Су-24
| „Сухой Су-24“ | |
 | |
| Описание | |
|---|---|
| Тип | фронтови бомбардировач |
| Конструктор | Е. С. Фелснер |
| Производител | ОКБ Сухой |
| Произведен | 1971 – 1993 |
| Произведени бройки | ~1400 |
| Първи полет | 17 януари 1970 г. |
| Използван от | Военновъздушни сили на СССР Военновъздушни сили на Руската федерация Военновъздушни сили на Украйна |
| В експлоатация от | 1975 г. |
| Състояние | на въоръжение, спрян от производство |
| Тактико-технически данни | |
| Размах на крилете | 17,5 m |
| Височина | 6,19 m |
| Таван на полета | 11 000 m |
| Су-24 в Общомедия | |
Су-24 („Изделие Т-6“, условно наименование на НАТО – Fencer) е съветски и руски фронтови бомбардировач с крило с изменяема стреловидност, предназначен за нанасяне на ракетно-бомбени удари във всякакви метеорологични условия, денем и нощем, включително на ниски височини с прицелено унищожаване на земни и наземни цели.
История[редактиране | редактиране на кода]
Су-24 извършва първия си полет на 17 януари 1970 г. Приет е на въоръжение на 4 февруари 1975 г. Има няколко модификации, в това число разузнавателен и за активни радиосмущения. Су-24М, МР, МП и М2 са оборудвани със система за дозареждане във въздуха.
При изпитванията на Су-24 (1971 – 1974 г.) само за бойното му използване са проведени над 2000 полета[1], участвали са 19 апарата.
Произвеждан е в авиозаводите в Новосибирск и Комсомолск на Амур. Серийното производство на всички модификации е прекратено през 1993 г.
Модернизираният Су-24М2 извършва първия си полет през 2001 г.
През 2006 г. се намира на краен етап от изпитванията[2] През 2007 г. първите два Су-24М2 постъпват на въоръжение.
Конструкция[редактиране | редактиране на кода]
Представлява двудвигателен високоплан с крило с изменяема стреловидност. В зависимост от режима на полет крайните части на крилата могат да се поставят под различен ъгъл в четири положения – 16° при излитане и кацане, 35° в крайцерски дозвуков полет, 45° при бойни маневри, 69° при полет на околозвукови и свръхзвукови скорости. Снабден е с триточково прибиращо се шаси. Фюзелажът е полумонокок. Кабината е двуместна. Пилотът и щурманът са разположени един до друг. Уредите за управление са дублирани. Катапултните седалки са тип К-36ДМ.
Самолетът е снабден с два турбореактивни двигателя с форсаж с максимална тяга 2х11 500 kgf. Вградените резервоари са с вместимост до 11 700 литра, като има възможност за външно окачване на два допълнителни резервоара по 3000 литра. В носовата част се намира подвижната щанга на горивоприемника за дозареждане във въздуха.
Бордовата цифрова прицелно-навигационна система е ПНС-24 „Пума“.[3] включва радар за преден обзор „Орион-А“ и радар за предупреждение за опасност от сблъскване при нисковисочинен полет „Релеф“. Системата обезпечава автоматично извеждане на самолета в зададен район, полет по програмиран маршрут, автоматично завръщане на собственото летище и заход за кацане до височина 40 – 50 m. Също така поддържа и режим на автоматичен нисковисочинен полет с автоматично следене на релефа на местността.
Максималната излетна маса е 39,7 t, максималната скорост полет на височина е 1700 km/h, таванът е 11 500 m.
Модификации[редактиране | редактиране на кода]
- Су-24М – модернизиран бомбардировач. Пръв полет през 1976 г. Снабден с нова прицелно–навигационна система ПНС-24М „Тигър“. Може да извършва автоматичен полет със следене на релефа на местността на височина 50 m.
- Су-24МП – радиоелектронно заглушаване. Пръв полет през декември 1979 г. Произведени са 10 броя.
