Въбел (област Плевен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Въбел.

Въбел
Общи данни
Население627 души[1] (15 декември 2023 г.)
367 души/km²
Землище1,71 km²
Надм. височина215 m
Пощ. код5953
Тел. код06542
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ12365
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Никопол
Емил Цеков
(БСП за България; 2023)
Кметство
   кмет
Стоян Дамянов

Въ̀бел е село в Северна България. То се намира в община Никопол, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на Никополското плато. Зимата е особено тежка поради обилните снеговалежи и огромните преспи. Лятото е сухо и горещо, но земята е подходяща за земеделие.

Населението се състои от православни българи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името идва от славянската дума „въбел“кладенец. Името се среща на много места в България като местно или речно име – Въбел, Въбела и със запазена носовка Въмбел. Според „Българския етимологичен речник“ сродни славянски думи са сръбското убао, убла, кладенец, руското от XI век уболъ, улица; кладенец, полабското wûmbâl, извор. Името произхожда от праславянското *ǫbelъ, което е сродно с арменското amb, amp, родителен падеж amboy, ampoy, облак, гръцкото (пеласгийско) ὅμβρος, дъжд, латинското imber, дъжд; вода, течност, авестийското awrəm, облак, староиндийското abhrám, дъждовен облак; мрачно време, ámbháh, ámbu, вода от индоевропейското *ombh-, *mbh.[2]


Има написана история на село Въбел от кфн. Кирил Ангелов Стерков, директор на училището в селото в която се проследява историята на селото от създаването му, промяната на местоположението му през годините.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква, изградена с камък и олово;
  • Паметник над братска могила на руски воини, загинали при превземането на Никопол на 3 юли 1877 г. по време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г.
    Руският паметник

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 200, 207.