оптико-електронна система за управление, бордова апаратура на системата за управление на бойната част , наземна апаратура за подготовка на еталонни изображения и апаратура за въвеждане на полетното задание в бойната част на ракетата. Пусковете на модернизираната ракета започнали в 1984 година. Новата система получила название "Аэрофон", но експерименталните пускове показали голяма зависимост от метеорологичните условия в мястото на старта и целта, поради което от модернизация на комплекса в бъдеще се отказали.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

В състава на ракетния комплекс 9К72 влизат:

  • ракета 8К14,
  • пускова установка 9П117 (9П117М, М1) ,
  • топопревързвач 1Т12 (1Т20),
  • комплект прибори за насочване 8Ш18.

В техническата батарея на дивизиона – заправчици за гориво и окислител , автокран 9Т31М, компресорна станция УКС-400, тележка 2т3м, миячно-неутрализационна машина 8Т311(пожарна), машина-хранилище 9Ф21 на шаси на автомобил ЗИЛ-157КЕ-1 и ЗИЛ 131 за транспортиране на бойни глави, машина 9В41 на шаси на автомобил ЗИЛ-131К за автономни проверки на СУ, Машина 9В11 за автономни проверки на СУ, Машина ЗИП, транспортно-зареждаща машина и други спомагателни машини.

Пусковата установка 9П117М е разработена на базата на четириосно колесно шаси МАЗ-543. В състава и влизат: хидравлично устройство за привеждане на ракетата от походно в бойно (вертикално ) положение – стрела, стол, система за предстартово обслужване /СПО/, електрона апаратура за предстартова подготовка на СУ,апаратура на стартовата автоматика; апаратура за свръзка; апаратура за навигация и ориентиране; система за автономно електрозахранване/дизелов агрегат/ и жизнеосигуряване./филтърно-вентилационна установка - ФВУ/

Пусковата установка 9П117М1 има пълна маса 37400кг. Без ракета масата е 30 600 кг. Дванадесетцилиндровия дизелов двигател с водно охлаждане Д12А-525 (мощност 525 к. с. при 2000 об/мин), позволява на установката без ракета да развива скорост 15 км/ч по пресечена местност и 45 км/ч по шосе(но от опит знаем, че развива с ракета до 90 км/ч из степта). Без дозаправка запаса на ход достига 450 км. Двигателя е расположен в предната част на машината. От страни на него са две двуместни кабини, изработени от полиефирна смола, армирана със стъклотъкан. Седалките в кабината са една зад друга. Всичките колела на шасито са водещи, и са със система за регулиране налягането на въздуха в тях. Първа и втора двойка колела — управляеми. Всички колела имат независимо окачване.

С помоща на хидравлическото устройство на пусковата установка балистичната ракета се установява във вертикално положение, при което се провежда подготовката и за старт : зареждане с пусково гориво и дозареждане със сгъстен въздух, предстартова подготовка на системата за управление. Пускът на ракетата се извършва вертикално след насочването и в плоскоста на стрлбата с приборите за насочване.

Ракетата 8К14 – баллистическа ракета с течно реактивен двигател (ЖРД) , автономна инерциална система за управление на основа на жироскопи, сметачно-решаващ прибор и система за аварийно взривяване на БЧ. Органи за управление са газодинамически рули, поставени на изхода на соплото. Ракетата се зарежда с азотно-киселинен окислител АК-27И (2919 кг), гориво ТМ-185 (822 кг), пусково гориво ТГ-02 (30 кг), сгъстен въздух (15 кг). Снабдена е с ядерена бойна част 9Н33 с тегло 989 кг и мощност 100кт, фугасна 8Ф44 с тегло 1016 кг , химическа 8Ф44Г1 с тегло 985кг (маса на V-газа 555кг) или обемно-детонираща бойна част . По оценка, фугасната БЧ 8Ф44 може да унищожи хора и бойна техника на площ 100х100 метра.

Течният ракетен двигател осигурява максимална даллечина на стрелба 300 км (минималната далечина на стрелба е равна на 50 км). Движи се след пуска по балистическа траектория, ракетата достига максимална височина 86 км (минимална 24 км).

Полетното време се колебае между 165 и 313 секунди. Обеспечаемото от системата за управление средно вероятно кръгово отклонение в далечина е от 180 до 610 м и в ширина от 100 до 350 м.

Управлението на ракетните удари и свръзката с командването се поддържа със средства УКВ и КВ, разположени на КШМ Р-142 и в батарята за управление на дивизиона. В последно време управлението на дивизиона е от АСУ "Плед" с радиорелейна станция Р-412 с телекод.

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Далекобойност , км 50-300
  • Стартова маса, т 5862
  • Маса незаредена ракета, т 2076
  • Дължина, мм 11164
  • Диаметър на корпуса, мм 880
  • Размах на стабилизаторите, мм 1810
  • Тегло на комплекса, т 37
  • Запас на ход без дозаправка, км 500

Боен разчет, хора 8


Съветски и пост-съветски бронирани бойни машини след края на Втората световна война
Списък с бронирани бойни машини по страна