Трибутарно княжество

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Трибутарното княжество е зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава суверен в международноправен аспект. Подчиненото положение се изразява в задължението за плащане на ежегоден васален данък – трибут. [1] Пример за васално княжество в историята на България е Княжество България, което е възстановено/конституирано като трибутарно княжество според Берлинския договор. Член 1 от този договор гласи:

България се конституира като самоуправляващо се княжество под суверенитета на Негово Величество султана...

Независимостта на България е възстановена на 22 септември 1908 година в старопрестолния Търновград, когато в църквата „Свети Четиридесет мъченици в тържествена обстановка е провъзгласено от Фердинанд възстановяването на независимостта на България чрез превръщането ѝ в царство, т.е. прогласено е възвръщането на царското ѝ достойнство.

Мястото за прочитане на царския манифест, с който се прокламира независимостта, е символично. В Търново е провъзгласено възстановяването на българската независимост от Асеневци на 26 октомври 1185 година, като се предполага, че това е станало именно в църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Символичното място на прочитане на манифеста от Фердинанд към българския народ цели да подчертае правоприемството на Третата с Втората и Първата българска държава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.