Химн на Югославия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хеј, Словени
Български: Хей, славяни

Национален химн на
Югославия, по-късно на Сърбия и Черна гора

Още известен Hej, Slaveni
Български: Хей, славяни
Hej, Slovani
Български: Хей, славяни
Текст Самуел Томашич, 1834
Музика Неизвестен композитор
Приет 1977
Сменен 2006

Хей, славяни e химнът на Сърбия и Черна гора.

История[редактиране | edit source]

Историята на песента започва в средата на 19 век, когато е композирана като химн на бъдещата словашка държава по време на Словашката революция от 1848 г., а след това е адаптирана като химн на панславянското движение. За основа на мелодията на песента е използван полският национален химн Мазурка на Домбровски. Съвременната музикална адаптация на песента е направена от словашкия композитор Милош Лиховецки.

През 1945 г. на Втората световна война панславянският химн е утвърден за национален химн на Социалистическа федеративна република Югославия.

След разпадането на Югославия и политическото преструктуриране на бившата ѝ територия, химнът "Хей, славяни" остава химн на славянството и на славянските народи.

Текст на химна[редактиране | edit source]

Сръбски език[редактиране | edit source]

Хеј Словени, јоште живи
Дух наших дедова
Док за народ срце бије
Њихових синова.
Живи, живи дух словенски
Живеће веков'ма
Залуд прети понор пакла,
Залуд ватра грома.
Нек' се сада и над нама
Буром све разнесе
Стена пуца, дуб се лама,
Земља нек' се тресе.
Ми стојимо постојано
Кано клисурине,
Проклет био издајица
Своје домовине!

Хърватски език[редактиране | edit source]

Hej Slaveni, još 'te živi
Riječ naših djedova
Dok za narod srce bije
Njihovih sinova
Živi, živi duh slavenski
Živjet ćeš vjekov'ma
Zalud prijeti ponor pakla
Zalud vatra groma
Nek se sada i nad nama
Burom sve raznese
Stijena puca, dub se lama
Zemlja nek se trese
Mi stojimo postojano
Kano klisurine
Proklet bio izdajica
Svoje domovine!

Словенски език[редактиране | edit source]

Hej Slovani, naša reč
slovanska živo klije
dokler naše verno srce
za naš narod bije
Živi, živi, duh slovanski,
bodi živ na veke,
grom in peklo, prazne vaše
proti nam so steke
Naj tedaj nad nami
strašna burja se le znese,
skala poka, dob se lomi,
zemlja naj se strese
Bratje, mi stojimo trdno
kakor zidi grada,
črna zemlja naj pogrezne
tega, kdor odpada!

Словашки език[редактиране | edit source]

Оригиналният текст на Милош Лиховецки

Hej, Slováci! ešte naša
slovenská reč žije,
dokiaľ naše verné srdce
za náš národ bije:
žije, žije duch slovenský,
bude žiť na veky,
hrom a peklo! márne vaše
proti nám sú vzteky!

Jazyka dar zveril nám Boh,
Boh náš hromovládny,
nesmie nám ho teda vyrvať
na tom svete žiadny:
i nechže je koľko ľudí,
toľko čertov v svete,
Boh je s nami, kto proti nám,
toho parom zmetie.

I nechže sa aj nad nami
hrozná búra vznesie,
skala puká, dub sa láme
a zem nech sa trasie:
My stojíme stále pevne,
ako múry hradné —
čirena zem pohltí toho,
kto dostúpi zradne!

Македонски език[редактиране | edit source]

Еј, Словени, жив е тука
зборот свет на родот,
штом за народ срце чука
преку син во внукот!
Жив е вечно, жив е духот
словенски во слога.
Не нè плашат адски бездни
ниту громов оган!
Пустошејќи, нека бура
и над нас сè втурне.
Пука даб и карпа сура,
тлото ќе се урне!
Стоиме на стамен-прагот
- клисури и бедем.
Проклет да е тој што предал
Родина на врагот!

Български език[редактиране | edit source]

Хей, славяни, все още жив е
духът (речта) на нашите предци
Докато сърцето за народа бие
на техни наследници.
Жив е, жив е духът славянски
ще живее с векове,
Не ни плашат ни бездни адски,
нито огнените гръмове.
Нека сега и над нас
със буря всичко да се разнесе
Скала се пука, дъбът се цепи,
Земята нек се разтресе.
Ние стоим твърдо
като крепост.
Проклет да е предателят
На своето отечество!