Азиз Несин
| Азиз Несин Aziz Nesin | |
| Роден | Мехмет Нусрет 20 декември 1915 г. |
|---|---|
| Починал | 6 юли 1995 г. |
| Професия | писател, поет, журналист, сценарист |
| Националност |  Турция |
| Жанр | сатира |
| Съпруга | Ведия Несин (1939 – 1948) Мерал Челен (1956 – 1967) |
| Деца | Оя (1940), Атес (1942), Али (1956), Ахмет (1957) |
| Уебсайт | |
| Азиз Несин в Общомедия | |
Азиз Несин (понякога Азис Несин[1], на турски: Aziz Nesin) е турски писател-сатирик и общественик-социалист и радетел на дружбата между Турция и Съветския съюз. Рожденото му име е Мехмет Нусрет (Mehmet Nusret).
Редактор е на множество сатирични вестници със социалистически уклон, сред които и „Марко Паша“, в сътрудничество с Али Сабахатин. За политическите възгледи е лежал няколко пъти в затвор и намирал убежище в СССР.
Сред мишените на сатиричните му разкази и романи са бюрокрацията, икономическото неравенство. В творбите си съчетава универсалните истини с тънко местно чувство за хумор.
Несин е носител на множество литературни награди в Турция, СССР, Италия и България. Произведенията му са превеждани на повече от 30 езика.
През 1972 г. основава фондацията „Несин“, като ѝ отстъпва авторските права върху произведенията си (книги, пиеси, сценарии за филми), разпространявани или представяни в Турция и по света. Каузата на фондацията му е всяка година да взема под попечителство по 4 бедни деца, като им осигурява подслон и образование докато не се сдобият с професия.
През 1985 година критикува провеждания в България „Възродителен процес“, определяйки го като „нямащ нищо общо със социализма“.[2]
Издадени произведения на български
[редактиране | редактиране на кода]- „Един луд избяга“, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1963
- „Какви сме магарета“, Изд. „Народна младеж“, София, 1967
- „Зюбюк“, Изд. „Народна култура“, София, 1967
- „Кралят на футбола“, Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1976
- „Познаваме се отнякъде“, Изд. „Отечествен фронт“, София, 1978
- „Живее ли Яшар?“, Изд. „Народна култура“, София, 1979
- „Единственият път“, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кратка българска енциклопедия, Българска академия на науките, София, 1966
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 147.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Азиз Несин- Поезия на Азиз Несин в блога Побелелият вол е видял щастливи дни
|
