Военновъздушни сили на Русия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Военновъздушни сили на Руската федерация
Flag of the Air Force of the Russian Federation.svg
Знаме на ВВС на Руската федерация
Активна 1992 - днес
Държава Флаг на Русия Русия
Роля Отбрана на руското въздушно пространство, разузнаване, унищожаване на неприятелски единици
Размер 148 000 души[1]
Годишнини 12 август
Командири
Генерал-полковник Александър Зелин
Емблеми
Емблема RuAF emblem.png
Кокарда Russian Air Force roundel.svg

Военновъздушните сили на Руската федерация (на руски: Военно-воздушные cилы России) представляват въздушното крило на въоръжените сили на Русия. Обособени са от съветските ВВС през 1992 година, когато е основано и министерството на отбраната на Русия.

Военноморските сили имат собствена авиация — Авиация на ВМС, които използват част от опознавателните знаци на ВВС, но са отделна част в състава на въоръжените сили.

История[редактиране | edit source]

След разпадането на СССР съветските военновъздушни сили са поделени между съставните републики. Генерал Пьотр Дейнекин, бивш заместник-главнокомандващ на ВВС на СССР, е избран да оглави руските ВВС. Русия получава по-голямата част от съветското оборудване и 80% от личния състав. Част от оборудването, като например бомбардировачите Ту-160 в Украйна, са върнати на Русия в замяна на намаляване на дълга на републиките. През 1990-те години финансовата криза в страната се отразява и на въоръжените сили.[2] В този период около 40% от авиобазите остават без поддръжка, а персоналът не получава заплати с месеци.

Бомбардировач Ту-95МС и американски Ф-15 около бреговете на Аляска, 2006

През 1998 година ПВО, дотогава отделна организация, е включено в състава на ВВС. Тази реорганизация става причина да бъдат съкратени 580 поделения, 134 да бъдат реорганизирани, и около 600 да сменят юрисдикцията си.[3] Преместванията засягат 95% от самолетите, 98% от вертолетите, 93% от зенитно-ракетните системи, 95% от оборудването на радиотехническите войски, 100% от останалите противовъздушни комплекси и 60% от въоръженията. Общо 600 000 тона военни материали и 3500 летателни апарата сменят местоположението си, а около 40 000 семейства се преместват в други части на страната. Близо 123 500 позиции във ВВС са съкратени, вкл. почти 1000 полковници. На 29 декември 1998 за нов главнокомандващ е избран Анатоли Корнуков. Новият щаб е преместен в Заря, близо до Балашиха, на 20 километра северно от Москва, където се намира и централното командване на противовъздушната отбрана на ОНД.

Въпреки значителното увеличаване на военния бюджет след 2000 година, руските пилоти продължават да летят по-малко от средното за НАТО и други страни. През 2007 година годишният нальот на пилотите от тактическата авиация е бил 25 часа, на 61-ва армия — 60 часа и на армейската авиация — 55 часа.[4]

През август 2007 след 15-годишно прекъсване са възстановени редовните полети на стратегически бомбардировачи.[5][6] Патрулите са с маршрут над Тихия и Атлантическия океан, към Северния полюс и в Ирландско море между Великобритания и Ирландия.[7]

През 2009 година има нова реорганизация на ВВС, с 40% съкращение на състава.[8] В същия период Русия започва модернизация на далекобойните си бомбардировачи, ремонт на част от изтребителния парк (най-вече МиГ-29) и поръчва нови самолети. През 2015 година се очаква да бъде приет на въоръжение новият изтребител ПАК ФА/Т-50.[9] През септември 2009 е активирана и източноевропейската система за ПВО и ПРО на ОНД, разположена в Русия и Беларус.[10] Системата защитава най-вече военни цели в т.нар. Съюзна държава. През юли 2010 са възстановени и редовните изтребителни патрули от европейска Русия до Далечния изток.[11]

През 2010 се увеличава и годишният нальот на пилотите — 80 часа за тактическата авиация и над 100 часа за армейската и транспортната авиация.[12]

Структура[редактиране | edit source]

Във ВВС на Руската федерация съществуват следните родове войски:

  • Авиация
    • Далекобойна
    • Военно-транспортна
    • Фронтова
    • Армейска
  • Зенитно-ракетни войски
  • Радиотехнически войски
  • Специални войски
  1. Части на централно подчинение на командването на ВВС:
132-ро централно съединение за свръзка, Балашиха (Московска област)
8-ма специална авиационна дивизияЧкаловски
2457-ма авиобаза със самолети за далечно радиолокационно откриване и управление — Иваново
929-ти държавен летателно-изпитателен център — Ахтубинск
4-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав — Липецк
968-ми Севастополски смесен инструктурско-изследователски авиационен полк — Липецк
3958-ма Керченска авиационна база — Саваслейка
4020-та база на авиационния резерв — Липецк
185-ти център за бойна подготовка — Астрахан
344-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на армейската авиация — Торжок
924-ти център за бойно обучение и преобучение на летателния състав на частите с безпилотни летателни апарати — Егоревск
Руски държавен научно-изследователски изпитателен център за подготовка на космонавти — Звездно градче
  1. Оперативно-тактическо командване на въздушно-космическата отбрана
  2. 1-во командване на ВВС и ПВОСанкт Петербург
  3. 2-ро командване на ВВС и ПВОНовосибирск
  4. 3-то командване на ВВС и ПВОХабаровск
  5. 4-то командване на ВВС и ПВОРостов на Дон
  6. 37-ма въздушна армия
  7. Командване на военно-транспортната виация

