Белмекен (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белмекен.

Белмекен
Връх Белмекен
Връх Белмекен
Map of Rila.png
42.1806° с. ш. 23.7718° и. д.
Местоположение на картата на Рила
Общи данни
Местоположение България
Част от Рила
Надм. височина 2626 m
Белмекен в Общомедия

Белмекен (от 29 юни до 23 юли 1942 г. Бели връх, от 14 март 1950 г. Коларов)[1] е връх в Ибърския дял на Рила с височина 2626 m. В близост се намира язовирБелмекен“ и високопланинската спортна база „Белмекен“. В съседство се намират Соколов връх и Червени връх. Сравнително лесно достъпен през лятото от юг, откъм язовир „Белмекен“. Северният склон е отвесен, извисява се над циркуса Кутлините. През зимата склоновете му са лавиноопасни и при изкачване трябва да се използват коловите маркировки.[2]

В полите на върха се намира и площадка за летни лагери. Изходни пунктове за върха са селата Юндола и Сестримо.[2]

Поглед от върха[редактиране | редактиране на кода]

При ясно време и добра видимост от върха се откриват гледки във всички посоки. Могат да се видят Пирин с връх Вихрен, Славянка с Гоцев връх, Витоша с Камен дел, Стара Планина, Средна гора, Западните Родопи, язовирите „Искър“ и „Батак“, както и разположения в подножието му язовир „Белмекен“.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Край връх Белмекен са наблюдавани соколи скитници, гарвани, скални лястовици и др., а под върха е разположена най-високопланинската колония на лалугера (Spermophilus citellus) в България и на целия Балкански полуостров. Видът е защитен и е с важно ресурсно значение като хранителен източник за редица видове орли и други хищници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 27.
  2. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 226.