- Су-24МР – разузнавач. Пръв полет през септември 1980 г. Произведени са 130 броя[4].
- Су-24МК – експортен вариант на Су-24М. Пръв полет през 1987 г.
- Су-24М2 – съвременна модернизация. Снабден е с нова навигационна система, която посредством интеграция на данни, постъпващи от различни източници, позволява извършване на продължителен полет на височина 30 – 50 m (кратковременно на височина 10 – 30 m). Може да носи по-разнообразно въоръжение, вкл. ракети Х-31П и Х-59М[5]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
През Афганистанската война (1979 – 1989) съветските Су-24 се използват ограничено. Изпълняват бойни задачи само по време на Панджшерските операции през 1984 г. и изтеглянето на съветските войски през 1988 – 1989 г. Су-24 никога не са базирани на територията на Афганистан, а всички бойни полети са от съветски авиобази в Средна Азия. Няма бойни загуби.
Иракските Су-24 по време на Войната в Персийския залив не извършват бойни полети. Прехвърлени са в Иран, където и остават след края на войната.
Су-24 намиращи се в Азербайджан намират ограничено приложение в хода на Карабхската война.
Узбекските Су-24 участват в гражданската война в Таджикистан. Един от тях е свален.
Най-интензивно Су-24 са използвани при бойни полети по време на военните действия в Чечня.
Също така руски Су-24 са използвани по време на войната в Южна Осетия през 2008 г.[6].
Един либийски Су-24 е свален от въстаници по време на гражданската война в Либия през 2011 г.[7][8][9].
На 24.11.2015 г. руски Су-24, участващ във военната интервенция на Русия в Сирия, е свален в района на сирийско-турската граница от турски изтребител Ф-16. Двамата членове на екипажа катапултират, като пилотът е убит при приземяването си от сирийски туркмени.[10][11]
Оператори[редактиране | редактиране на кода]
Настоящи[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Украйна:
- ВВС на Украйна – 25 Су-24М (+55 на склад) и 23 Су-24МР към 2012 г.[16].
Алжир – 34 Су-24М/Су-24МК и 4 Су-24Е към 2010 год[17]
Узбекистан – 23 Су-24 към 2010 г.[18]
Иран – 30 Су-24MK към 2010 г.[19]
Сирия – 20 Су-24 към 2010 г-[20]
Ангола – 12 Су-24 към 2010 г.[21]
Казахстан – 23 Су-24М и 12 Су-24МР към 2010 г.[22]
Азербайджан – 5 Су-24 към 2010 г.[23]
Бивши[редактиране | редактиране на кода]
Беларус – 23 Су-24М и 12 Су-24МР към 2010 год[24]. През февруари 2012 г. министърът на отбраната на Беларус Юрий Жадобин обявява снемането на бомбардировачите от въоръжение.
Ирак – част от самолетите е унищожена по време на войната от 2003 г., а останалите прелитат в Иран.
Либия – 6 Су-24МК към 2010 г. Унищожени по време на Гражданската война в Либия.