Оборудване[редактиране | edit source]

Към 2010 година Русия разполага с общо 2795 самолета и вертолета в активна експлоатация, което прави военновъздушните ѝ сили вторите по големина в света.[13]

Самолети[редактиране | edit source]

Самолет Снимка Произход Тип Вариант На въоръжение Бележки
Изтребители
Су-27 Su-27 on landing.jpg СССР въздушно превъзходство Су-27С/Су-27СМ
Су-27СМ3
Су-27УБ
Су-30 Sukhoi Su-30 inflight.jpg Русия Многоцелеви изтребител Су-30
Су-30М2
455[13] (Цифрата включва всички Су-27, Су-30 и Су-35); 4 Су-30 поръчани[14]
Су-35 Russian Air Force Sukhoi Su-35 Belyakov.jpg Русия Многоцелеви изтребител / въздушно превъзходство Су-35
Су-35С
48 поръчани Су-35 (2010)
МиГ-25 Russian Air Force MiG-25.jpg СССР Изтребител-прехващач МиГ-25 39[13]
МиГ-29 Mig-29 on landing.jpg СССР Многоцелеви изтребител МиГ-29
МиГ-29УБ
МиГ-29СМТ
490[13]
МиГ-31 MiG-31 790 IAP Khotilovo airbase.jpg СССР Изтребител-прехващач МиГ-31
МиГ-31БМ
400[13]
Су-34 Russian Air Force Su-34.jpg Русия Многоцелеви изтребител Су-34 25[13] 55 поръчани[14]
1400
Щурмовици и леки бомбардировачи
Су-24 Sukhoi Su-24 in 2003.jpg СССР Бомбардировач Су-24М
Су-24М2
515[13]
Су-25 Russian Air Force Su-25.jpg СССР Щурмовик Су-25
Су-25УБ
Су-25СМ
Су-25Т
280[13]
800
Стратегически бомбардировачи
Ту-22М СССР Стратегически бомбардировач Ту-22М3 93[13]
Ту-95 Tupolev Tu-95 in flight.jpg СССР Стратегически бомбардировач Ту-95МС 64[13]
Ту-160 Tu-160 at MAKS 2007.jpg СССР Стратегически бомбардировач Ту-160 19[13] 14 поръчани[14]
173
Патрулни, Разузнавателни, ДРЛОУ
Антонов Ан-30 An-30 - RA-26226.jpg СССР Военноморски патрул Ан-30 1[13]
Антонов Ан-30 An-30 - RA-26226.jpg СССР Разузнавателен Ан-30 8[13]
Антонов Ан-72 Antonov-An-74.jpg СССР Военноморски патрул Ан-72 1[13]
Ил-76 Transaviaexport Il-76TD EW-78826.jpg СССР ДРЛОУ Бериев А-50 26[13]
Ил-76 Transaviaexport Il-76TD EW-78826.jpg СССР Команден Ил-76 1[13]
Ил-86 S7 Il-86.jpg СССР Команден Ил-86 4[13]
41
Въздушни цистерни
Ил-78 Russian Air Force Ilyushin Il-78M Maksimov.jpg СССР Въздушна цистерна Ил-78 20[13]
20
Транспортни
Антонов Ан-12 Russian Air Force Antonov An-12 Dvurekov.jpg СССР Транспортен Ан-12 140[13]
Антонов Ан-22 Russian Air Force An-22 in April 2007.jpg СССР Транспортен An-22 6[13]
Антонов Ан-24
Антонов Ан-26
Antonov.an26.fairford.arp.jpg СССР Транспортен Ан-24/Ан-26 76[13]
Антонов Ан-30 An-30 - RA-26226.jpg СССР Транспорт Ан-30 2[13]
Антонов Ан-72 Antonov An-72 ES-NOG.jpg СССР Транспортен Ан-72/Ан-74 39[13]
Антонов Ан-124 224th Flight Unit Antonov An-124.jpg СССР Транспортен Ан-124
An-124-150
2[13] 20 поръчани[14]
Антонов Ан-140 Antonov An-140 1.jpg Русия Транспортен Ан-140 0[13] 1 поръчан
Илюшин Ил-62 Interavia Ilyushin Il-62M.jpg СССР Транспортен Ил-62 3[13]
Илюшин Ил-76 Russian Air Force Ilyushin Il-76MD Pichugin.jpg СССР Транспортен Ил-76МД 175[13] 2 поръчани
Let L-410 Turbolet Let L-410.jpg Чехословакия Транспортен L-410 7[13]
Туполев Ту-134 MAGAS Kosmos Tupolev Tu-134 Misko.jpg СССР Транспортен Ту-134 11[13]
Туполев Ту-154 Polish Air Force Tupolev Tu-154 Dmitry Karpezo.jpg СССР Транспортен Ту-154 4[13]
Яковлев Як-40 Samara Airlines Yakovlev Yak-40 Faeberg.jpg СССР Транспортен Як-40 1[13]
466
Учебни и учебно-боеви
Яковлев Як-130 Russian Air Force Yakovlev Yak-130 Pichugin.jpg Русия Учебен Як-130 20[13] 5 поръчани[14]
Aero L-39 Albatros Rus Aero L-39 Pichugin.jpg Чехословакия Учебен L-39 527[13]
Туполев Ту-134 MAGAS Kosmos Tupolev Tu-134 Misko.jpg СССР Учебен Ту-134 3[13]
33

