Портал:История на България/Избран цитат/Архив

Цитат 1[редактиране на кода]

„	Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….	“
Захарий Стоянов; Из предисловие към брошурата на Георги Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите"; 1886

„	Моите офицери симпатизират на Германия. Народът обича Русия. Аз съм правнук на Луи Филип. Царицата е дъщеря на италианския крал. А парламентът... парламентът, разбира се, е български. Оставям вам да си извадите заключението.	“
Цар Борис III

„	че и ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книга да четът;	“
Иван Вазов; из Паисий; Епопея на забравените

„	Има два вида патриоти: едните - истинските, които историята назовава такива. Техните заслуги късно се ценят. Вторите са тия, които сами се провъзгласят за патриоти, защото громко говорят - повече от другите - за ревност и любов към всичко, що е отечество.	“
Захари Стоянов

„	Ако спечеля, печеля за цял народ, ако губя, губя само мене си…	“
Васил Левски до Панайот Хитов; писано през март или април 1868 г.

„	Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.	“
Атанас Буров

„	Ако народите не съумеят да приложат принципите на демокрацията и във външната политика, те вътрешно ще се изродят, те ще последват примерите на някогашните империи, които свършиха с вътрешно разстройство.	“
Андрей Ляпчев; oбсъждане на Ньойския договор в Народното събрание; 9 ноември 1919

„	Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: "Богат е", казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи.	“
Христо Ботев; из Борба; 1871 г.

„	... Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил. ...	“
из Търновски надпис на кан Омуртаг