Раданово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Раданово
България
Red pog.png
Раданово
Област Велико Търново
Red pog.png
Раданово
Общи данни
Население 1 754 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 31,089 km²
Надм. височина 48 m
Пощ. код 5185
Тел. код 06141
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 61279
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Полски Тръмбеш
Георги Чакъров
(независим)
Кметство
   - кмет
Раданово
Йордан Йорданов
(НДСВ, СДС, ЗСАС, ОБТ)

Раданово е село в Северна България, намиращо се в община Полски Тръмбеш, област Велико Търново.

География[редактиране | edit source]

Село Раданово се намира на около 2 километра югоизточно от общинския център град Полски Тръмбеш и на 32 северно от областния Велико Търново. На запад то граничи с Иванча, а на изток и юг съответно със селата Орловец , Петко Каравелово и Полски Сеновец .

Стоящо в плодородната долина на река Янтра селото притежава удобни съобщителни връзки с цялата страна, чрез пресичащите го магистрала Русе - Велико Търново и построената през 1901 година железопътна линия Русе - Горна Оряховица, на която Раданово е сега спирка(някога гара). Теренът е равнинен, а в околностите хълмисторавнинен с надморска височина варираща в границите между 30 и 350 метра.

История[редактиране | edit source]

За пръв път с днешното си наименование село Раданово се споменава в османските регистри през 1618 година (История на България, изд. на БАН, София, 1981 г.).

Фактите и преданията обаче сочат за една приемственост с различни по вид поселения от Античността до наши дни. В района като част от общата етнокултурна картина в Северна България се приплитат много култури и цивилизации. В местности като "Градище", "Бели бряг", "Кутра", "Манастира"(вж Ст. Стефанов (1956) "Старините по долния басейн на Янтра", стр. 18, Издание на БАН гр. София) и други се откриват артефакти като стрели, върхове на копия, сечива, накити и монети от различни епохи.

Можем да смятаме, че крепостта "Кутра" функционира от тракийско време чак до отхвърлянето на турската власт. Тя е важен опорно - наблюдателен пункт, защитен западно от река Янтра. Оформения защитен комплекс е природно защитен, доукрепен и свързан с възвишенията на изток от него, наречени "Вишиш". По време на римското владичество тук е преден пост на град Никополис ад Иструм и държи главния път за важните тогава дунавски крепости Нове, Ятрус и Сексагинта Приста.

Именно тук,в коритото на р. Янтра в началото на ХХ век е намерена бронзова глава с човешки ръст на император Гордиан III (В момента се съхранява в НАМ).

Около и във селото общо досега са открити поне две тракийски предримски погребения. Има и римски могили.

Римската власт тук е установена около 46 г.сл.хр. след кръвопролитни сражения с местните кробизи и е отхвърлена някъде към III в. след готските набези. По-късно е временно възстановена вече под юрисдикцията на източноримските василевси, но както е известно след установяването на българите по тези земи (VI - VII в)., тя е окончателно отхвърлена. Находки от това време са намерени в местността Таш тепе.

По време на османското владичество селото е с преобладаващо турско население. Голяма част от мъжете в селото били принудително отлъчвани в най-усилното за полска работа време, за да изпълняват царската си служба като войнугани, а жените и децата им оставали да се оправят със земя и добитък, както могат и доколкото могат. ("Българите през XVI век. По документи от наши и чужди архиви" Елена Грозданова, Стефан Андреев)

След Освобождението през 1878 г. на мястото на напускащите турци в Раданово се заселват българи предимно от Балкана и Предбалкана, но има и бежанци от Македония и Сърбия.

Още през Средновековието, а по-късно и по време на Османското владичество край селото е преминавал важен сухоземен път, свързващ дунавското пристанище Свищов с черноморското Варна.

Важен факт е,че селото дава много участници във всички войни за национално обединение. Дадени са свидни жертви, като в тяхна чест е издигнат паметник в центъра на селото.

Легенди[редактиране | edit source]

Според една местна легенда след разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на 18 юли 1868 г., един от четниците му, бягайки от преследващите го турци се озовал в покрайнините на Раданово в местността "Старите лозя".

Изморен от пътя той легнал да си почине и неусетно задрямал.

За негово нещастие наблизо минавали кадъни и една от тях го забелязала. Тя побързала да се върне в селото където съобщила за спящия четник.

Един местен турчин по име Край Рустем, който имал проблеми с властта заради нежеланието си да служи във войската, издебнал нищо неподозиращия българин, убил го и му отрязал главата. Той побързал да занесе отрязаната глава на властите в Търново.

Заради това негово дело му били опростени досегашните провинения и от този момент нататък той се радвал на особени превилегии сред местното турско общество.

Други[редактиране | edit source]

  • Църква "Св. Възнесение Христово", построена през 1895 г.
  • Читалище "Светлина", основано през 1883 г.
  • Основно училище "Св.св. Кирил и Медодий", основано през 1917 г., но училище като постоянна институция има още през 1886 г., като често се сменят сградите.