4000 самолета

Вертолети[редактиране | edit source]

Вертолет Снимка Произход Тип Вариант На въоръжение Бележки
Вертолети
Камов Ка-28 Kamov Ka-27PS.JPEG СССР Транспортен Ка-28 2[13]
Камов Ка-29 Kamov Ka-27PS.JPEG СССР Транспортен Ка-29 21[13]
Камов Ка-50 Russian Air Force Kamov Ka-50.jpg СССР Щурмови Ка-50 15[13]
Камов Ка-52 Kamov Ka-52 flight.JPG Русия Щурмови Ка-52 10[13] Използва се от специалните части, още 20 поръчани[14]
Камов Ка-60 Russian Air Force Ka-60.jpg Русия Многоцелеви вертолет Ка-60 5[13] 195 поръчани[14]
Мил Ми-2 Krzesiny 106RB.JPG СССР Лек щурмови и транспортен Ми-2 280[13]
Мил Ми-6 Mi-6 helicopter-riga.jpg СССР Тежък транспортен Ми-6 6[13]
Мил Ми-8
Мил Ми-17
Mil Mi-171Sh in flight.jpg СССР Среден транспортен Ми-8
Ми-8МТВ-5
Ми-8АМТШ
Ми-17
183[13]
Мил Ми-24
Ми-35
Mi-24P NTW 3 92.jpg СССР Щурмови Ми-24В
Ми-24ПН
Ми-35
365[13]
Мил Ми-26 Mil Mi-26.jpg СССР Тежък транспортен Ми-26 30[13]
Мил Ми-28 Ми-28-no-balloons.JPG Русия Щурмови Ми-28Н 50[13] 40 поръчани[14]
Камов Ка-226 Kamov Ka-226 MAKS 2005.jpg Русия Транспортен Ка-226Т 3[13]
Казан Ансат Kazan Ansat.jpg Русия Учебен Ансат-У 0[13] 40 поръчани
970

970 вертолета

ПВО[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. The International Institute For Strategic Studies IISS. The Military Balance 2010. 2010. ISBN 9781857435573. с. 227, 228.
  2. Austin & Muraviev, The Armed Forces of Russia in Asia, Tauris, 2000, p.235
  3. General Heikki Nikunen, The Current State of the Russian Air Force
  4. Routledge/IISS, IISS Military Balance 2007, стр.200
  5. BBC NEWS, ',Russia restarts Cold War',, 17 August 2007, patrols. // BBC News, 17 August 2007. Посетен на 1 June 2011.
  6. Russia restores Soviet-era strategic bomber patrols – Putin −2 Russian News & Information Agency
  7. BBC NEWS, RAF intercepted Russian planes, 30 April 2008. // BBC News, 30 April 2008. Посетен на 1 June 2011.
  8. Russian Military Aircrew Numbers Tumble. // Aviationweek.com, 16 December 2009. Посетен на 1 June 2011.
  9. Reuben F Johnson, Russian consortium to develop PAK-FA engine, Jane's Defence Weekly, 19 April 2010
  10. 18 September 2009. // Asbarez.com, 10 February 1995. Посетен на 1 June 2011.
  11. John Pike. Russian fighter jets make first ever nonstop flight across Russia to Far East. // Globalsecurity.org. Посетен на 1 June 2011.
  12. Радиостанция "Эхо Москвы" / Передачи / Военный совет / Суббота, 14.08.2010: Александр Зелин. // Echo.msk.ru. Посетен на 1 June 2011.
  13. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф "World Air Forces 2010". Страница 23. Flightglobal.com, 31 юли 2011.
  14. а б в г д е ж з [1]
  15. The Military Balance 2010. стр.222,223
  16. Составляющие противоракетнои ереси

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]