Тайна полиция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тайната полиция (също политическа полиция или служба за сигурност и/или безопасност) е държавна структура за обезпечаване сигурността, реда и спокойствието в държавата, с оглед спазване законността и нормалното протичане на държавното управление. В демократичните страни съблюдава спазване върховенството на конституцията и закона, а в тоталитарните и авторитарните режими (за които е характерна) основно следи и репресира политическите противници на режима.[1][2]

Произволните арести, отвличанията, измъчванията и убийствата са все инструменти, с които си служи тайната полиция „за предотвратяване, разследване или наказване на опозицията“.[3] Тъй като тайната полиция обикновено разполага с големи правомощия и свобода на действие, тя много често действа извън върховенството на закона.[4]

Тайната полиция е по правило част от изпълнителната власт. Различава се от обикновените полицейски сили по методите, способите и средствата на работа (включително използването на външни и вътрешни шпиони, внедрени агенти и информатори), които в повечето от случаите следва и остават скрити от властта и обществеността, предвид целите които преследва.

Висшият изпълнителен кадър на тайната полиция, за разлика от средните и нисши по длъжност служители, сътрудниците, агентурния апарат и информаторите, е видим за обществото. В съвременните държави обикновено тайната полиция е натоварена с функции по предотвратяване и разкриване на особено тежки и опасни престъпления, застрашаващи държавността, националната сигурност и обществения ред. Не във всички случаи към тайната полиция е придадено контраразузнаването на държавите.

Ефективността и ефикасността от работата на тайната полиция се измерва по нейната резултативност, съобразно целите които преследва. За разлика от начина ѝ на работа, резултатите от дейността ѝ следва да са широко и публично оповестени, и най-вече видими и оценими от обществото в демократичните страни.

Най-същественият аспект в работата на тайната полиция е контрола върху дейността ѝ. Обикновено той е парламентарен, а в случай на съмнения за закононарушения и нередности, и с участието на гражданското общество при гаранции за съблюдаване секретността на агентурата и работата ѝ.

Дейността на тайната полиция следва да се основава на спазването на строги професионални правила и отчетност, както и на субординация в работата ѝ с останалите власти и държавни органи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тайната полиция се появява в Европа през 18 век след Френската революция, когато такива операции са създадени, за да се засичат всякакви възможни конспирации или революционна подривна дейност. Върхът на операциите на тайната полиция в Европа е в периода 1815 – 1860 г., когато забраните за гласувания, събрания, асоциации, съюзи и пресата са толкова строги в повечето европейски държави, че опозиционните групи се чувстват подтиквани към конспиративна дейност.[5] С особено лоша слава по това време е тайната полиция на Австрийската империя.[5] След 1860 г. употребата на тайна полиция спада, поради нарастващата либерализация, освен в автократични режими като Руската империя.[5]

В Руската империя силите на тайната полиция са Трето отделение на Имперската канцелария, а след това Охранка. След Руската революция, Съветският съюз установява ОГПУ, НКВД, НКГБ, МВД и КГБ.[6]

В Нацистка Германия тайната полиция Гестапо се използва в периода 1933 – 1945 г. за елиминиране на опозицията. Като част от Главното управление за имперска сигурност тя играе голяма роля в организирането на Холокоста. Въпреки че Гестапо има относително малко членове (32 000 към 1944 г.), то използва добре ресурсите си чрез информатори и голям брой доносници сред населението.[7] След рухването на нацисткия режим, източногерманската тайна полиция Щази по подобен начин използва широка мрежа от цивилни информатори.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Juan José Linz, Totalitarian and Authoritarian Regimes (Lynne Rienner, 2000), с. 65.
  2. Secret police. // Cambridge Dictionary.
  3. Elna Dragomir, „Police State“ in The SAGE Encyclopedia of Surveillance, Security, and Privacy (ed. Bruce A. Arrigo" SAFE, 2018), с. 753 – 56.
  4. Gerald F. Gaus, Justificatory Liberalism: An Essay on Epistemology and Political Theory (Oxford University Press, 1996), с. 196.
  5. а б в Robert Justin Goldstein, Political Repression in 19th Century Europe (1983; Routledge 2013 ed.)
  6. Stephen J. Lee, Russia and the USSR, 1855 – 1991: Autocracy and Dictatorship (Routledge, 2006), passim.
  7. Gestapo, Holocaust Encyclopedia, United States Holocaust Memorial Museum
  8. Gary Bruce, The Firm: The Inside Story of the Stasi (Oxford University Press, 2010), с. 81 – 83.