Военновъздушни сили на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Военновъздушни сили на Руската федерация
Flag of the Russian Air Force.svg
Знаме на ВВС на Руската федерация
Информация
Активна 1992 – днес
Държава Флаг на Русия Русия
Роля Отбрана на руското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици
Размер 148 000 души[1]
Годишнини 12 август
Командири
Генерал-полковник Александър Зелин
Емблеми
Емблема RuAF emblem.png
Кокарда Roundel of Russia.svg
Военновъздушни сили на Руската федерация в Общомедия

Военновъздушните сили на Руската федерация (на руски: Военно-воздушные силы России) представляват въздушното крило на въоръжените сили на Русия. Обособени са от съветските ВВС през 1992 година, когато е основано и министерството на отбраната на Русия.

Военноморските сили имат собствена авиация – Авиация на ВМС, които използват част от опознавателните знаци на ВВС, но са отделна част в състава на въоръжените сили.

История[редактиране | редактиране на кода]

След разпадането на СССР съветските военновъздушни сили са поделени между съставните републики. Генерал Пьотр Дейнекин, бивш заместник-главнокомандващ на ВВС на СССР, е избран да оглави руските ВВС. Русия получава по-голямата част от съветското оборудване и 80% от личния състав. Част от оборудването, като например бомбардировачите Ту-160 в Украйна, са върнати на Русия в замяна на намаляване на дълга на републиките. През 1990-те години финансовата криза в страната се отразява и на въоръжените сили.[2] В този период около 40% от авиобазите остават без поддръжка, а персоналът не получава заплати с месеци.

Бомбардировач Ту-95МС и американски Ф-15 около бреговете на Аляска, 2006

През 1998 година ПВО, дотогава отделна организация, е включено в състава на ВВС. Тази реорганизация става причина да бъдат съкратени 580 поделения, 134 да бъдат реорганизирани, и около 600 да сменят юрисдикцията си.[3] Преместванията засягат 95% от самолетите, 98% от вертолетите, 93% от зенитно-ракетните системи, 95% от оборудването на радиотехническите войски, 100% от останалите противовъздушни комплекси и 60% от въоръженията. Общо 600 000 тона военни материали и 3500 летателни апарата сменят местоположението си, а около 40 000 семейства се преместват в други части на страната. Близо 123 500 позиции във ВВС са съкратени, вкл. почти 1000 полковници. На 29 декември 1998 за нов главнокомандващ е избран Анатоли Корнуков. Новият щаб е преместен в Заря, близо до Балашиха, на 20 километра северно от Москва, където се намира и централното командване на противовъздушната отбрана на ОНД.

Въпреки значителното увеличаване на военния бюджет след 2000 година, руските пилоти продължават да летят по-малко от средното за НАТО и други страни. През 2007 година годишният нальот на пилотите от тактическата авиация е бил 25 часа, на 61-ва армия – 60 часа и на армейската авиация – 55 часа.[4]

През август 2007 след 15-годишно прекъсване са възстановени редовните полети на стратегически бомбардировачи.[5][6] Патрулите са с маршрут над Тихия и Атлантическия океан, към Северния полюс и в Ирландско море между Великобритания и Ирландия.[7]

През 2009 година има нова реорганизация на ВВС, с 40% съкращение на състава.[8] В същия период Русия започва модернизация на далекобойните си бомбардировачи, ремонт на част от изтребителния парк (най-вече МиГ-29) и поръчва нови самолети. През 2015 година се очаква да бъде приет на въоръжение новият изтребител ПАК ФА/Т-50.[9] През септември 2009 е активирана и източноевропейската система за ПВО и ПРО на ОНД, разположена в Русия и Беларус.[10] Системата защитава най-вече военни цели в т.нар. Съюзна държава. През юли 2010 са възстановени и редовните изтребителни патрули от европейска Русия до Далечния изток.[11]

През 2010 се увеличава и годишният нальот на пилотите – 80 часа за тактическата авиация и над 100 часа за армейската и транспортната авиация.[12]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Във ВВС на Руската федерация съществуват следните родове войски:

  • Авиация
    • Далекобойна
    • Военно-транспортна
    • Фронтова
    • Армейска
  • Зенитно-ракетни войски
  • Радиотехнически войски
  • Специални войски
  1. Части на централно подчинение на командването на ВВС:
132-ро централно съединение за свръзка, Балашиха (Московска област)
8-ма специална авиационна дивизия – Чкаловски
2457-ма авиобаза със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление – Иваново
929-ти държавен летателно-изпитателен център – Ахтубинск
4-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав – Липецк
968-ми Севастополски смесен инструктурско-изследователски авиационен полк – Липецк
3958-ма Керченска авиационна база – Саваслейка
4020-та база на авиационния резерв – Липецк
185-ти център за бойна подготовка – Астрахан
344-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на армейската авиация – Торжок
924-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на частите с безпилотни летателни апарати – Егоревск
Руски държавен научноизследователски изпитателен център за подготовка на космонавти – Звездно градче
  1. Оперативно-тактическо командване на въздушно-космическата отбрана
  2. 1-во командване на ВВС и ПВО – Санкт Петербург
  3. 2-ро командване на ВВС и ПВО – Новосибирск
  4. 3-то командване на ВВС и ПВО – Хабаровск
  5. 4-то командване на ВВС и ПВО – Ростов на Дон
  6. 37-ма въздушна армия
  7. Командване на военно-транспортната виация

