Демократична република Сомалия
| Демократична република Сомалия | |
| 1969 – 1991 | |
| Химн: Soomaaliya Ha Noolaato | |
-Blue_version.svg) Местоположение на Демократична република Сомалия | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Демократична република Сомалия |
| Местно име | Jamhuuriyadda Dimuqraadiga Soomaaliya |
| Официален език | сомалийски |
| Континент | |
| Столица | |
| Валута | |
| Телефонен код | +252 |
| Управление | |
| Форма | унитарна комунистическа страна |
| Президент | |
| 1969 – 1991 | Сиад Баре |
| Вицепрезидент | |
| 1976 – 1991 | Мохамед Али Саматар |
| История | |
| Епоха | Студена война |
| Основаване | 21 октомври 1969 г. |
| Война с Етиопия | 13 юли 1977 г. |
| Опит за преврат | 9 април 1978 г. |
| Погранична война с Етиопия | 1982 – 1983 |
| Разпадане | 26 януари 1991 г. |
| Площ | |
| Общо (1991) | 637 657 km2 |
| Население | |
| Религия | ислям |
| Общо (1972) | 2 941 000 души |
| Общо (1991) | 6 709 161 души |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от | Сомалия |
Демократична република Сомалия (на сомалийски: Jamhuuriyadda Dimoqraadiga Soomaaliya; на арабски: الديمقراطية جمهورية الصومال) е република, провъзгласена през 1969 г. след военен преврат[1][2][3], организиран от генерал Мохамед Сиад Баре. Превратът се случва няколко дни след убийството на Абдирашид Шермарк (вторият президент на Сомалия) от собствения му бодигард.[3]
По време на преврата са установени приятелски отношения със СССР. През цялото си съществуване страната е управлявана от Сомалийската революционна социалистическа партия.
Администрацията на Баре управлява Сомалия през следващите 21 години, докато Сомалия не изпада в анархия през 1991 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Върховен революционен съвет
[редактиране | редактиране на кода]
Заедно с Баре, подполковник Салаад Габейре Кедие и началникът на полицията Джама Али Куршел ръководят Върховния революционен съвет (ВРС), който идва на власт след убийството на президента Шармарке. Кедие официално носи титлата „Баща на революцията“, но Баре скоро става ръководител на ВРС.[4] Впоследствие ВРС арестува членове на бившето гражданско правителство, забранява политическите партии[5], разпуска парламента и Върховния съд и суспендира конституцията.[6]
Революционната армия въвежда мащабни програми за обществени работи и успешно осъществява градски и селски кампании за ограмотяване, което значително увеличава нивата на грамотност. В допълнение към национализацията на индустрията и земята, външната политика на новия режим набляга на традиционните и религиозни връзки на Сомалия с арабския свят, което в крайна сметка довежда до присъединяването на страната към Арабската лига през 1974 г.[7] Същата година Сиад Баре е и председател на Организацията за африканско единство.[8] От 1975 г. арабският е вторият официален език на страната.[9]
През юли 1976 г. Върховният революционен съвет се саморазпуска и на негово място е създадена Сомалийската революционна социалистическа партия (СРСП), еднопартийно правителство, основано на научен социализъм и ислямски принципи. СРСП се опитва да съгласува официалната държавна идеология с официалната държавна религия, адаптирайки марксизма към местните условия. Акцентът е поставен върху ислямските принципи на социален прогрес, равенство и справедливост, които правителството твърди, че формират основата на научния социализъм и неговото право на самодостатъчност, обществено участие и контрол, както и пряка собственост върху средствата за производство. Въпреки че СРСП използва частни инвестиции в ограничен мащаб, общата насока на управление е по същество социалистическа.[6]
Нова конституция
[редактиране | редактиране на кода]Новата Конституция е ратифицирана на 25 август 1979 г. чрез национален референдум, който води и до избори за Народното събрание. Конституцията от 1979 г. предвижда президентска система, при която президентът е едновременно държавен глава и глава на правителството. Като глава на правителството, президентът назначава членове на Министерския съвет, които председателства. Конституцията от 1979 г. първоначално предвижда президентът да бъде избиран за шестгодишен подновяем мандат с мнозинство от две трети от законодателното събрание.[10]
Разпад
[редактиране | редактиране на кода]Заради териториални претенции Сомалия влиза във война със съседна Етиопия. И двете страни са социалистически държави, подкрепяни от СССР, който се опита да предостави помощ и на двете страни. Отказът на Сиад Баре да отстъпи обаче карат СССР да подкрепи Етиопия в конфликта. Възползвайки се от разделението между Китай и СССР, Баре се завръща на власт и започва да прилага маоистката доктрина в партията. Китай не е в състояние да осигури достатъчно военни доставки в подкрепа на Баре по това време, но САЩ, които току-що са нормализирали отношенията си с Китай, успяват. Войната с Етиопия се превръща в посредническа война между САЩ и СССР.