Аварии и катастрофи[редактиране | редактиране на кода]
Су-24 се счита за сложен за управление самолет, за който са известни многобройни аварии и катастрофи. Още по време на полетните изпитвания катастрофират 14 Су-24 и Су-24М. Към 1998 г. това е най-често авариращият самолет в руските ВВС, като общите загуби възлизат на около 100 самолета.[25]. До 2012 г. има регистрирани над 120 аварии и катастрофи.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Приведените по-долу характеристики съответстват на модификацията Су-24М:
Общи характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Екипаж: 2-ма – пилот и щурман
- Дължина: 24,594 m
- Разпереност:
- при ъгъл на стреловидност χ=16°: 17,638 m
- при ъгъл на стреловидност χ=69°: 10,366 m
- Ъгъл на стреловидност по предния ръб: 16°/ 35°/ 45°/ 69°
- Напречно V на крилото: −4,5°
- Маса (празен): 22 300 kg
- Маса (пълен): 23 700 kg
- Нормална излетна маса: 33 500 kg
- Макс. излетна маса: 39 700 kg
- Нормална кацаща маса: 24 500 kg
- Максимална кацаща маса: 24 500 kg
- Маса на горивото: 9800 kg
- Обем на резервоарите: 11 860 l
- Двигател: 2хАЛ-21Ф-3
- Мощност: 76,5 kN всеки
Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Максимална скорост:
- на голяма височина: 1700 km/h (1,35М)
- на височина 200 m: 1400 km/h (без окачен товар)
- Скорост на излитане: 360 – 400 km/h
- Скорост на кацане: 285 – 310 km/h
- Боен радиус: 560 km (на височина 200 m с допълнителни резервоари и нормално бойно натоварване)
- Транспортен радиус: 2850 km (с окачени допълнителни резервоари)
- Практически таван: 11 500 m
- Дължина на разбега: 1150 – 1250 m (при нормална излетна маса)
- Дължина на пробега: 950 – 1000 m (със спирачен парашут)
- Максимално експлоатационно претоварване: + 6,5 g
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
- Оръдие: едно шестстволно 23-mm ГШ-6-23 с 500 снаряда
- Точки за окачване: 8
- Максимално тегло на боен товар: 7500 kg
- Бомби:
- 3 × 1500 kg (ФАБ-1500, КАБ-1500Л/ТК и т. д.) или
- 7 × 500 kg (КАБ-500Л/КР, ЗБ-500) или
- 10 × 500 kg (ФАБ-500, РБК-500) или
- 30 или 16 × 250 kg (ФАБ-250, РБК-250) или
- 38 × 100 kg (ОФАБ-100) или
- 7 × контейнера КМГУ-2
- Управляеми ракети:
- ракети „въздух-въздух“: 2 × Р-60 (АА-8)
- Ракети „въздух-повърхност“:
- Неуправляеми ракети:
- Допълнително въоръжение:
- Контейнери с оръдия: 3 × СППУ-6 с 23-mm оръдие ГШ-6-23 с 400 снаряда
- Окачен контейнер за целеуказване „Фантасмагория“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ 929-й Государственный лётно-испытательный центр Министерства обороны Российской Федерации
- ↑ 929 ГЛИЦ
- ↑ www.radar.net.ua, архив на оригинала от 9 декември 2012, https://web.archive.org/web/20121209060537/http://www.radar.net.ua/catalogue.php?lang=ru&root=2&item=6, посетен на 25 януари 2013
- ↑ Сухой Су-24МР
- ↑ Су-24М2
- ↑ Итоги войны: мир меняется
- ↑ Gunfire rings out in Libyan capital (CNN, 5 март 2011)
- ↑ Libya rebels battle against Qaddafi air force (CBS, 5 март 2011)
- ↑ Блог на Ал-Джазира от 6 март 2011 (две фотографии на сваления самолет)
- ↑ www.vesti.bg
- ↑ www.vesti.bg
- ↑ [1][неработеща препратка]
- ↑ lenta.ru
- ↑ lenta.ru
- ↑ Order of Battle – Russia, архив на оригинала от 20 август 2017, https://web.archive.org/web/20170820044946/http://www.milaviapress.com/orbat/russia/index.php, посетен на 25 януари 2013
- ↑ The Military Balance 2010. p.-197
- ↑ Military Balance 2010. стр. 246
- ↑ The Military Balance 2010. стр. -373
- ↑ The Military Balance 2010. p.-253
- ↑ The Military Balance 2010. p.-273
- ↑ The Military Balance 2010. p.-294
- ↑ The Military Balance 2010. p.-365
- ↑ The Military Balance 2010. p.-177
- ↑ The Military Balance 2010. p.-178
- ↑ Су-24/24М. Аварии, катастрофи и бойни загуби
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт на Сухой Архив на оригинала от 2015-12-28 в Wayback Machine.
| |||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Су-24“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |