Стоян Миленков
| Стоян Миленков |
Стоян Миленков е един от най-известните български куплетисти и трубадури през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век, първомайстор на политическата сатира с китара.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Брезник. Учи театрално изкуство в Париж (Франция) при актьора Пол Муне. Играе в различни театри във Франция и България. Либретист е на първата българска оперета за възрастни – „Моралисти“ (1916 г.), композирана от маестро Георги Атанасов.[1] В началото на 20-те години на XX век е стажант-режисьор в парижките театри „Комеди монден“ и „Одеон“, където усвоява много от чертите на парижкото политическо кабаре, от изпълненията на Аристид Брюан и Морис Шевалие.[2]
В България Стоян Миленков става „трубадура на София, всепризнат първомайстор на политическата сатира с китара“ в периода между двете световни войни.[2] Сам пише песните си, интонационният им модел е авторски, но в тях се открива духът на шопския музикален фолклор. Някои от тях се превръщат в модел за създаване на други хумористични и сатирични песни от други автори, както отбелязва Николай Кауфман, и за обучение по свирене на китара.[3] Влага особено остър социален смисъл в онова, което на пръв поглед изглежда невинно, а всъщност представлява бич срещу неправдата и порочността.
През 1934 г. излиза негов юбилеен сборник, оформен от художника Пенчо Георгиев, с встъпление от Стилиян Чилингиров. Съдържа и факсимилни послания от скулптора Андрей Николов, поета Теодор Траянов и писателя Змей Горянин, портрети с благопожелания от Александър Божинов, Илия Бешков, Райко Алексиев и Александър Добринов. По мнението на големите български творци, ако се е бил родил в Париж, славата на Стоян Миленков е щяла да бъде гарантирана, а за България е радост да има сатиричните му куплети.[4]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. и установяването на комунистическия режим няма никакви възможности за политическа сатира и Стоян Миленков замлъква завинаги. Към края на живота му, според някои сведения, му разрешавали да изпее по някое безвредно куплетче от сцената на Софийския цирк. Умира в мизерия през 1953 г.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стари градски песни: Стоян Миленков – „Всичко се друса“ // bulgarianhistory.org. Посетен на 23 февруари 2024.
- ↑ а б Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 228.
- ↑ Тончева, Веселка. Между селото и града (за една певица и нейния репертоар II) // Институт за фолклор - БАН.
- ↑ Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 228 – 229.
- ↑ Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 229.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Кауфман, Н. Куплетистът Стоян Миленков. Музикални хоризонти, кн. 9, 1984, 171-184
- Кауфман, Н. Песните на куплетистите Миленков и Джиб. Българска музика, кн. 2, 1985, 47-61
- Кауфман, Н. Сатиричните песни на Стоян Миленков. Българска музика, кн. 5, 1986, 17-20
- Кауфман, Н. Песните на народния трубадур Стоян Миленков. В: Миленкова, Чайка. Стоян Миленков. Трубадур на смеха и горчивите истини. София, 1989, 63-111.