Теория на познанието

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Теория на познанието (или гносеология) е дял на марксистката философия, в който се изучава взаимоотношението между обекта и субекта в процеса на познавателната дейност, отношението на знанието към действителността, възможността за познание на света от човека, критериите за истинност и достоверност на знанието. Теорията на познанието изследва същността на познавателното отношение на човека към света, неговите изходни условия и всеобщи основания.[1]

Предмет на изследване[редактиране | редактиране на кода]

  • Отношението между съзнанието и материята;
  • Идеално и материално;
  • Критерии за достоверност на знанието;
  • Съотношение между сетивно и логическо;
  • Проблема за отражението;[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985,-стр.608;