Ихтимански партизански отряд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мемориална плоча от с. Очуша

Ихтиманският партизански отряд е подразделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941 – 1944). Действа в района на Ихтиман и Панагюрище.

Партизанско формирование край гр. Ихтиман се създава през пролетта на 1942 г. [1] От разрастнала се партизанска група на 25 юни при хижа „Планинец“ на Витоша се формира Ихтиманската партизанска чета. През м. април 1943 г. се разразства в отряд „Георги Бенковски“. Командир на отряда е Марин Христов, политкомисар Недялко Панчев. По-късно командир на отряда е Славейко Джахов (Турчина).

През м. юли 1943 г. отряда се прехвърля в Панагюрския край. На 28 август 1943 г., заедно с Панагюрската чета „Георги Бенковски“, води сражение с правителствени части в местността „Конска поляна“. Отрядът дава жертви, но успява да пробие обръча. След това сражение, отрядът се връща в Ихтиманско.

Провежда акции в с. Белица, с. Очуша, с. Мухово, Мирово и Костенец. Поврежда железопътната линия между Вакарел и Побит камък, Прекъсва международния телефонен кабел Югославия-Турция при Вакарел-Ветрен.

През м. юни 1944 г. се обединява с трети батальон от Партизанска бригада „Чавдар“ в Четвърта софийска въстаническа бригада. Командир е Стефан Халачев, политкомисар Владимир Калайджиев.[2] Участва в установяването на властта на ОФ в гр. София на 9 септември 1944 г.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 219
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 40 – 41