Гераците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гераците
Автор Елин Пелин
Създаден преди 1907
Флаг на България България
Първо издание 1911 г.
Издателство Ал. Паскалев
Оригинален език български
Жанр повест

„Гераците“ (1911) е повест от българския писател белетрист Елин Пелин, публикувана на части в сп. „Художник“, а в завършен вид – в „Разкази“, т. II (1911).Повестта проследява разпадането на рода на семейството на богатия чорбаджия Йордан Герака след смъртта на неговата съпруга и душевен център на семейството, баба Марга. Повестта е считана за пример за реалистичното течение в началото на ХХ век, в което се описва българското село и селският бит.[1]

Текстът е основна част от учебната програма по български език и литература в средното училище. Поставян е множество пъти на сцена и поне два пъти на големия екран.

Написване и публикации[редактиране | редактиране на кода]

Елин Пелин ок. 1920 г

Повестта Гераците излиза за първи път в сп. Художник, (година II, брой 7 – 8) през април, 1907 г.[2]Там са публикувани първите четири глави (19 – 31 стр). Повестта е издадена отново, в окончателния си преработен и завършен вид, във втори том Разкази, том II през 1911 година.[3]

Тъй като повестта е част от задължителната учебна програма в средното училище, тя е преиздавана многократно в много издания, в събрани съчинения и отделни пълни и преработени издания.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Герака е най-заможният човек в селото, обичан и почитан както от семейството, така и от съселяните си. Той живее четиридесет години в мир и разбирателство със своята съпруга, баба Марга, в тяхната голяма бяла къща с широкия двор, в който можеше да се смести една махала. Тримата им синове – Божан, Петър и Павел – са се задомили и живеят, според стария патриархален ред, с родителите си. Дядо Йордан Герака и баба Марга управляват семейството с неоспорим авторитет и ръководят освен къщната работа, също кръчмата на стария Герак и полската работа, към която той се отнася с благоговение.

В къщи изпълзяха като змии, незнайно откъде, сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой, сладко сгряван толкова дълги години от любогрейната топлина на общото огнище.

из глава I

Една пролет баба Марга неочаквано умира, а смъртта ѝ довежда до нарушение на патриархалния ред. Дядо Йордан Герака, най-младата снаха, Елка, синът ѝ, Захаринчо, болнавата дъщеря на Божан, Йовка, и старият ратай дядо Матей Маргалака стават жертва на трансформацията на разбирателството и любовта в отчуждение и омраза.

Точно в този момент се появява надежда за стария Герак – най-малкият му син, Павел, се връща в селото. Заминал да служи като войник и останал свръхсрочно. Дядо Йордан се оплаква на сина си и търси подкрепа от него, но изповедта му не трогва Павел. Той е дошъл да иска пари да си отвори в града нещо като бакалница. Безразличието на Павел подклаждат още повече огорчението, самотата и обидата в сърцето на стария Герак.

Искрата на злощастието лумва в пламък, когато имането на дядо Йордан е откраднато от един от синовете му, което става повод за сбиването им. Загубил всякаква надежда, че доброто, господар на човешкото сърце, ще вземе връх, той изпълнява желанието на децата си и разделя по равно имота и двора, оттегляйки се заедно с Елка, Захаринчо и Маргалака в кръчмата, където вече живеят.

Всеки от синовете тръгва по своя житейски път. Божан става най-богатият човек в селото, трупа нови имоти и се превръща в скъперник. Петър отсича свещения бор на Гераците и на свой ред продава имоти, под които са отраснали няколко поколения и се пропива. Павел се връща при своя държанка в града и се запилява. Положението в кръчмата далеч не е по-добро. Старият Герак се състарява бързо. Болен от загубеното богатство и семейната разруха, той вече не излиза никъде. Елка, съсипана от пиянското насилие и крайна отчужденост на Павел, страда от срамната болест, с която той я заразява. Тя прави опит за самоубийство, но Маргалака я спира. В един късен есенен ден тя умира. Петър взема Захаринчо със себе си и го отвежда в града да му търси работа. След Елка умира и дядо Йордан. С неговата смърт свършва и повестта.

Край на разкриващата сюжета част.

