Любомир Тенев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любомир Тенев
български театровед
Портрет, 1952 г.
Портрет, 1952 г.

Роден
Любомир Димов Тенев
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Театрознание
Работил в ВИТИЗ
Семейство
Баща Димо Тенев
Майка Надя Тенева

Любомир Димов Тенев е български театровед, професор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 април 1915 г. в Хасково в семейство на учители. Майка му Надя Иванова Тенева е учителка по френски език в гимназията в града. Завършила е литература в Гренобъл, Франция. Баща му Димо Тенев е учител по литература и директор на гимназията. Председател е на читалището в града, също е френски възпитаник. Любомир Тенев завършва право в Софийския университет. От студентските си години сътрудничи с отзиви и рецензии в културния печат. Преподавател по западноевропейски театър от основаването на ВИТИЗ. По-късно е ректор на института. Член е на Съюза на българските писатели. Удостояван с високи отличия и награди. Умира на 9 март 1993 г. в София. През 2000 г. е издадена „Книга за професор Любомир Тенев“, чийто съставител е Димитър Цолов.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Любомир Тенев на дома му на ул. „Оборище“ в София

Автор е на 522 публикации, от тях 19 книги, сред които:

  • „Драма и сцена“ (1959);
  • „Драматургия и съвременност“ (1961);
  • „Актьори и роли“ (1966);
  • „Маска и перо“ (1968);
  • „Театър и действителност“ (1971);
  • „Разкъсани мрежи“ (1972);
  • „Конфликти и време“ (1972);
  • „Хамлет“ (1964, 1973);
  • „Избрани произведения в 2 тома“ (1975);
  • „Те в пространството на сцената“ (1977);
  • „Срещи във вечерни часове“ (1978);
  • „Пристанища за мигове“ (1981).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Любомир Тенев. // literaturensviat.com. Посетен на 21 декември 2018 г. (на български)