Антонов Ан-12

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антонов Ан-12
Антонов Ан-12
Антонов Ан-12
Описание
НационалностСССР
КонструкторАНТК Антонов
ПроизводителАНТК Антонов
Произведени бройки1248
Първи полет16 декември 1957 г.
Използван отАфганистан
Алжир
Ангола
Авиолинии Антонов[1]
Балкан
Тактико-технически данни
Размах на крилете38 m
Височина94,5 инч
Таван на полета10 200 m
Антонов Ан-12 в Общомедия

Антонов Ан-12 (на латиница: Antonov An-12 НАТО отчетно име: Cub) е четиримоторен турбовитлов транспортен самолет, проектиран в Съветския съюз. Ан-12 е военната версия на Антонов Ан-10. Повече от три десетилетия Ан-12 е стандартният товарен и парашутен транспортен самолет със среден обсег на съветските военновъздушни сили. Общо построените са 1234 бройки[2].

В Авиомузей Бургас може да бъде видян както отвънка, така и отвътре, Антонов Ан-12, модификация БК, с държавен регистрационен знак LZ-BAB[3].

Антонов Ан-12БП в Китайския авиационен музей, Пекин

Дизайн и разработка[редактиране | редактиране на кода]

Разработен на базата Антонов Ан-8, Ан-12 представлява военна версия на пътническия транспортен самолет Ан-10. Първият прототип Ан-12 минава летателни изпитания през декември 1957 г. и постъпва в Съветската военна служба през 1959 година. Първоначално самолетът е произведен в Държавната авиационна фабрика в Иркутск. От 1962 г. производството е преместено в Ташкент, Грузия, където са построени 830. По-късно производството се премества във Воронеж и Казан[2].

Военната конфигурация на Ан-12 има капацитет до 100 напълно оборудвани парашутиста или 20 000 kg (44 090 lb) карго, който се товари през задната товарна рампа / врата.

Китайско производство[редактиране | редактиране на кода]

През 60-те години на 20-и век Китай купува от Съветския съюз няколко самолета Ан-12, заедно с лиценз за сглобяване на самолета в Китай. Поради китайско-съветския разкол, Съветският съюз оттегля всякаква техническа помощ което води до забавянето на първия полет на китайско сглобен Ан-12 до 1974 г. След като СССР преустановява производството си през 1973 г., Xi'an Aircraft Company и Институтът за Авиационен Дизайн Xi'an реинженерират Ан-12 за местното производство. [4]

През 1981 г. китайската версия на Ан-12, обозначена като Y-8, влиза в производство. Оттогава Y-8 е един от най-популярните военни и граждански транспортни/товарни самолети в Китай, с много варианти, произведени както за местния пазар, така и за износ. Въпреки че Ан-12 вече не се използва нито в Русия, нито в Украйна, Y-8 е модернизиран и производството продължава в Китай. Най-новият модел Y8-F600 е съвместен проект между Shaanxi Aircarft Company, авиационния научно-технически комплекс Антонов (ASTC) и Pratt & Whitney Canada. Y8-F600 има преработен фюзелаж, западна авионика, турбовитлови двигатели PW150B със система за витло R-408 и стъклен кокпит с два екипажа. [5]

Оперативна история[редактиране | редактиране на кода]

Съветските ВВС[редактиране | редактиране на кода]

Първият полет на Ан-12 е през 1957 г. и се произвежда в СССР до 1973 г. Той е използван в различни роли от спасителни оператции до транспортиране на оборудване. Използва се значително по време съветско-афганистанската война. Една от употребите на Ан-12 тогава е за транспорт на ковчези с телата на загинали войници от Афганистан до Ташкент. В тази връзка самолетът получава прякора „Черното лале“ (на руски: Чёрный тюльпан). [6]

Авиолинии използващи An-12[редактиране | редактиране на кода]

Ан-12 е много популярен при карго авиолинии, особено тези в ОНД, Африка и Индийския субконтинент.

