Славейко Джахов

Славейко Джахов
български генерал
Роден	1914 г. Ихтиман, Царство България
Починал	1999 г.

Славейко Йорданов Джахов с псевдоним Турчина е български партизанин и офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е през 1914 г. в Ихтиман. От 1933 г. е член на РМС, а от 1936 г. и на БКП. Между 1932 и 1934 г. е чирак последователно във фабрика „Оливия“ и кооперация „Родай“, от които е уволнен заради участието в стачки. Изкарва наборна служба в двадесет и втори пехотен тракийски полк, с който е в Дупница, Силистра и Клисура от 1936 до 1937 г. През 1937 г. работи като общ работник по шосето в Ихтиман. След това дърводелец и земеделец в Пловдив и София. През 1939 г. изкарва 40 дни в запаса. От 1939 до 1941 г. е последователно член на Градския комитет и на Околийския комитет на БКП в Ихтиман (от 1941). От 1942 г. е нелегален, а по-късно същата година е партизанин в Ихтиманския партизански отряд. От 28 август 1943 г. е командир на отряда. От юни 1944 г. отряда му се влива във втора партизанска бригада „Чавдар“. В нея е член на щаба и като такъв завежда връзките с партийните и ремсовите организации. От 15 септември 1944 г. е помощник-началник на народната милиция в Ихтиман. Остава на този пост до януари 1949 г. От януари 1949 до януари 1950 г. е Околийски началник по народната милиция в МВР-Ихтиман. След това е началник на Околийското управление на МВР-Ихтиман до август 1950 г. Между август и ноември 1950 г. е Околийски началник на МВР-Елин Пелин. Член на бюрото на Околийския комитет на БКП в Ихтиман (март 1950). От ноември 1950 до февруари 1951 г. завежда Военния отдел на Околийския комитет на БКП-Ихтиман. Между февруари и септември 1951 г. завежда сектор „Народна милиция“ към Административния отдел на Окръжния комитет на БКП в София. В периода 9 септември 1951 – 1 юли 1952 г. учи в едногодишна партийна школа при ЦК на БКП в Пловдив. След това е заместник-секретар на Околийския комитет на БКП-Ихтиман. Излиза в запаса през 1979 г. През 1966 г. написва спомени „Из дебрите на Еледжик. Партизански спомени.“ Умира през 1999 г. Награждаван е с орден „Народна република България“ – II (1964), I ст. (1974), орден „Георги Димитров“ (1984).