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Към 2010 година Русия разполага с общо 2795 самолета и вертолета в активна експлоатация, което прави военновъздушните ѝ сили вторите по големина в света.[13]

Самолети[редактиране | редактиране на кода]

Самолет Снимка Произход Тип Вариант На въоръжение Бележки
Изтребители
Су-27 Su-27 on landing.jpg СССР Въздушно превъзходство Су-27С/Су-27СМ
Су-27СМ3
Су-27УБ
Су-30 Sukhoi Su-30 inflight.jpg Русия Многоцелеви изтребител Су-30
Су-30М2
455[13] (Цифрата включва всички Су-27, Су-30); 4 Су-30 поръчани[14]
Су-35 Sukhoi Su-35S Medvedev-1.jpg Русия Многоцелеви изтребител / въздушно превъзходство Су-35
Су-35С
48 50 поръчани Су-35 (2016)
МиГ-29 Mig-29 on landing.jpg СССР Многоцелеви изтребител МиГ-29
МиГ-29УБ
МиГ-29СМТ
490[13]
МиГ-31 MiG-31 790 IAP Khotilovo airbase.jpg СССР Изтребител-прехващач МиГ-31
МиГ-31БМ
400[13]
1400
Щурмовици и леки бомбардировачи
Су-24 Sukhoi Su-24 in 2003.jpg СССР Бомбардировач Су-24М
Су-24М2
515[13]
Су-34 MAKS2015part1-10 (cropped).jpg Русия Бомбардировач Су-34 100 55 поръчани[14]
Су-25 Russian Air Force Su-25.jpg СССР Щурмовик Су-25
Су-25УБ
Су-25СМ
Су-25Т
280[13]
800
Стратегически бомбардировачи
Ту-22М Tupolev Tu-22M3.jpg СССР Стратегически бомбардировач Ту-22М3 93[13]
Ту-95 Tupolev Tu-95 in flight.jpg СССР Стратегически бомбардировач Ту-95МС 64[13]
Ту-160 Tu-160 at MAKS 2007.jpg СССР Стратегически бомбардировач Ту-160 19[13] 14 поръчани[14]
173
Патрулни, Разузнавателни, ДРЛОУ
Антонов Ан-30 An-30 - RA-26226.jpg СССР Военноморски патрул Ан-30 1[13]
Антонов Ан-30 An-30 - RA-26226.jpg СССР Разузнавателен Ан-30 8[13]
Антонов Ан-72 Antonov-An-74.jpg СССР Военноморски патрул Ан-72 1[13]
Ил-76 Beriev A-50, 2011-08-13.jpg СССР ДРЛОУ Бериев А-50 26[13]
Ил-76 Transaviaexport Il-76TD EW-78826.jpg СССР Команден Ил-76 1[13]
Ил-80 VVS Ilyushin Il-80 Naumenko.jpg СССР Команден Ил-80 4[13]
41
Въздушни цистерни
Ил-78 Russian Air Force Ilyushin Il-78M Maksimov.jpg СССР Въздушна цистерна Ил-78 20[13]
20
Транспортни
Антонов Ан-12 Russian Air Force Antonov An-12 Dvurekov.jpg СССР Транспортен Ан-12 140[13]
Антонов Ан-22 Russian Air Force An-22 in April 2007.jpg СССР Транспортен An-22 6[13]
Антонов Ан-24
Антонов Ан-26
Antonov.an26.fairford.arp.jpg СССР Транспортен Ан-24/Ан-26 76[13]
Антонов Ан-30 An-30 - RA-26226.jpg СССР Транспорт Ан-30 2[13]
Антонов Ан-72 Antonov An-72 ES-NOG.jpg СССР Транспортен Ан-72/Ан-74 39[13]
Антонов Ан-124 224th Flight Unit Antonov An-124.jpg СССР Транспортен Ан-124
An-124-150
2[13] 20 поръчани[14]
Антонов Ан-140 Antonov An-140 1.jpg Русия Транспортен Ан-140 0[13] 1 поръчан
Илюшин Ил-62 Interavia Ilyushin Il-62M.jpg СССР Транспортен Ил-62 3[13]
Илюшин Ил-76 Russian Air Force Ilyushin Il-76MD Pichugin.jpg СССР Транспортен Ил-76МД 175[13] 2 поръчани
Let L-410 Turbolet Let L-410.jpg Чехословакия Транспортен L-410 7[13]
Туполев Ту-134 MAGAS Kosmos Tupolev Tu-134 Misko.jpg СССР Транспортен Ту-134 11[13]
Туполев Ту-154 Polish Air Force Tupolev Tu-154 Dmitry Karpezo.jpg СССР Транспортен Ту-154 4[13]
Яковлев Як-40 Samara Airlines Yakovlev Yak-40 Faeberg.jpg СССР Транспортен Як-40 1[13]
466
Учебни и учебно-боеви
Яковлев Як-130 Russian Air Force Yakovlev Yak-130 Pichugin.jpg Русия Учебен Як-130 50 5 поръчани[14]
Aero L-39 Albatros Rus Aero L-39 Pichugin.jpg Чехословакия Учебен L-39 527[13]
Туполев Ту-134 MAGAS Kosmos Tupolev Tu-134 Misko.jpg СССР Учебен Ту-134 3[13]
33

