Тривелий Теоктист
Направо към навигацията
Направо към търсенето
|
Свети Тривелий Теоктист Стьiй Тривелiй, царь болгарскiй |
|
|---|---|
 |
|
| Спасител на Европа | |
| Роден | неизв. |
| Починал |
721 България |
| Почитан в | Православния свят |
| Празник | 4 януари |
Името на свети Тривелий Теоктист – Свети благоверен Цар Български Тервел[1] е записано в „Списък на българските православни светци“.[2] Светецът се почита от Българската православна църква на 3 септември.[3] На 27.04.2011 г. в с. Мадара е осветен първият храм в България, чийто патрон е светецът.[4]
Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел хан Тервел от рода Дуло, син на хан Аспарух и внук на хан Кубрат.[5] [6]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел – Официален саит на Българската патриаршия
- ↑ Български светци в изобразителното изкуство, Асен Василев, ДИ „Септември“, 1987, стр. 38.
- ↑ Покръстването през погледа на етнографа, Гатя Симеонова, Диос, 1994, стр. 145.
- ↑ Официална страница на Св. Синод на БПЦ – Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел.
- ↑ Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от Хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 22 ISBN 954-427-216-Х
- ↑ Годишник на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, Университетско издателство – 2002 г. стр. 80.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Белите полета в българската културна памет“ от Веселина Вачкова
- „Истини и фалшификации за цар Тервел – св. цар Тривелий Теоктист“ от Ясен Кавадарков
- „Български хроники“ том I от Стефан Цанев, Глава IV. (700 – 721 г.). Спасителят на Европа. Кесарят Тервел
- „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ от д-р Ганчо Ценов, 1940 г.
- „Светите братя са реформирали анатемосаната глаголица“ от д-р Асен Чилингиров
- Р. Заимова, Кан (хан) Тервел – между традицията и модерността. – Сб. в чест на 70-год. на проф. Надя Данова, София, И-т за балканистика, 2011, с. 616 – 635.