Чепинска котловина
- Вижте пояснителната страница за други значения на Чепино.
| Чепинска котловина | |
 Котловината от Мечите скали | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  България |
| Надм. височина | 750 – 800 m |
| Дължина | 18 km |
| Ширина | 4 – 7 km |
| Площ | 100 km2 |
| Чепинска котловина в Общомедия | |
Чепино или Чепинската котловина е вътрешнопланинска котловина в северозападната част на Западните Родопи, известна с името Чепинско корито. Най-голямата котловина в Родопите.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името Чепино е записано в турски документи, след потурчването на областта (около 1666). Оригиналното българско име на котловината е Цепина, Цепино, но тъй като в турския език не съществува звукът Ц, името било записано с Ч.
Географско положение, граници и големина[редактиране | редактиране на кода]
Разположена е между северните разклонения на Баташка планина на юг и изток и ридовете Къркария на север и Алабак на северозапад. Има удължена форма в посока запад-изток с дължина 18 km и ширина от 4 до 7 km. Площта ѝ е около 100 km2, а средната ѝ надморска височина 750 – 800 m.
Геология[редактиране | редактиране на кода]
Образувана е през младия терциер – плиоцена, в резултат на тектонско хлътване по разседи, след което е запълнена с плиоценски езерни утайки. Дъното на котловината е сравнително равно и слабо нахълмено. На разломната структура на котловината се дължат честите сеизмични трусове в местността, както и високият брой (над 80) минерални извори, които я превръщат в едно от най-популярните туристически места в България.
Климат и води[редактиране | редактиране на кода]
Въпреки че котловината е сравнително високо разположена и климатът е планински, поради оградното влияние на съседните планински ридове климатът е значително по мек. Средна годишна температура за станция Велинград 9,0 °C, средна януарска -1,8 °C, средна юлска 18,8 °C. Средната годишна валежна сума е около 550 мм и е значително по-малка в сравнение с оградните планини, поради „валежната сянка“ правена от тях. Отводнява се от Чепинска река, Мътница, Ракитовска река и други.
Растителност[редактиране | редактиране на кода]
Околните склонове на котловината са покрити с вековни иглолистни гори, които са предимно от обикновен смърч.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Котловината предлага много добри условия за развитие на селско стопанско (има големи насаждения от хмел), дърводобив, балнеолечение и туризъм.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
На територията на котловината са направени редица археологически разкопки. Близо до село Дорково са открити останките на крепостта Цепина и палеонтологично находище, част от находките са изложени в Плиоценският парк в Дорково. На левия бряг на Чукурска река (приток на Чепинска) се намира пещерата Лепеница, която е обявена за природна забележителност през 1962 г.
Селища[редактиране | редактиране на кода]
В котловината са разположени градовете Велинград, Костандово и Ракитово и селата Дорково и Драгиново.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През нея преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:
- От североизток на югозапад, на протежение от 11,1 км – участък от второкласен път № 84 Звъничево – Велинград – Разлог.
- В източната ѝ част, на протежение от 5,2 км – участък от третокласен път № 376 Батак – Ракитово – гара Костандово.
Успоредно на второкласния път преминава и участък от трасето на теснопътната жп линия Септември – Добринище.
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Чепино е наречена улица в квартал „Белите брези“ в София (Карта).
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-72. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-84. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-73. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Алексиев, Михаил. Николай Гяуров, Момчето от Велинград. 2010. ISBN 978-954-463-148-2
- Алексиев, Михаил. Кралят на басите. Биография на Николай Гяуров. 2011. ISBN 978-954-9388-33-6
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 532.
- Михаил Алексиев и колектив. Енциклопедичен справочник „Чепино“ А-Я. книга Първа. Велинград. 2002.
- Юбилеен енциклопедичен справочник „Обичам те Велинград!“ Михаил Алексиев и колектив „Велинградски летописи“ 1948 – 2018. ISBN 978-954-9388-79-4
- Алексиев, Михаил. Генерал Атанас Семерджиев. София. 2013. ISBN 978-954-9388-48-0