Белмекен (връх)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Белмекен.

Белмекен
Връх Белмекен
Връх Белмекен
Map of Rila.png
42.1806° с. ш. 23.7718° и. д.
Местоположение на картата на Рила
Общи данни
Местоположение България
Част от Рила
Надм. височина 2626 m
Белмекен в Общомедия

Белмекен (от 29 юни до 23 юли 1942 г. Бели връх, от 14 март 1950 г. Коларов)[1] е връх в Белмекенския дял на Рила с височина 2626 m. В близост се намира язовирБелмекен“ и високопланинската спортна база „Белмекен“. В съседство се намират Соколов връх и Червени връх. Сравнително лесно достъпен през лятото от юг, откъм язовир „Белмекен“. Северният склон е отвесен, извисява се над циркуса Кутлините. През зимата склоновете му са лавиноопасни и при изкачване трябва да се използват коловите маркировки.[2]

В полите на върха се намира и площадка за летни лагери. Изходни пунктове за върха са селата Юндола и Сестримо.[2]

Поглед от върха[редактиране | редактиране на кода]

При ясно време и добра видимост от върха се откриват гледки във всички посоки. Могат да се видят Пирин с връх Вихрен, Славянка с Гоцев връх, Витоша с Камен дел, Стара Планина, Средна гора, Западните Родопи, язовирите „Искър“ и „Батак“, както и разположения в подножието му язовир „Белмекен“.

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Край връх Белмекен са наблюдавани соколи скитници, гарвани, скални лястовици и др., а под върха е разположена най-високопланинската колония на лалугера (Spermophilus citellus) в България и на целия Балкански полуостров. Видът е защитен и е с важно ресурсно значение като хранителен източник за редица видове орли и други хищници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 27.
  2. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 226.