Мътивир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мътивир
Bulgaria Sofiyska Province relief location map.jpg
42.4825° с. ш. 23.6408° и. д.
42.4561° с. ш. 23.9906° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Софийска област
Община Ихтиман
Дължина 61 km
Водосборен басейн 412 km²
Отток 1,50 m³/s
Начало
Място от западната част на
Ихтиманска Средна гора
Координати 42°28′57″ с. ш. 23°38′26.88″ и. д. / 42.4825° с. ш. 23.6408° и. д.
Надм. височина 963 m
Устие
Място десен приток на Тополница (влива се в язовир „Тополница“) → МарицаБяло (Егейско море)
Координати 42°27′21.96″ с. ш. 23°59′26.16″ и. д. / 42.4561° с. ш. 23.9906° и. д.
Надм. височина 393 m

Мътивир е река в Южна България – Софийска област, община Ихтиман, десен приток на Тополница (влива се в язовир „Тополница“). Дължината ѝ е 61 km, която ѝ отрежда 61-во място сред реките на България. Отводнява голяма част от Ихтиманска Средна гора.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Мътивир се образува на 42°30′56″ с. ш. 23°45′04″ и. д. / 42.515556° с. ш. 23.751111° и. д. и 693 m н.в. от сливането на три реки – Ръжана (лява съставяща), Мешковица (средна съставяща) и Баба река (дясна съставяща), на 1,3 km югозападно от село Ръжана, Община Ихтиман, в непосредствена близост до автомагистрала „Тракия“. За начало се приема река Баба, която извира в западната част на Ихтиманска Средна гора, на 963 m н.в., на 1,3 km западно от село Борика, Община Ихтиман.

Първите 2 km река Баба тече на север, а след това до сливането си с останалите две реки – на изток в тясна и дълбока долина. След образуването си река Мътивир завива на югоизток и слез 3 km навлиза в Ихтиманската котловина под името Голяма река. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. На 2 km северно от село Мирово завива на североизток, напуска Ихтиманската котловина и навлиза в дълбокия пролом Серсемкале между ридовете Белица на северозапад и Еледжик на югоизток (части от Ихтиманска Средна гора.

Влива се в западния ръкав на язовир „Тополница“ на 393 m н.в.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Мътивир е 412 km2, което представлява 23% от водосборния басейн на река Тополница.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Баба река
  • → Булин дол
  • → Хумни дол
  • → Дълбокия дол
  • ← Соркундере
  • ← Бакърдере
  • → Мешковица
  • → Ръжана
  • → Крива река
  • → Малкия Грамадски дол
  • → Големия Грамадски дол
  • → Джурджин дол
  • ← Малката река
  • → Сухия дол
  • ← Саръшлийска река
  • ← Мировска река
  • ← Расачев дол
  • → Белишка река (Мала Белица, най-голям приток)
  • → Белов дол
  • → Цвичи дол
  • ← Елов дол
  • → Слатина

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през март, а минимумът – август. Среден годишен отток в пролома Серсемкале 1,50 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени село Пауново и град Ихтиман.

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

В Ихтиманската котловина водите на Мътивир се използват за напояване и промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават няколко важни транспортни артерии:

  • Участък от 15 km от автомагистрала „Тракия“ от 31-ви до 46-ти km;
  • участък от 16 km от първокласен път № 8 (европейски коридор Е 80) от Държавната пътна мрежа Калотина – Капитан Андреево;
  • участък от 6 km в пролома Серсемкале от третокласен път № 803 от Държавната пътна мрежа Ихтиман – Лесичово – Пазарджик.

По долината на реката от село Мирово до образуването на реката от трите съставящи я реки и участък от жп линията София – Пловдив.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 69.