Су-34

от Уикипедия, свободната енциклопедия
СУ-34
Описание
Типизтребител-бомбардировач
ПроизводителFlag of Russia.svgОКБ Сухой
Произведени бройки81
Единична цена$ 36 милиона
Първи полет1 април 1990 г.
Използван отВВС на Русия
В експлоатация от4 януари 2007 г.
Състояниев експлоатация
Тактико-технически данни
Размах на крилете14,7 m
Височина6,09 m
СУ-34 в Общомедия

Су-34 (название на НАТО: Fullback) е съвременен руски двуместен изтребител-бомбардировач, предназначен да замести остарелите Су-24М и Ту-22М3.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Разработката на тази разновидност на Су-27 започва още през 80-те години на ХХ век, а първия си полет самолетът прави през 1990 г. Оригиналното обозначение на самолета е Су-27ИБ (ИБ:изтребител-бомбардировач).

Бюджетните ограничения водят до постоянно прекъсване и започване на програмата и така довеждат до много различни наименования на самолета достигащи до обществото. Когато през 1994 г.в пресата е съобщено за наличието на такъв самолет, той е обозначен като Су-34. Третият прототип от този тип е показан на Парижкото авиационно изложение през 1995 г., като Су-32FN (FN от „Fighter, Navi“), обозначен като пограничен самолет към ВМФ и е обозначен като Су-34МФ (МФ от МногоФункционален) на МАКС изложението през 1999 г. На парижкото авиошоу през 1990 г. той е наречен „птицечовката“ заради специфичната форма на носовата част на самолета. Руските ВВС официално приемат името Су-34 за официално обозначение.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Изглед отпред на Су-34

Произведени са малко бройки от този тип самолети. В средата на 2004 г. от Сухой съобщават, че малкото количество от произведени самолети ще достигне бройка за ескадрила към 2008 г. Въпреки това програмите за модернизация на Су-24 продължават.

През март 2006 г., руският министър на отбраната Сергей Иванов, съобщава, че за същата година са закупени само два самолета, като е планирана бройка за полк от 44 самолета до 2010 г. Общо се очаква да бъдат закупени 200 самолета за заместване на 300-те Су-24, които са подложени на модернизация с цел удължаване на живота им до закупуването на всички Су-34. Иванов твърди, че новите самолети за много по-надеждни в критични ситуации и руските ВВС се нуждаят много повече от тях, отколкото остарелите вече Су-24 и Ту-22М.

През 2006 година Иванов разкрива, че приблизително 200 Су-34 се очакват на служба до 2020 г. Това е потвърдено от ръководителя на руските ВВС Владимир Михайлов през 2007 г. Осем самолета са доставени през 2007 г., а през 2008 е започнало активно производство на Су-34. В Русия на служба са 25 Су-34 до 2012 г. и още 100 до 2020 г.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Су-34 взема участие по време на Руско-грузинската война през 2008 и играе решаваща роля в обезвреждането на грузинските ПВО.[1]

- в Сирия след Септ. 2015 г.

- в руското нападение над Украйна 2022 г.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Sukhoi Su-34.svg
  • Екипаж: 2-ма души
  • Дължина: 23,3 м
  • Размах на крилата: 14,7 м
  • Височина: 6 м
  • Площ на крилото: 62 м²
  • Маса празен: 22 500 кг
  • Нормална маса при излитане: 38 240 кг
  • Максимална маса при излитане: 45 000 кг
  • Двигател: 2 × двуконтурен, газотурбинен, турбореактивен двигател АЛ-31Ф-М1
  • Тяга:
    • максимална: 2 × 7670 кгс (74,6 кН)
    • форсаж: 2 × 13 500 кгс (132,4 кН)
  • Маса на двигателя: 1520 кг
Su-34 Hardpoint & Armament arrangement.PNG

Летателни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Максимална скорост на голяма височина: 1900 км/ч (1,8 Мах)
  • Максимална скорост близо до земята: 1400 км/ч
  • Дължина на полета: 4000 км
  • Радиус на действие: 1100 км
  • Таван на полета: 17 000 м
  • натоварване на крилото:
    • нормално тегло при излитане: 616 кг/м²
    • максимално тегло при излитане: 725 кг/м²

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

  • Картечница: 1 × 30 мм ГШ-301
  • Точки за окачване на ракети: 12
  • Боен товар: 8000 кг

Източници[редактиране | редактиране на кода]