Т-29

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Т-29
1x1.png
Тактико-технически данни
История на производство и служба
Опитен образец 1934 г.
На въоръжение 1936 - до днес
На въоръжение в СССР
Габаритни характеристики
Тегло 23,5 t
Дължина 7,44 m
Ширина 3,22 m
Височина 3,02 m
Основно въоръжение 76,2 мм оръдие (70 сн.)
Допълнително въоръжение 4 или 5 х &.62 мм ДТ (8 000 патр.)
Технически данни
Силова установка 12-цилиндров М-17Ф
500 к.с. (373 kW)
Окачване ?
Макс. скорост 51 (72 на колела) km/h (по шосе)
? km/h (прес. терен)
Запас от ход km (по шосе)
Ширина на ров 0,75 m
Вертикално препятствие 2 m
Екипаж 6 души

Т-29 е съветски колесно-верижен среден танк. Основното предназначение на танка е съпровождане и огнева поддръжка на общовойсковите съединение при развитие на успеха, след пробив на отбранителната полоса на противника.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1930-те години на 20 век в СССР е създадена поредица от прототипи на колесно-верижен танк, един от които е и средният танк Т-29.

Първоначално започва работа по създаването на танк-изтребител, който получава означението ИТ-3. През 1934 г. в завод № 185 в Ленинград започва разработването на колесно-верижен танк на базата на езкизите на ИТ-3. Конструкторите Цейц и Астров работят успоредно по два сходни прототипа - Т-29-4 и Т-29-5. Поради срещнатите трудности в хода на двата проека в края на същата година те са обединени. През декември прототипът е готов и получава обозначението Т-29.

През следващата година танкът преминава заводски и държавни изпитания и в началото на 1936 г. е приет на въоръжение. Взето е решение серийното производство на машината да се развърне в завод № 185 в Ленинград. През следващата 1937 г. в завода са произведени две машини. Поради това, че танкът се оказва много сложен за производство и експлоатация е взето решение да бъде снет от производство и въоръжение.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Т-29 е трикуполен танк, почти аналогичен със средния танк Т-28.

Корпусът на танка е изграден от заварени по между им бронелистове. Ширината и височината, в сравнение с Т-28, е увеличена незначително. Това е постигнато след разместване на вътрешното оборудване. Основната купола е идентична с тази на Т-26, а допълнителните куполи са еднакви с тези на Т-28. Въоръжението и монтирането му е идентично с това на Т-28.

Силовата установка е авиационен двигател М-17Ф. Трансмисията се състои от дисков фрикцион, петскоростна предавателна кутия, два бордови фрикциона и две бордови предавки. Окачването е изпълнено по индивидуална схема със спирални пружини. При движение на колела трите двойки задни опорни колела са водещи, а предните – управляеми.

Системата за свръзка се състои от радиостанция 71-ТК-1 и вътрешно разговорно устройство СПУ-7-Р.

Модификации[редактиране | редактиране на кода]

  • Изделие "155"ескизен проект за модернизация и развитие на Т-29 в периода 1937 - 1938 г. Машината е с маса - 32-33 т, екипаж - 6 души, броня - 50/40 мм, въоръжение - 76,2 мм оръдие Л-10 (76 сн.) и пет картечници, максимална скорост по шосе – 50 км/ч.