4000 самолета

Вертолети[редактиране | редактиране на кода]

Вертолет Снимка Произход Тип Вариант На въоръжение Бележки
Вертолети
Камов Ка-28 Kamov Ka-27PS.JPEG СССР Транспортен Ка-28 2[13]
Камов Ка-29 Kamov Ka-27PS.JPEG СССР Транспортен Ка-29 21[13]
Камов Ка-50 Russian Air Force Kamov Ka-50.jpg СССР Щурмови Ка-50 15[13]
Камов Ка-52 Kamov Ka-52 flight.JPG Русия Щурмови Ка-52 10[13] Използва се от специалните части, още 20 поръчани[14]
Камов Ка-60 Russian Air Force Ka-60.jpg Русия Многоцелеви вертолет Ка-60 5[13] 195 поръчани[14]
Мил Ми-2 Krzesiny 106RB.JPG СССР Лек щурмови и транспортен Ми-2 280[13]
Мил Ми-6 Mi-6 helicopter-riga.jpg СССР Тежък транспортен Ми-6 6[13]
Мил Ми-8
Мил Ми-17
Mil Mi-171Sh in flight.jpg СССР Среден транспортен Ми-8
Ми-8МТВ-5
Ми-8АМТШ
Ми-17
183[13]
Мил Ми-24
Ми-35
Mi-24P NTW 3 92.jpg СССР Щурмови Ми-24В
Ми-24ПН
Ми-35
365[13]
Мил Ми-26 Mil Mi-26.jpg СССР Тежък транспортен Ми-26 30[13]
Мил Ми-28 Ми-28-no-balloons.JPG Русия Щурмови Ми-28Н 50[13] 40 поръчани[14]
Камов Ка-226 Kamov Ka-226 MAKS 2005.jpg Русия Транспортен Ка-226Т 3[13]
Казан Ансат Kazan Ansat.jpg Русия Учебен Ансат-У 0[13] 40 поръчани
970

970 вертолета

ПВО[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The International Institute For Strategic Studies IISS. The Military Balance 2010. 2010. ISBN 9781857435573. с. 227, 228.
  2. Austin & Muraviev, The Armed Forces of Russia in Asia, Tauris, 2000, p.235
  3. General Heikki Nikunen, The Current State of the Russian Air Force
  4. Routledge/IISS, IISS Military Balance 2007, стр.200
  5. BBC NEWS, ',Russia restarts Cold War', 17 August 2007, patrols. // BBC News, 17 August 2007. Посетен на 1 June 2011.
  6. Russia restores Soviet-era strategic bomber patrols – Putin −2 Russian News & Information Agency
  7. BBC NEWS, RAF intercepted Russian planes, 30 April 2008. // BBC News, 30 April 2008. Посетен на 1 June 2011.
  8. Russian Military Aircrew Numbers Tumble. // Aviationweek.com, 16 December 2009. Посетен на 1 June 2011.
  9. Reuben F Johnson, Russian consortium to develop PAK-FA engine, Jane's Defence Weekly, 19 April 2010
  10. 18 September 2009. // Asbarez.com, 10 February 1995. Посетен на 1 June 2011.
  11. John Pike. Russian fighter jets make first ever nonstop flight across Russia to Far East. // Globalsecurity.org. Посетен на 1 June 2011.
  12. Радиостанция „Эхо Москвы“ / Передачи / Военный совет / Суббота, 14.08.2010: Александр Зелин. // Echo.msk.ru. Посетен на 1 June 2011.
  13. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас „World Air Forces 2010“. Страница 23. Flightglobal.com, 31 юли 2011.
  14. а б в г д е ж з [1]
  15. The Military Balance 2010. стр.222,223
  16. Составляющие противоракетнои ереси

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]