Свети Георги (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

„Свети Георги“
SvetiGeorgi.Kyustendil.1.jpg
Местоположение в Кюстендил
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Кюстендил
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Софийска
Архиерейско наместничество Кюстендилско
Тип на сградата кръстокуполна църква
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане ХI-ХІI век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
„Свети Георги“ в Общомедия

„Свети Георги Победоносец“ е средновековна българска църква в град Кюстендил. Църквата се намира в квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя.

История, особености[редактиране | редактиране на кода]

Църквата през зимата
Свети Никола – стенопис от църквата

Църквата е кръстокупоолна, от типа „вписан кръст“, с размери 10 метра дължина без притвора и ширина – 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. „скрити редове“, техника, при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип „вълчи зъб“.

Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към XI-XII век. Тя е национален паметник на културата с голяма архитектурна, художествена и историческа стойност. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от XII, XV, XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци – Пантелеймон и Ермолай, Козма и Дамян, Мина както и от светиците Варвара, Неделя, Петка и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са стенописите на Сава Сръбски и Йоан Кръстител. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.

След Освобождението между 1878 – 1882 г. църквата е обновена. Към нея е построена допълнителна част – преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.

В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Църквата чества деня на светеца на 6 май.

Реставрация[редактиране | редактиране на кода]

Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А.Грабар, а през 1931 г. и от Н.Мавродинов. През 1974 – 76 г. Пламен Петров извършва първото реставраторско проучване на църквата, което продължава в периода 1979 – 1985 г. от архитектката Христина Станева и художничката реставраторка Люба Красовска. След 1990 г. реставрационните работи са ръководени от Аблена Мазакова, а в последния етап – 2004 г. от Боряна Дживданова. През 1985 г. стенописите от притвора са свалени, а притвора и камбанарията са съборени. С това църквата е възстановявана в нейните средновековен вид, обем и пропорции. През 1990 г. започва цялостното разкриване на запазените средновековни стенописи. Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирвания, София, 1906 г.
  • Грабар, Андрей. Няколко средновековни паметници из Западна България. ГНМ, 1921 г.
  • Мавродинов, Никола. Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV век. София, 1931 г.
  • Василиев, Асен. Художествени паметници и майстори от Трънско, Брезнишко и Кюстендилско – комплексна експедиция 1957 – 58, София, 1961 г.
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН.
  • Николов, Илия. Сваляне на късните стенописи от западната фасада на църквата „Св. Георги“ в квартал Колуша. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.II. 1990.
  • Мавродинова, Лиляна. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св.Георги“ в Колуша, Кюстендил. Старобългарска литература, 1991 г.
  • Мавродинова, Лиляна. Стенната живопис в България до края на XIV век. София, 1995 г.
  • Чилингиров, Асен. Църквата „Свети Герман до Преспанското езеро“, Берлин, 2001 г., с.167 – 171;
  • Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в черквата „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. Паметници, реставрация, музеи, 2006, брой 01 – 02;
  • Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т. XIV. 2007.
  • Мавродинова, Лиляна. Още за средновековната църква в Колуша, Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.XIV. 2007.
  • Митов, Я. Средновековната църква „Св. Георги“ в Кюстендил. Кюстендил 2016.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България