Направо към съдържанието

Въбел (област Плевен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Въбел.

Въбел
България
43.6524° с. ш. 24.899° и. д.
Въбел
Област Плевен
43.6524° с. ш. 24.899° и. д.
Въбел
Общи данни
Население541 души[1] (31 декември 2024 г.)
316 души/km²
Землище40,143 km²
Надм. височина215 m
Пощ. код5953
Тел. код06542
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ12365
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Никопол
Емил Цеков
(БСП – ОЛ; 2023)
Кметство
   кмет
Стоян Дамянов
Въбел в Общомедия

Въ̀бел е село в Северна България, област Плевен, община Никопол.

Българки от с. Въбел носят вода на руските воини от 20-ти Галицки пехотен полк по време на битката за Никопол на 3 юли 1877 г.
Руският паметник

Селото е разположено на Никополското плато. Зимата е особено тежка поради обилните снеговалежи и огромните преспи. Лятото е сухо и горещо, но земята е подходяща за земеделие.

Населението се състои от православни българи.

Името идва от славянската дума „въбел“кладенец. Среща се на много места в България като местно или речно име – Въбел, Въбела и със запазена носовка Въмбел. Според „Българския етимологичен речник“ сродни славянски думи са сръбското убао, убла, кладенец, руското от XI век уболъ, улица; кладенец, полабското wûmbâl, извор. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското amb, amp, родителен падеж amboy, ampoy, облак, гръцкото (пеласгийско) ὅμβρος, дъжд, латинското imber, дъжд; вода, течност, авестийското awrəm, облак, староиндийското abhrám, дъждовен облак; мрачно време, ámbháh, ámbu, вода от индоевропейското *ombh-, *mbh.[2]

Има написана история на село Въбел от кфн Кирил Ангелов Стерков, директор на училището в селото, в която се проследява историята на селото от създаването му, промяната на местоположението му през годините.

  • Църква, изградена с камък и олово;
  • Паметник над братска могила на руски воини, загинали при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.
  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 200, 207.