Т-50

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Т-50
T-126SP-1.jpg
„Обект 126“ (Т-126СП) от експозицията на Музея в КубинкаЛек танк Т-50
Тактико-технически данни
История на производство и служба
Опитен образец 1940 г.
На въоръжение 1941 - до днес
На въоръжение в СССР
Габаритни характеристики
Тегло 13,8 м t
Дължина 5,2 м m
Ширина 2,47 м m
Височина 2,16 м m
Основно въоръжение 45-мм оръдие 20К (150 снаряда)
Допълнително въоръжение 2×7,62-мм ДТ (4032 патрона)
Технически данни
Силова установка форсиран 6-цилиндров дизелов двигател В-4
300 к.с.
Окачване торсионно
Макс. скорост 52 км/ч km/h (по шосе)
Запас от ход 344 км  km (по шосе)
Ширина на ров 2,2 м m
Вертикално препятствие 0,7 м m
Екипаж 4
Т-50 в Общомедия

Т-50 е съветски лек танк от периода на Втората световна война.

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

През 1939 г. В Ленинградския завод по опитно машиностроене „Киров“ започва работата върху проект на лек танк за съпровождане на пехотата, който трябва да замени морално остарелия вече танк Т-26. През 1940 г. новата машина е готова и получава условното име „Обект 126“ или както често е наричан – Т-126СП (СП означава „сопровождение пехоты“ – „за съпровождане на пехотата“). „Обект 126“ по бронева защита и огнева мощ превъзхожда леките и повечето от средните чуждестранни танкове от това време. Бронирането му (20-45 мм) съответства на това на първите образци на легендарния среден танк Т-34, а въоръжението му се състои от едно 45-мм оръдие обр. 1934 г. и две 7.62-мм картечници. Разполага с 6-цилиндров дизелов двигател В-3, който позволява на 17-тонната машина да се движи с максимална скорост 35 км/ч. Като недостатък се обаче явява теснотата на пространството за четиричленния екипаж и затова на втория образец на машината е махната едната картечница.

В този си вид „Обект 126“ влиза в Ленинградския машиностроителен завод „К. Е. Ворошилов“, където на негова база е разработен лекия танк Т-50, чийто първи образец е построен през януари 1941 г.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

През април 1941 г. Т-50 е приет на въоръжение в Червената армия. Той малко се различава от „Обект 126“ както по конструкция, така и по външен вид. Една от разликите между двете машини е, че на Т-50 е монтиран нов двигател – 6-цилиндровия форсиран дизелов В-4. Точно В-4 се оказва в известна степен една от пречките за бързото навлизане на новия лек танк в масова серия – възникналите трудности при усвояването му в производство спъват и производството на новия танк. Опитът Т-50 да бъде внедрен за производство в Московския завод № 37 не успява – явно новата машина „идва“ твърде тежка за московчани, произвеждащи до този момент 5-тонния лек танк Т-40. С цената на големи усилия до началото на Втората световна война от заводите излизат едва около 50 машини Т-50. През август 1941 г. ленинградските заводи са евакуирани зад Урал, където се строи и завод за двигатели В-4, но през януари 1942 г. лекият танк Т-50 е спрян от производство и се преминава към производството на средните танкове Т-34.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Лекият танк Т-50 е една от най-добрите машини от този клас за времето си. Поради приликите във външния си вид и компоновката, той е наричан от някои „малкият Т-34“. По въоръжение, брониране и подвижност той не отстъпва, а в някои аспекти и превъзхожда немския среден танк Pz.Kpfw. ІІІ.

Сведенията за бойното използване на Т-50 са доста ограничени. Знае се, че през август 1941 г. в състава на 1-ва танкова дивизия, сражаваща се на Карелския полуостров, има 10 машини от този тип. През есента на същата година няколко Т-50 воюват в състава на войските на 7-а армия, отбраняваща се на Петрозаводското направление, където една машина е пленена от финландските войски и се използва от тях до края на 1954 г. Има сведения, че през 1943 г. в състава на 5-а гвардейска танкова бригада се числи поне един танк Т-50.

През 1942 г. 45-милиметровото танково оръдие 20К е заменено с новото, по-усъвършенствано 45-мм танково оръдие ВТ-42, с дължина на ствола 68.6 калибра и начална скорост на бронебойния снаряд 950 м/с, което значително повишава бойните възможности на Т-50. Новото оръдие на разстояние 500 м успешно пробива челната броня на всички типове танкове на Вермахта, с изключение на Pz.Kpfw.IV Ausf.H и J, Pz.Kpfw.V „Panther“ и Pz.Kpfw.VI „Tiger“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

М. Барятинский. Легкий танк Т-50. „Моделист-конструктор“ 5/2000

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]