Чепинска котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чепинската котловина)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чепино.

Чепинска котловина
Котловината от Мечите скали
Котловината от Мечите скали
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.0167° с. ш. 24.0833° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Надм. височина 750 – 800 m
Дължина 18 km
Ширина 4 – 7 km
Площ 100 кm2
Чепинска котловина в Общомедия
Източната част на Чепинската котловина

Чепино или Чепинската котловина е вътрешнопланинска котловина в северозападната част на Западните Родопи, известна с името Чепинско корито. Най-голямата котловина в Родопите.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името Чепино е записано в турски документи, след потурчването на областта (около 1666). Оригиналното българско име на котловината е Цепина, Цепино, но тъй като в турския език не съществува звукът Ц, името било записано с Ч.

Географско положение, граници и големина[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е между северните разклонения на Баташка планина на юг и изток и ридовете Къркария на север и Алабак на северозапад. Има удължена форма в посока запад-изток с дължина 18 km и ширина от 4 до 7 km. Площта ѝ е около 100 km2, а средната ѝ надморска височина 750 – 800 m.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е през младия терциер – плиоцена, в резултат на тектонско хлътване по разседи, след което е запълнена с плиоценски езерни утайки. Дъното на котловината е сравнително равно и слабо нахълмено. На разломната структура на котловината се дължат честите сеизмични трусове в местността, както и високият брой (над 80) минерални извори, които я превръщат в едно от най-популярните туристически места в България.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки, че котловината е сравнително високо разположена и климатът е планински, поради оградното влияние на съседните планински ридове климатът е значително по мек. Средна годишна температура за станция Велинград 9,0 °C, средна януарска -1,8 °C, средна юлска 18,8 °C. Средната годишна валежна сума е около 550 мм и е значително по-малка в сравнение с оградните планини, поради „валежната сянка“ правена от тях. Отводнява се от Чепинска река, Мътница, Ракитовска река и други.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

Околните склонове на котловината са покрити с вековни иглолистни гори, които са предимно от обикновен смърч.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Котловината предлага много добри условия за развитие на селско стопанско (има големи насаждения от хмел), дърводобив, балнеолечение и туризъм.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

На територията на котловината са направени редица археологически разкопки. Близо до село Дорково са открити останките на крепостта Цепина и палеонтологично находище, част от находките са изложени в Плиоценският парк в Дорково. На левия бряг на Чукурска река (приток на Чепинска) се намира пещерата Лепеница, която е обявена за природна забележителност през 1962 г.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

В котловината са разположени градовете Велинград, Костандово и Ракитово и селата Дорково и Драгиново.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През нея преминават участъци от два пътя от Държавната пътна мрежа:

  • От североизток на югозапад, на протежение от 11,1 км – участък от второкласен път № 84 Звъничево – Велинград – Разлог.
  • В източната ѝ част, на протежение от 5,2 км – участък от третокласен път № 376 Батак – Ракитово – гара Костандово.

Успоредно на второкласния път преминава и участък от трасето на теснопътната жп линия Септември – Добринище.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]