Граждански оператори[редактиране | редактиране на кода]

На 12 януари 2009 г. Обединените арабски емирства (ОАЕ) издават временна забрана на Ан-12 да лети над въздушното си пространство след нахлувания в пистата на международното летище Шарджа. Тогава, GCAA препоръчва на операторите да спрат да използват самолета изцяло. [7][8] Забраната става постоянна през февруари 2010 г. [9]

Авиолинии използващи, или използвали Ан-12:

Flag of Armenia.svg Армения
Flag of Belarus.svg Беларус
Flag of Mexico.svg Мексико
Flag of Russia.svg Русия
Flag of Thailand.svg Тайланд
Flag of Ukraine.svg Украйна
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of Angola.svg Ангола
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of the People's Republic of China.svg Китай
Flag of Egypt.svg Египет
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Flag of Guinea.svg Гвинея
Flag of Ghana.svg Гана
  • Ghana Airways Единственият Ан-12 в страната е доставен през Октомври, 1961, впоследствие употребата му спира през 1962, а през 1963 е върнат в СССР.[13]
Flag of Iraq.svg Ирак
Flag of the Philippines.svg Филипини
Flag of Poland.svg Полша
Flag of Russia.svg Русия
Flag of Serbia.svg Сърбия
Flag of Sri Lanka.svg Шри Ланка
47-годишен действащ Ан-12 на Летище Малме.
Пушек от двигателите на излитащ Ан-12А на Vega Air на летище Каструп (2004).

Спецификации (Aн-12)[редактиране | редактиране на кода]

Антонов Ан-12

Общи характеристики[16]:

  • Екипаж: 5 (два пилота, летателен инженер, навигатор, радиооператор)
  • Капацитет: 20 000 кг полезен товар / 60 парашутни / 2 бронирани машини BMD-1
  • Дължина: 33,1 m (108 фута 7 инча)
  • Размах на крилата: 38 м (124 фута 8 инча)
  • Височина: 10,53 m (34 ft 7 in)
  • Площ на крилото: 121,7 м2 (1310 кв. Фута)
  • Празно тегло: 28 000 кг (61 729 фунта)
  • Максимално тегло при излитане: 61 000 кг (134 482 фунта)
  • Електроцентрала: 4 × Ivchenko AI-20L или AI-20M турбовитлови двигатели, 3,000 kW (4000 shp) всеки еквивалент
  • Витла: Витла с обратна стъпка с 4 лопатки с постоянна скорост
  • производителност
  • Максимална скорост: 777 km / h (483 mph, 420 kn)
  • Круизна скорост: 670 км / ч (420 mph, 360 kn)
  • Обхват:
    • 5700 км (3500 мили, 3100 морски мили) с максимално гориво
    • 3,600 km (2,200 мили; 1,900 морски мили) с максимален товар

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.antonov.com.
  2. а б Antonov Official Website. // Archived from the original on 23 January 2018.
  3. https://avioburgas.bg/an-12/ - Антонов Ан-12 LZ-BAB. //
  4. Y8 Turboprop Transport Aircraft. // Sino Defence.
  5. Y8F600 aircraft. // Shaanxi Aircraft Industry. Архив на оригинала от 2006-05-21 в Wayback Machine.
  6. «Чёрный тюльпан»: почему советские солдаты в Афганистане так назвали самолёт АН-12. // Русская Семёрка. Посетен на 7 April 2020.
  7. GCAA issues temporary ban of Antonov An-12 from UAE airspace. // Посетен на 13 January 2009.
  8. United Arab Emirates bans flights of Soviet-built An-12 aircraft. // Посетен на 13 January 2009.
  9. UAE bans ANTONOV An-12 aircraft from its airspace. // The Times of India. 19 February 2010. Архивиран от оригинала. Посетен на 19 February 2010.
  10. SRX :: Fleet. // Архивиран от оригинала на 31 October 2014. Посетен на 26 December 2014.
  11. Endres 1979, p. 189.
  12. Endres 1979, p. 15.
  13. Vintage Russian. Props and Jets of the Iron Curtain Airlines, Airlife Publishing, Shrewsbury 1998, ISBN 1-85310-971-1.
  14. Endres 1979, p. 401 – 402.
  15. Endres 1979, p. 351.
  16. Global Aircraft – Спецификация на Ан-12. //