Герои[редактиране | редактиране на кода]

  • дядо Йордан Герака – патриарх на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си, баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбира, че някой от синовете му го е обрал. Поделя имота между тях и живее отделен от синовете си и жените им. Смъртта му белязв края на повестта.
  • баба Марга – съпруга на чорбаржи Йордан, сърце на семейството, строга но справедлива към всички. Нейната смърт провокира разпада на патриархалния ред в дома на Гераците.
  • Божан – най-големия син, алчен, за пари и за земя. Научава, че баща му има скрити пари, върти се около кръчмата, където стария Герак се е пренесъл. Настоява имота да бъде поделен още докато баща му е жив. Бие жена си. Не отива на погребението на Елка, защото огражда нива, но сваля калпак отдалеч, когато преминава колата с ковчега ѝ.
  • Божаница – негова жена. Описана като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често бита от мъжа си. След побой ляга болна и стене, тайно пие ракия.
  • Йовка – дъщеря на Божан, болнава и чувствителна. Тя единствена все още съжалява майка си и стрина си Елка.
  • Петър – средния брат, благ, отстъпчив, чувствителен. Разпадането на дома го отблъсква в кръчмата. Когато имотът е разделен, Петър изосавя домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка отвежда Захаринчо в града да му търси работа. Отсича бора, символ на семейството.
  • Петровица – жена на Петър
  • Павел – най-малкият син, обичан от родителите си. Заминал на свръхсрочна военна служба. Научаваме, че в града се развалил, тръгнал по лош път. Връща се у дома за да иска пари от баща си за да отвори дюкян. Получава писма от любовницата си в града, Любица, която го вика да дойде при нея с пари. Заразява жена си с венерическа болест.
  • Елка – жена на Павел, оставена сама у Гераците, докато мъжа ѝ е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на снахите се излива върху нея и сина ѝ, Захаринчо. Търпелива, блага, набожна. След като Павел я заразява с венерическа болест, опитва да се самоубие, като се хвърли под воденицата.
  • дядо Матей Маргалака – самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е съветник на стария Герак, защитник на реда и хармонията. Открива тялото на Герака в последна глава.
  • Захаринчо – син на Павел и Елка. След смъртта на майка си е отведен на работа в града.

Теми и мотиви[редактиране | редактиране на кода]

Борът[редактиране | редактиране на кода]

В първа глава на повестта, читателят се запознава с образа на бора в обширния двор на Гераците. Този бор ни се казва е донесен от рилската света гора от някой неизвестен прадядо на Йордан Герака и служи за знаме на семейството от поколения. Дървото, със своите клони и корени, е метонимия за самото семейство на Гераците. С подялбата на имота, Петър отсича древния семеен бор, така символично показва, че семейството на Гераците е унищожено.

Селото и градът[редактиране | редактиране на кода]

Основна тема на цялата българска литература на ХХ век е мястото на града и селото. В Гераците градът е мястото на разпад и отчуждение. Научаваме че Маргалака имал дъщеря, която била в града и тръгнала по лош път. Павел отказва да се завърне у дома и живее в града, където се е развратил, намерил е любовница, лъже баща си за пари. В конфликта между града и селото се открива и по-големия конфликт на личността срещу държавата.[4]

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Един от първите отрицателни рецензенти на повестта е д-р Кръстьо Кръстев, който напада повестта като художествено неиздържана. В защита на Елин Пелин българският критик Иван Мешеков изтъква всички български белетристи, които говорят за селото по реалистичен, скептичен начин.[1]

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

Повестта е адаптирана два пъти за големия екран:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мешеков 1989, с. 264.
  2. Пелин, Елин. Гераците. Година II, брой 7 – 8, април 1907 г.. сп. Художник, 1907. Посетен на 7 февруари 2020.
  3. Пелинъ 1911, с. 4 – 60.
  4. Кирова 2009, с. 80.
  5. Спектакъл „Ние, Гераците“. // 13.11.2019. Посетен на 08.02.2020.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Елин Пелин в българската критика. София, изд. Български писател, 1977.
  • Кирова, Милена. Литературният канон. Предизвикателства. София, изд. „Св.Климент Охридски“, 2009. ISBN 978-954-07-2811-7.
  • Мешеков, Иван. Есета, статии, студии, рецензии. София, изд. Български писател, 1989.
  • Пелинъ, Елинъ. Разкази томъ II. София, изд. Ал. Паскалевъ, 1911.
  • Пондев, Петър. Елин Пелин. Изследване. София, изд. Народна просвета, 1976.
  • Страници за Елин Пелин. Творчеството на писателя в българската литературна критика. София, изд. Параф, 1991.
  • Янев, Симеон (ред.). Атлас на българската литература 1878 – 1914. Пловдив, изд. Жанет, 2003. ISBN 954-491-160-Х.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]