Мечислав Домарадски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мечислав Домарадски
полски и български археолог

Роден
1949 г.
Починал
1998 г. (49 г.)
Научна дейност
Област Археология
Образование Ягелонски университет
Работил в БАН
Археологически музей в Септември

Проф. Мечѝслав Марѝан Домара̀дски или Домара̀дзки (на полски: Mieczysław Marian Domaradzki) е полски и български археолог, член на Българската академия на науките

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 октомври 1949 г. в Бжег, Полша. Следва археология в Ягелонския университет в Краков. През 1973 г. спечелва докторантска стипендия в БАН и започва да работи на територията на древна Тракия. През 1976 г. защитава докторска дисертация на тема „Тракия и келтските нашествия“ под научното ръководство на проф. д-р Иван Венедиков. През 1989 се хабилитира в БАН. Под негово ръководство е създадена компютърна програма „Археологическа карта на България“ с информация за 15 000 археологически обекта. Работи в областта на селищната археология в Тракия през I хил. пр.н.е. През 1988 г. локализира гръцки търговски център в сърцето на Тракия - Пистирос, (община Септември ). Последното му откритие през 1998 г. е неизвестен античен градски център в землището на село Долно Сахране, Казанлъшко.

Основният обект на изследванията му е Пистирос. В проучванията взимат участие екипи от Карловия университет в Прага, университетите в Брадфорд и Ливърпул, Френската археологическа школа в Атина. Благодарение на неговите усилия е създаден археологически музей в Септември през 1995 г., който през 2005 г. е именуван на негово име.[1] Организатор и участник в множество конференции в България, Полша и други европейски страни. Изнася лекции в Ягелонския университет в Краков, в университетите във Вроцлав, Познан, Варшава, Карловия университет в Прага. Води курсове лекции във Великотърновския университет и Нов български университет. От 1997 г. е професор и ръководител на катедра по археология в университета в Ополе, Полша.

Автор е на над 100 публикации, сред които „Келтите на Балканския полуостров“ - София, 1984 г., „Трако-гръцки търговски отношения“ - Септември, 1993 г., „Пистирос“, том I — Прага, 1996 г.

Умира на 26 юни 1998 г. в град Септември.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Мечислав Домарадски е известен сред колегите си с това, че след приключване на археологическия сезон нарязвал на малки парченца капачки от буркани (до 1990 г. киселото мляко в България се продава в стъклени буркани с капачки от алуминиево фолио) и засипва с тях целия обект по който е работил, с цел да предотвратява иманярски набези и да забавя вандалите копаещи незаконно по археологически обекти.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“. // Община Септември. Посетен на 20.12.2012.
  2. posredniknews.com Интервю с Петър Бънов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]