Ту-95

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ту-95
Описание
НационалностFlag of the Soviet Union.svg СССР
Типстратегически ракетоносец
ПроизводителКБ Туполев
Произведени бройки500[1][2]
Първи полет12 ноември 1952 г.
Използван отВоенновъздушни сили на Русия
В експлоатация от1956 г.
Тактико-технически данни
Екипаж7
Дължина47,9 m
Размах на крилете50,10 m
Площ на крилете295 m²
Височина13,2 m
Тегло (празен)94,4 t
Тегло (пълен)171 t
ДвигателТВД НК-12М
Мощност4×11.185 MW (15000 к.с.) общо ~44 мегавата
Крайсерска скорост750 km/h
Макс. скорост955 km/h
Далечина на полета без допълнителни резервоари10 500 km
Таван на полета12 000 m
Ту-95 в Общомедия
Ту-95

Ту-95 е съветски дозвуков стратегически бомбардировач ракетоносец, един от най-бързите самолети снабдени с турбовинтови двигатели. Предназначен е за бомбени удари (в това число и с крилати ракети) срещу важни обекти на противника по всяко време на денонощието и при всякакви метеорологични условия.

Към 2008 г. Ту-95 е все още на въоръжение в руските ВВС и се очаква да бъде изведен от употреба някъде към 2040 г.[3] Всеки двигател чрез редуктор върти съосно по две групи четирилопатни витла с диаметър ~5 метра в противоположни посоки като ъгловата скорост на върховете им превишава скоростта на звука и това го прави един от най-шумните самолети.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1950 година международната политическа обстановка изисквала ускорено подсилване на стратегическите ВВС на СССР.

На 11 юли 1951 г. излязло постановление на Съвета на Министрите №2396 – 1137 и съответната заповед на министъра на авиационната промишленост №654, съгласно която на конструкторското бюро Туполев се поръчва проектирането на новия бомбардировач. За ръководител на проекта е назначен Н. И. Базенков.

На 15 юли 1951 г. под ръководството на С. М. Егер в конструкторското бюро започва разработване на тактико-техническите изисквания и скицирането на проекта.

От август 1951 г. започва подготовката на техническите чертежи и построяването на дървен макет на бомбардировача.

На 31 октомври 1951 г. комисия утвърждава проекта, а през декември е утвърден и построения вече макет. В Авиозавод №126 започнало строителството на два самолета модел 95.

На 20 септември 1952 г. един от тези самолети в разглобен вид е пренесен на летището в град Жуковск, сглобен и предаден за полетни изпитания.

На 12 ноември 1952 г. екипаж с командир летец-изпитател А. Д. Перельот извършил първия полет с опитен образец 95 – 1. Изпитанията преминавали успешно до 11 май 1953 г., когато при провеждане на седемнайсетия изпитателен полет, в резултат на разрушение на редуктора на трети двигател, възникнал пожар завършил с катастрофа. Опитният образец на бомбардировача се разбил близо до град Ногинск без да достигне до летището. От 11 души на борда на самолета успели да се спасят само седем. Загинали командира, щурмана, бордовия инженер и специалиста по виброизпитания.

Почти две години трябвало да изминат до завършването на втория опитен екземпляр, който бил снабден с нови, по-съвършени двигатели ТВ-12, по късно преименувани в чест на създателя си Николай Кузнецов на НК-12. Опитният образец 95 – 2 извършил своя първи полет на 16 февруари 1955 г. с командир летец-изпитател М. А. Нюхтиков. Летателните изпитания продължили плътно до 20 януари 1956 г. За това време 95 – 2 извършил 68 изпитателни полета с общо 168 летателни часа.

През 1956 г. самолетът е предаден на частите на ВВС с далечно действие.

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Вижте Също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]