Сомалия е принудена да се оттегли от Етиопия и това поражение сериозно отслабва позициите на Баре. Избухва въоръжен бунт и през 1991 г. режимът се срива, принуждавайки Баре да избяга в изгнание след продължителна гражданска война.[11] Крахът на еднопартийния режим потопява страната в хаос и разделение между военачалниците.
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]По това време Сомалия е аграрна страна с неразвита икономика. Над 70% от населението се занимава с номадско скотовъдство. Популацията на говедата е била общо 2,6 милиона, козите и овцете – до 15 милиона, а камилите – приблизително 2 милиона. В селското стопанство преобладава натуралното и полунатуралното земеделие, като се отглежда по-голямата част от зърнените култури (царевица, сорго и други). Банани и захарна тръстика също са отглеждни с търговска цел.[9]
Страната е има приблизително 200 промишлени предприятия, предимно в сектора на производството, в които са наети до 15 000 души. Индустриалното развитие като цяло е слабо.[9]
Живият добитък представлява над 80% от износа, като останалите артикули включват банани, кожи, месо, консервирано месо и риба, както и ценна дървесина. Вносът включва промишлени стоки, машини и транспортно оборудване, петролни продукти и някои хранителни продукти. Основните търговски партньори на страната са Саудитска Арабия, Япония, Италия и други страни членки на ЕИО.[9]
Стандартът на живот през 80-те и 90-те години е сред най-ниските в Африка и света като цяло. Продължителността на живота е 46 години, грамотността на възрастните е 12%, което е най-ниската в света през 1990 г., а достъпът до чиста вода е бил наличен за 34% от населението през 1985 – 87 г., в сравнение с 4% по-висок през 1975 г. Детската смъртност през 1988 г. е била 221 на 1000 раждания.[12][9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според данни от 1991 г. населението на Сомалия е 6 709 161 души. За по-малко от 20 години населението се е увеличило повече от два пъти (през 1972 г., според данни, населението е 2 941 000 души).[13] През 80-те години на миналия век приблизително 300 000 души бягат от Сомалия в Етиопия.[12]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ J. D. Fage, Roland Anthony Oliver, The Cambridge history of Africa, Volume 8, (Cambridge University Press: 1985), p.478.
- ↑ The Encyclopedia Americana: complete in thirty volumes. Skin to Sumac, Volume 25, (Grolier: 1995), p.214.
- ↑ а б Moshe Y. Sachs, Worldmark Encyclopedia of the Nations, Volume 2, (Worldmark Press: 1988), p.290.
- ↑ Adam, Hussein Mohamed. Mending rips in the sky: options for Somali communities in the 21st century. Red Sea Press, 1997. ISBN 1-56902-073-6. с. 226. Архив на оригинала от 2015-09-05 в Wayback Machine.
- ↑ Metz, Helen C. (ed.) (1992). Coup d'Etat. Somalia: A Country Study. Washington, D.C.: Library of Congress, архив на оригинала от 9 януари 2009, http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+so0031), посетен на 21 октомври 2009.
- ↑ а б Peter John de la Fosse Wiles, The New Communist Third World: an essay in political economy, (Taylor & Francis: 1982), p.279.
- ↑ Benjamin Frankel, The Cold War, 1945—1991: Leaders and other important figures in the Soviet Union, Eastern Europe, China, and the Third World (Gale Research: 1992), p.306.
- ↑ Oihe Yang, Africa South of the Sahara 2001, 30th Ed. (Taylor and Francis: 2000), p.1025.
- ↑ а б в г д geo.historic.ru // Архивиран от оригинала на 30 март 2024. Посетен на 30 март 2024.
- ↑ Somalia // Mongabay.com. Архивиран от оригинала на 11 октомври 2020. Посетен на 18 септември 2012.
- ↑ James Reinl. Investigating genocide in Somaliland // www.aljazeera.com. Архивиран от оригинала на 20 май 2017. Посетен на 21 август 2018.
- ↑ а б Human Development Report 1990 // 1990-01. Архивиран от оригинала на 2 февруари 2014.
- ↑ The 1991 CIA World Factbook.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |