Георги Христович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Христович
български зоолог
Georgi Konstantinov Hristovich.jpg
Портретна снимка на Георги Христович
Роден
Георги Константинов Христович
Починал

Образование Женевски университет
Пловдивска мъжка гимназия
Семейство
Баща Константин Христович
Деца Константин Георгиев Христович
Подпис BASA-129K-1-1159-3-Georgi Hristovich signature.jpg
Георги Христович в Общомедия

Георги Константинов Христович е български зоолог, академик, общественик, природолюбител, природозащитник и ловен деятел.[1][2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Пазарджик през 1863 г. Потомък е на заможни българи, които се преселват в Дубровник, а през XVIII век отново се връщат в България. Дядо му изнася кожи за Виена и внася скъпи платове, които продава в Османската империя. Баща му Константин търгува с големи стада овце и кози, които продава в Цариград.[2]

Ранни години и образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1873 г. заминава с албански арнаути, които работят при баща му като охрана на стадата, към родината им. По това време се запознава с Адриатическото крайбрежие. Завръща се в Пазарджик през лятото на 1874 г., но в резултат на болест по животните, семейството губи своето богатство в погасяване на данъците си. Георги Христович учи в гръцкото училище в Пазарджик, а след това завършва гимназията в Пловдив. Заминава да учи природни науки в Женевския университет при професор Карл Фогт. В дермопластичната лаборатория на професор Фогт се научава да препарира животни и да прави научни колекции.[2][3]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След двегодишно следване в Женевския университет, поради липса на средства, е принуден да се завърне в България, където препарира диви животни. Някои от тях подарява на съгражданина си Георги Консулов, който по това време е народен представител. Препарираните животни са показани и на Иван Вазов, който препоръчва през 1886 г. Георги Христович и той е назначен за препаратор в Първа мъжка гимназия в София. В тази връзка Христович се мести от Татар Пазарджик в столицата. В София той препарира голям брой представители на фауната в България, които улавя сам. Провежда курсове по препараторско изкуство за студенти и граждани. През 1892 г. участва със свои препарати на Международното изложение в Пловдив. Получава финансови средства от министъра на народното просвещение Константин Величков. Част от колекцията му с препарирани животни се съхранява в Националния природонаучен музей в София.[3] През 1890 – 1892 г. пише първия научен труд за българската фауна „Материали за изучаване на българската фауна. Списък на птиците от някои местности в България“, публикуван на български език в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. В него се съдържат данни за 210 вида птици, за бозайници, влечуги, земноводни и безгръбначни животни.[1][4][5] Автор е на над 150 статии и съобщения по проблеми на българското образование, изучаването на растителния и животинския свят, по въпроси на горското и ловно стопанство, за опазване и защита на българската природа.[2] През 1898 г. е избран за дописен член на Българско книжовно дружество, а през 1902 г. за действителен член.[1]

Списание „Природа“[редактиране | редактиране на кода]

Георги Христович е основател и редактор на първото българско природонаучно научно-популярно списание „Природа“, което издава от 1893 г. до 1926 г. То представлява „Илюстрован журнал за наука, стопанство, лов и риболовство“. Сътрудници на списанието са Стефан Георгиев, Стефан Петков, Степан Юринич, Димитър Йоакимов, Никола Недялков и Георги Бончев, по-късно се присъединяват Асен Златаров, Стефан Консулов, Тодор Моров, Иван Буреш и Методий Попов. След смъртта на Георги Христович списанието се издава от сина му Константин Христович до юли 1948 г.[2][3]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1890 г. участва в създаването на първото Софийското ловно дружество „Сокол“, а по-късно, през 1893 г. пише „Възвание към българските ловци“, в което отправя призив към всички ловни дружества в страната за сдружаване в организация, под него се подписват 126 видни граждани на столицата. С това става инициатор за създаването и съосновател на Българската ловна организация.[6] През 1897 г. по негова инициатива Народното събрание приема първия български закон за лова, а по-късно и закон за риболова.[2][3] Определян е като основоположник на орнитологията в България, а 1890 г. е начална за орнитологичните научни изследвания в страната.[7] След 33-годишна дейност като издател и главен редактор на сп. „Природа“, вече възрастен и болен, Георги Христович предава през 1926 г. ръководството на списанието на сина си. След това се оттегля в малкото си имение в Сарамбей, където има заслуги за развитието на винопроизводството и развива дарителска дейност. Георги Христович умира през същата 1926 година в Сарамбей и е погребан в църквата „Св. Вмчк. Харалампий“.[8] На 16 септември 2015 г. е избран посмъртно за почетен гражданин на Септември.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4673.
  2. а б в г д е Големански, Васил. Георги Христович – основателят на „Природа“. // сп. „Природа“, бр. 3/2013 г., 2013 г.. Посетен на 19.04.2015. (на български)
  3. а б в г д Бакърджиева, Нина. Георги Христович – един почти забравен български биолог. // сп. „Наука“, бр. 4/2011 г., 2011 г.. Посетен на 19.04.2015. (на български)
  4. Христович, Г. К. 1890. Материали за изучаването на българската фауна. Списък на птиците отъ некои местности въ България. – В: Сб. за нар. умотв. и пр., кн. 2: 185 – 225.
  5. Попов, Алекси. Кратък преглед на развитието на зоологическата наука в България от Освобождението до края на Първата световна война (1878 – 1918 г.). // Historia naturalis bulgarica, 1989 г.. Посетен на 19.04.2015. (на български)
  6. Съюз на ловците и риболовците в България. // Съюз на ловците и риболовците в България, 08.2010. Посетен на 19.04.2015. (на български)
  7. Боев, З. 1990. 100 години орнитологични изследвания в България. – Historia naturalis bulgarica, 2: 25 – 35.
  8. Кърджийска, И.. „И ний сме дали нещо на света…„. // Гражданско сдружение „Загорово“, 12.03.2015. Посетен на 19.04.2015. (на български)
  9. Решение № 1157/16.09.2015 г. на Общински съвет Септември