Маклен

	Маклен
	; ; ;
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):	Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Малвиди (malvids)
разред:	Сапиндоцветни (Sapindales)
семейство:	Сапиндови (Sapindaceae)
род:	Явор (Acer)
вид:	Маклен (A. monspessulanum)
	Научно наименование
	Acer monspessulanum Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Маклен в Общомедия
	[ редактиране ]

Макленът^[2]^[3] (Acer monspessulanum) е малко дърво от семейство Сапиндови.

Описание

Дървото достига височина до 12 m, има тъмносива плитко напукана кора и сферична корона. Листата са 6 – 7 cm дълги и длановидно насечени с триълълно-яйцевидни дялове. Те са плътни и кожести, тъмнозелени отгоре, сиво-зелени отдолу и са на дълга дръжка. Цветовете на маклена са дребни жълто-зелени, събрани в увиснали гроздовидни съцветия. Плодът представлява сферични семена, събрани в симетрични двойки с успоредни крилатки.

Разпространение

Видът е разпространен в България в по-топлите райони като Родопите, Пирин, долината на Струма.

Източници

↑ Acer monspessulanum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Архивиран от оригинала на 15 юни 2019. Посетен на 20 октомври 2022.
↑ Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 286.

Тази статия за растение все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Acer monspessulanum (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. Архивиран от оригинала на 15 юни 2019. Посетен на 20 октомври 2022.

[3] Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. страница 286.

[1]

[2]

[3]