С-500

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
ЗРС С-500 „Прометей“
Обща информация
Вид Зенитна ракетна система
с голям и среден радиус на действие
История на производство и служба
Изобретател Алмаз-Антей, Русия Русия
Създадена на 2002 г.
Производител Алмаз-Антей, Русия Русия
Производство ориентировъчно от 2020 г.
На въоръжение ориентировъчно от 2020 г. - до днес

С-500 „Прометей“[1], 55Р6М „Триумфатор-М“ е руски зенитно-ракетен комплекс (ЗРК; в терминологията на разработчика – зенитна ракетна система), който се разработва от концерна Алмаз-Антей[2] като ново поколение зенитни ракетни системи, в което се предполага да се използва принципа за разделно решаване на задачите по унищожаването на балистични и аеродинамични цели. Основната задача на комплекса е борбата с бойните части на балистичните ракети със средна далечина: самостоятелно е възможно прихващането на БРСД с далечина на пуска до 3500 км[3], а при необходимост и на МБР на финалния участък от траекторията и, в определени предели, на нейния среден участък. От тези средства за поразяване с него ще се осигурява прикритието на отделни региони, големите градове, промишлени обекти и приоритетни стратегически цели. Също сред задачите на зенитния комплекс са поставени унищожаването на хиперзвукови крилати ракети, самолети и БПЛА както за обикновените височинни, така и на хиперзвукови ракети със скорост 5 M и нагоре (на английски: waverider); унищожаване на нискоорбитални спътници и космически средства за поразяване, изстрелвани от хиперзвукови самолети, ударни хиперзвукови БПЛА и орбитални платформи.[4]

С-500 е интегриран в единна мрежа със системите С-400, С-300ВМ4 („Антей-2500“) и С-350 („Витязь“), образувайки комплексна система за ПВО[5].

С-500 се предполага да бъде използван също и като защита на шахтените МБР России от средствата за нападение.[6] Ракетите С-500 с маневриращи блокове със собствени РЛС, за поражение чрез кинетичен удар, подобно на THAAD, са способни да свалят ракетите, доставящи средствата за противоракетна отбрана за поразяване на МБР на най-уязвимия участък от траекторията им – на ускоряване, докато не е извършено разделянето на бойните глави и изхвърлянето на фалшивите цели. Височината на поразяване на ракети и маневриращите кинетични блокове при С-500 достига 200 км[7], което е достатъчно за прикритие на МБР с изстрелване по настилна траектория, която започва на 100 км от горната граница на атмосферата[8][9].

Според мнението на National Interest, С-500, както се очаква, ще може едновременно да прихваща до десет бойни глави, навлизащи от космоса[10].

Описание[редактиране | редактиране на кода]

С-500 съдържа средства за управление: пункт за бойно управление 85Ж6-1, РЛС за далечно засичане 60К6, противосамолетна част – КП 55К6МА, РЛС 91Н6АМ, ПУ 51П6М, ракети 40Н6М и противоракетна част с команден пункт 85Ж6-2, РЛС 76Т6 и 77Т6 с активна фазирана антенна решетка (АФАР), ПУ 77П6 и противоракети 77Н6-Н и 77Н6-Н1 (разработка на ОАО МКБ „Факел“), унифицирана с модернизираната система за ПРО на Москва и Московски окръг А-135 „Амур“, за прихващане на цели със скорост до 7 км/с[11].

С планирания си радиус на действие на ЗУР от 600 км той ще бъде способен да засече и едновременно да порази до 10 балистични свръхзвукови цели, летящи със скорост до 7 км/с, а също да поразява бойните блокове на хиперзвукови крилати ракети[12][13][14][15].

Системата С-500, която се намира в разработка, ще има възможност да унищожава ракети със средна далечина, оперативно-тактически ракети, а също ще сваля ракети в близкия космос и така ще носи елементи на стратегическата противоракетна отбрана, – заявява заместника на главнокомандващия ВВС на РФ по ПВО генерал-лейтенант Сергей Разиграев, – Стоящата на въоръжение система С-300 за сега, например, не е способна да унищожава оперативно-тактическа ракета заради скоростта.

— Замглавкома ВВС: Система С-500 будет элементом стратегической противоракетной обороны[16]

Основата в конструкцията на антенния пост на изделието се явява радара с АФАР, работещ в X-диапазона. За далечината на засичане на целите от системата С-500 е заявено, че тя се „увеличава със 150 – 200 км“ в сравнение със С-400[17].

Мобилната установка на шаси БАЗ-69096 с колесна формула 10х8 е избрана за основна за разполагането на елементите на комплекса С-500 „Прометей“[18].

По своите тактико-технически характеристики С-500 „Прометей“ условно може да се отнесе към първото поколение системи за ПКО – противокосмическа отбрана, тъй като в света аналози на тази система, работеща в т.ч. срещу цели в близкия космос, просто не съществуват[19].

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Началото на работите за създаване на системата за ПВО пето поколение през 2002 г. полага инженерна записка с указание на необходимите параметри и НПО „Алмаз“ определя първоначалния облик на новото оръжие. От 2004 до 2006 г. НПО провежда изследвания под кодово обозначение „Властелин“.[20]

През август 2011 г. е завършен ескизния етап от проектирането, продължава техническото проектиране.

Към ноември 2013 г., по думите на командващия войските за ВКО генерал-майор Александър Головко, в корпорацията „Алмаз-Антей“ вече са направени отделните части на системата и са пристъпили към техните изпитания, „работите по създаването на системата, като цяло, се планира да бъдат завършени в близко време, а първият сериен образец трябва да постъпи във войските само след няколко години“[21]. Ракетите 40Н6М, 77Н6-Н и 77Н6-Н1 за комплекса С-500 ще започнат да постъпват в периода 2014 – 2015 г[22].

