С-400

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
С-400 «Триумф»
ЗРК С-400 Триумф (SA-21) на репетиции 4 мая 2010.jpg
История на производство и служба
Бройки в експлоатация 36/72
Технически характеристики
Обсег 400-600 km

«Триумф» (С-400, по класификация на САЩ и НАТО – SA-21 Growler) е руски зенитно-ракетен комплекс с голям и среден обсег на действие, предназначен за противоракетна отбрана срещу атака от ядрена триада, ново поколение, без аналог при сходно въоръжение в други страни по света. Проектиран е с възможност да унищожава всички възможни (на въоръжение и в процес на разработка) космически и въздушни средства за нападение на потенциалния противник – разузнавателни самолети, самолети със стратегическо и тактическо предназначение (в това число – и „невидими“ самолети, разработени по технологията „Стелт“), оперативно-тактически балистични ракети, балистични ракети със среден радиус, свръхзвукови цели, самолети на радиолокационното разузнаване. Всяка оперативна система на комплекса позволява едновременна стрелба до 36 цели с до 72 управляеми ракети боекомплекта.

На 28 април 2007 г. с решение на руското правителство ЗРК С-400 Триумф е приет на въоръжение в руската армия[1]. Понастоящем Русия е единственият оператор на «Триумф».

Комплексът може да поразява ефективно аеродинамични цели на разстояние от 400 km и до 60 km[2] на тактически балистични цели със скорост до 4,8 km/s. Откриването на целите е възможно на разстояние от 600 km. Ракетите могат да улавят и унищожават и ниско летящи цели на височина от 5 m, които са най-неуязвими за противоракетната отбрана – за сравнение „Пейтриът“ може да поразява цели на височина не по-малко от 60 m. Комплексът е в състояние да изпълнява бойните си задачи ефективно при всякакви метериологични условия.

ЗРК е разработен от Алмаз-Антей, а генерален конструктор на «Триумф» е Александър Лемански.

Предназначен е да замени морално остарелите С-200 и С-300 в руската армия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. «Триумф» для президента Пресс-релиз ГСКБ Концерна ПВО «Алмаз-Антей» имени академика А. А. Расплетина, Газета «Стрела» № 05(76), май 2009
  2. ЗРК Триумф КБ Алмаз

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Последователност (руски и натовски наименования):

Беркут (SA-1 Guild)| Двина (SA-2 Guideline)| Нева / Печора (SA-3 Goa) | Круг (SA-4 Ganef) | Ангара / Вега / Дубна (SA-5 Gammon) | Куб (SA-6 Gainful) | Стрела-2 (SA-7 Grail)
Оса (SA-8 Gecko) | Стрела-1 (SA-9 Gaskin) | С-300 (SA-10 Grumble/SA-12 Gladiator/SA-20 Gargoyle) | Бук (SA-11 Gadfly) | Стрела-10 (SA-13 Gopher) | Стрела-3 (SA-14 Gremlin)
Тор (SA-15 Gauntlet) | Бук-М1-2 (SA-17 Grizzly) | Тунгуска (SA-19 Grison) | Триумф (SA-21 Growler)
Панцир-С1 (SA-22 Greyhound) | Антей 2500 (SA-23 Giant) | Игла (SA-16 Gimlet/SA-18 Grouse/SA-24 Grinch) |

Руски и съветски ракети
Ракети