Михалци
| Михалци | |
  Михалци  Михалци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 775 души[1] (15 март 2024 г.) 21,2 души/km² |
| Землище | 36,558 km² |
| Надм. височина | 105 m |
| Пощ. код | 5248 |
| Тел. код | 06133 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 48550 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Павликени Емануил Манолов (БСП за България; 2011) |
| Кметство – кмет | Михалци Петко Петков (ОБТ) |
Михалци е село в Северна България. То се намира в община Павликени, област Велико Търново.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Михалци се намира в Дунавската равнина между реките Росица и Негованка.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според легендата, селото е основано в средата на XV век.[2] За основател на селото се смята Михал бей Михалооглу, който е наследник от рода на Гаази Али Фируз бей. В землището на селото се е намирало село Чугаревец. Един от първите свещеници в селото е поп Станю Георгиев, който е обслужвал литургии на открито. Първото килийно училище е основано през 1816 година. Изграждането на първата църква в Михалци започва през 1833 г. Три години по-късно храмът е осветен и е наречен Православен храм „Успение Богородично“. През 1845 г. селото е посетено от Петко Рачов Славейков, който се опитва да убеди михалчани да го наемат като учител срещу годишно възнаграждение от 1000 гроша и храна, но въпреки че селото не разполага с подготвен учител, местният чорбаджия отхвърля предложението, изтъквайки поисканото възнаграждение като прекалено високо.[3] През 1870 г. е основано читалище „Съединение“. През 1873 г. в Михалци започва работа класен учител на годишна заплата 6000 гроша. За това високо за времето си възнаграждение в селото се установява търновчанинът Тодор Лука Лефтеров – един от петимата млади българи, завършили преди Освобождението висше образование във Великобритания. Младият, едва двадесетгодишен учител се заема с обновяването на учебния процес, с организацията на театралното и читалищното дело, с общинските инициативи и комитетските дела в селото и бързо се превръща в духовен стожер на Михалци.[3] Убит е на 8 май 1876 г. при Дряновски манастир, където е разбита четата на поп Харитон, към която по време на Априлското въстание се присъединява и Лефтеров.[3] В негов чест през учебната 1926/1927 г. по решение на учителския съвет прогимназията се именува „Тодор Л. Лефтеров“. На 1 декември 1934 г. прогимназията се преобразува в основно училище. В училището се обучават ученици от околните села: Мусина, Русаля и Стамболово. В селото се основава ОТКЗС „Комуна“ през 1958 г.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Родната къща на Михал Бей.
- Църквата „Успение Богородично“ – през 2018 г. е обявена за паметник на културата с национално значение.[4]
- Килийно училище
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
- ФК „Светкавица“ участва във „Б“ ОФГ Велико Търново – север.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година в последната събота от август месец се провежда селския сбор.
07.12. – празникът на с. Михалци
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Православен храм „Успение Богородично“, Михалци -
Читалище „Съединение – 1870“ -
Стадион в село Михалци -
Училище в село Михалци
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Дионисий Михалски – архимандрит и революционер
- Стефан Трифонов – свещеник и революционер
- Тодор Лука Лефтеров (1852 – 1876) – учител и революционер
- Петко Кунин (1900 – 1978) – политик от БКП
- Антон Антонов (Михал Бей)
- Георги Калпакчиев (1928 – 2020), български офицер, генерал-майор
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- „Животът на един михалчанин“ от Михал Бей
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Кунин, Петко; Владков, Нейко Хр. (1971). Село Михалци през вековете. С.: ОФ
- Стефанов, Павел, архим (2003). Архимандрит Дионисий Михалски – пратеник на Търновския революционен комитет в Сърбия през 1873 г.. – Юбилеен сборник в чест на проф. Йордан Йорданов. Доклади и научни съобщения от Седмите музейни четения „Човекът в миналото“ на Регионален исторически музей Велико Търново, 20 – 21 май 2003 г. Ред. Хр. Харитонов. Велико Търново, 36 – 39
- Бонева, Вера (2004). От Манчестър до Михалци: Даскал Тодор Лука Лефтеров. – Исторически преглед (5 – 4/2004), 343 – 360
- Чорбаджиев, Николай (2003). Поп Стефан Трифонов (1831 – 1876). – Исторически преглед (1 – 2/2003), 205 – 215
- Чорбаджиев, Николай (2011). Бяла Черква и Михалци – заедно в борбата за свобода. – Родознание. Genealogia (3 – 4/2011)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ История на селото
- ↑ а б в Бонева 2004, с. 343.
- ↑ Заседание на Специализиран експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ) от 21 август 2018 г. // Министерство на културата, 21 август 2018 г. Посетен на 30 август 2018 г.
| ||||||||