В края на февруари 2014 г. председателя на президиума на експертния съвет на Въздушно-космическата отбрана И. Ашурбейли заявява, че има изоставане в сроковете за разработка и изпитания на зенитната ракета за комплекса С-500. При това той отбелязва, че е възможно и влошаване на характеристиките на ракетата в сравнение с утвърденото техническо задание, което, по неговите думи, може да постави под съмнение необходимостта от последващи работи[23]. В последните дни на юни 2014 г. е успешно изпитана противоракетата, която също се предполага за комплекса С-500[24].

Приемането на С-500 на въоръжение от ВС на РФ е планирано за 2016 г[25]. През февруари 2017 заместника на министъра на отбраната на Русия Юрий Борисов заявява, че първият опитен образец на системата С-500 ще бъде готов към 2020 г[26].

През пролетта на 2017 г. главнокомандващият на ВКС Виктор Бондарев заявява, че комплекса С-500 се разработва с ускорени темпове и ще постъпи на въоръжение във войските на противовъздушната отбрана на Русия в близко време, а във Военната академия за въздушно-космическа отбрана вече пристъпват към подготовката на специалисти за работа с дадения комплекс[27].

Към пролетта на 2019 г. държавните изпитания на този комплекс са успешно завършени[28].

Корабна версия[редактиране | редактиране на кода]

Също се планира разработката на корабна версия на перспективните ЗРК С-500, в частност, за поставянето им на самолетоносачите от проекта „Шторм[25].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. На уровень выше
  2. S-500/S-1000 (Russian Federation), Defensive weapons. // Jane's Strategic Weapon Systems, 2009-02-10. Посетен на 2009-08-11.
  3. Зенитную систему С-500 могут принять на вооружение в 2017 году – Российская газета
  4. Русский могильщик
  5. Dave Majumdar. Russia's Deadly S-500 Air-Defense System: Ready for War at 660,000 Feet. // The National Interest. Посетен на 2016-10-18.
  6. Защищена ли Россия с воздуха? Перспективы США и Китая по прорыву противоракетной обороны нашей страны. // 2015-04-13. Посетен на 2016-12-08.
  7. Дейв Маджумдар (Dave Majumdar). Смертоносный ЗРК С-500: готов к войне на высоте 200 километров. // ИноСМИ.ru. 2016-05-04. Посетен на 2016-12-08.
  8. Современные и перспективные средства воздушно-космического нападения. // webcache.googleusercontent.com. Посетен на 2016-12-08.
  9. Military Space Forces. // abyss.uoregon.edu. Посетен на 2016-12-08.
  10. Dave Majumdar. No-Fly Zone: Russia's Next-Gen S-500 to Start Tests This Year. // The National Interest. Посетен на 2016-12-08.
  11. Юрий Гаврилов. «К оружию!» Первый заместитель министра обороны Владимир Поповкин раскрыл планы переоснащения армии. // «Российская газета», 2010-07-12. Посетен на 2011-01-29. (на руски)
  12. С-500
  13. S-500((en))
  14. Russia set to finish development of new air defense system. // RIA Novosti, 16 September 2009. Посетен на 15 September 2009.
  15. Russia creating new aerospace defence system. // ITAR-TASS, 2009-08-11. Посетен на 2009-08-11.
  16. Система С-500 будет элементом стратегической противоракетной обороны – замглавкома ВВС. // militaryparitet.com, 28 сентября 2009 года. Архив на оригинала от 2012-04-07. Посетен на 22 ноября 2009.
  17. А.Зелин: Зенитно-ракетная система С-500 появится в ближайшие годы. // Ведомости Технологии, 16 сентября 2009 года. Архив на оригинала от 2012-04-07. Посетен на 22 ноября 2009.
  18. «Известия»: „Алмаз-Антей“ готов отказаться от закупки продукции МЗКТ в пользу аналогичной техники Брянского автозавода. // «Новости ВПК» по материалам ЦАМТО, 31 марта 2016 года. Посетен на 31 марта 2016 года.
  19. Сверхзвук для „Прометея“: на что способен новейший российский комплекс С-500. // RT на русском. Посетен на 2017-07-22. (на руски)
  20. Зенитный Ракетный Комплекс (ЗРК) C-500 Прометей: технические характеристики (ттх), описание. // Книга войны. 2017-12-25. Посетен на 2018-11-05. (на руски)
  21. Командующий Войсками ВКО: особенные надежды возлагаем на систему С-500
  22. Противоракетная луковица // ВПК.name
  23. Экспертный совет ВКО раскритиковал „Алмаз-Антей“ за срыв испытаний. // РИА Новости, 2014-02-28. Архив на оригинала от 2014-03-25. Посетен на 2014-02-15.
  24. Источник: Россия успешно испытала противоракету дальнего перехвата для С-500. // ТАСС, 2014-07-07. Посетен на 2015-04-13.
  25. а б Не „Штормом“ единым. // Русская Планета. 06 июля 2015, 14:25.
  26. Военные назвали дату появления ракетной системы С-500 // znak.com, 19.02.2017
  27. ВКС получат комплексы С-500 в ближайшее время // РИА Новости, 08.04.2017
  28. «В настоящее время успешно завершены государственные испытания этого <С-500 «Прометей»> комплекса», – зам. главнокомандующего ВКС генерал-лейтенант Юрий Грехов. [1] // апр 2019
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „С-500“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.