Англезит
| Англезит | |
|---|---|
 | |
| Общи | |
| Формула (повтаряща се единица) | PbSO4 |
| Характеристики | |
| Цвят | безцветен до бял, понякога сив, жълт, в бледосини и бледозелени нюанси |
| Кристална система | орторомбична |
| Цепителност | добра, зависи от основата |
| Лом | мидест |
| Твърдост по Моос | 2,5 – 3 |
| Блясък | диамантен, стъклен, смолист |
| Цвят на чертата | бяла |
| Плътност | 6,3 – 6,4 kg/m3 |
| Ултравиолетова флуоресценция | жълта |
| Англезит в Общомедия | |
Англезит (на английски: Anglesit) – минерал, оловна руда. Състои се от 73,6% оловен оксид и 26,4% сярна киселина. Името му идва от остров Ангълси в Уелс, особено в планината Парис, където са открити първите находки на англезит от френския минералог Франсоа Сюплис Бьодан.[1] Формата му е изключително разнообразна, наподобяваща пирамида. Относителното му тегло в 6,3. Англезитът е мек и крехък минерал с красиви ярки кристали. Добива се заради съдържанието на олово, което се използва в ядрени реактори и рентгенови съоръжения.[1] Красивите му кристали го правят особено привлекателен за колекционерите. Понякога флуоресцира при облъчване с ултравиолетова светлина, излъчвайки яркожълто сияние, което е един от методите за доказване на англезит. Член е на групата на сулфатите и се среща навсякъде по света. Находища има в Унгария, Сибир, Каринтия, Баденвайлер, Шотландия, Пенсилвания, Сардиния, Великобритания – окръг Дарбишър Пийк[1], особено около градовете Малток и Кромфорд.[1]
Свойства[редактиране | редактиране на кода]
Англезитът не е особено твърд – 2,5 до 3 по Моос. Макар и крехък, той е много тежък.[1]
Ако се натрие с него точка неглазиран порцелан, получената следа винаги е жълта, дори и минералът да е с друг цвят. Както много други минерали на оловни минерали, кристалите на англезита са ярки и искрящи. Обикновено кристалите се срещат безцветни и прозрачни, но могат да бъдат също бели, сиви, жълти, зелени или бледосини.
Англезитът често се открива заедно с церусит. Двата минерала се отличават по това, че ако се залеят с разредена азотна киселина, церуситът шупва и се разтваря, а англезитът – не. Понякога англезитът може да се сбърка с барит.[1] Въпреки външната им прилика, баритът гори трудно, а англезитът – лесно. Изгорен на дървени въглища, от него остава топче олово.[1]