Гинко билоба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гинко
Gingko-Blaetter.jpg
Природозащитен статут
Status iucn2.3 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Ginkgophyta Гинкови
клас: Ginkgoopsida Гинкови
разред: Ginkgoales Гинковидни
семейство: Ginkgoaceae Гинкови
род: Ginkgo Гинко
вид: G. biloba Гинко билоба
Научно наименование
Уикивидове Ginkgo biloba
Linnaeus, 1771
Обхват на вкаменелости
бридгерий – настояще, 49.5–0 Ma[2]
гинко в Общомедия

Гинко билоба (Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Гинкови (Ginkgophyta), род Гинко (Ginkgo), поради което много често се нарича с родовото си наименование. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20 – 35 m, като отделни екземпляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Образува голямо количество скъсени клонки, по които розетковидно се нареждат листата. По удължените клонки листата са единично разположени. Те са с много характерна ветриловидна форма, обикновено врязани на върха и оттам идва епитетът „biloba“, т.е. „двуделен“. Листата имат много характерно архаично жилкуване – всяка жилка, навлизаща от листната дръжка в листната петура, се разклонява вилообразно на две, след това всяко разклонение още на две и т.н. докато разклоненията достигнат ръба на листа. Такъв тип разклоняване се нарича „дихотомно“ или „дихотомично“. През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни.

Двудомно растение[редактиране | редактиране на кода]

Мъжки конуси с полен
Женски овули

Гинко е двудомно растение, което означава, че един индивид има репродуктивни органи само от единия пол, така че индивидът може да бъде или женски или мъжки. Мъжките репродуктивни органи – макроспорофилите – са събрани в ресовидни съцветия. Женските – семепъпките се залагат по 1 – 2 на дълга дръжка. След опрашването от тях се развиват семената. Те са едри (колкото едра маслина), с месеста обвивка, която при узряване на семената ферментира и издава неприятна миризма. Семената в някои страни (Китай) се обработват със солена вода и се използват за храна.

Съчетанието от устойчивост на болести и неподатлива на насекомите дървесина правят дърветата гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години. След атомната атака над Хирошима гинко са едни от малкото оцелели дървета.

Отглеждане[редактиране | редактиране на кода]

Гинко се култивира в България от края на 19-ти век. Първите засадени дървета растат и до днес в градината при Докторския паметник (зад Народната библиотека), както и на входа на АГ „Шейново“ и на площад „Свобода“ град Добрич. Отделни индивиди от него могат да се видят в почти всеки парк в различни градове на България.

Вкаменелости от преди 165 млн. г.

Съществуването на растението Гинко билоба може да бъде проследено назад в земната история до юрския период. По времето на динозаврите, гинкото се е срещало върху голяма част от сушата и дори след като много други видове изчезнали, това растение се е запазило непроменено – чак до наши дни.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Орехоподобните семена на плодовете са особено ценени в Азия и са традиционна китайска храна. Ястия от гинко се сервират в специални поводи като сватби и на китайската Нова година. Приписват им се свойства на афродизиак. Консумирани в големи количества или продължително време, могат да предизвикат отравяне с гинкотоксин (4'-О-methylpyridoxine). Изследвания показват, че конвулсиите, причинени от гинкотоксина, могат да бъдат предотвратени или прекратени с пиридоксин.

Заради статута си в будизма и конфуцианството, гинко са широко засадени в Корея и части на Япония, като има индивиди, надхвърлящи 1500-годишна възраст. Листото на дървото е символ на школата по японска чайна церемония урасенке и символ на Токио.

В медицината[редактиране | редактиране на кода]

В последно време препарати на основата на съединения, извличани от листата на гинко, намират твърде широко приложение в лекарствената терапия на някои съдови заболявания, при атеросклероза, разсеяна склероза, за подобрение на паметта и концентрацията на вниманието. В края на 20 век „Гинко“ стана моден препарат. Обаче във връзка с разширяващото се и често безконтролно прилагане на лекарствени препарати с гинко, както и използването му в състава на биологично активни добавки, постепенно се е увеличил и броят на регистрираните нежелателни странични ефекти (напр. алергия и др.). Съществуват много мнения относно ефективността на препаратите, съдържащи съединения от листата на гинко, от положителни до критични статии в медицинските списания. Редица изследователи смятат, че тези препарати не допринасят за забележимо подобрение на паметта[3], въпреки че усилват микроциркуляцията на кръвта в тъканите и органите. Съществуват данни от клинични изследвания, сочещи, че продължителното прилагане на такива препарати повишава риска от инсулти[4]. Затова прилагането на препарати на основата на гинко без консултация с лекар е нежелателно. Приемането на всякакви препарати с гинко по време на бременност и кърмене е противопоказно.

В САЩ продуктът „Ginkgo biloba“, извличан от листата на гинко, не е получил одобрение от страна на американския регулатор Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) като безопасно и ефективно лекарство срещу никое заболяване[5].

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sun, W. 1998. Ginkgo biloba. In: IUCN 2013. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.1.
  2. Mustoe, G.E.. Eocene Ginkgo leaf fossils from the Pacific Northwest. // Canadian Journal of Botany 80 (10). 2002. DOI:10.1139/b02-097. с. 1078 – 1087.
  3. ((ru))  САЩ напразно са похарчили 2,5 млрд долара за нетрадиционна медицина. // Архив на оригинала от 2012-11-27.
  4. ((ru))  Екстракт от растението гинко билоба увеличава риска от инсулти. // Архив на оригинала от 2012-11-27.
  5. ((en))  Ginkgo biloba. // Drugs.com. Посетен на 2016-12-15. This product has not been approved by the Food and Drug Administration (FDA) as safe and effective for any medical condition. The long-term safety of herbal products is not known. Before using any alternative medicine, talk with your doctor or pharmacist.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ginkgo“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.