Тривелий Теоктист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свети Тривелий Теоктист
Стьiй Тривелiй, царь болгарскiй
Saint Tribellius.JPG
Спасител на Европа
Роден 675
Починал 721
България
Почитан в Православния свят
Празник 4 януари

Името на свети Тривелий Теоктист – Свети благоверен Цар Български Тервел[1] е записано в „Списък на българските православни светци“.[2] Светецът се почита от Българската православна църква на 3 септември.[3] На 27.04.2011 г. в с. Мадара е осветен първият храм в България, чийто патрон е светецът.[4]

Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел хан Тервел от рода Дуло, син на хан Аспарух и внук на хан Кубрат.[5] [6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел – Официален саит на Българската патриаршия
  2. Български светци в изобразителното изкуство, Асен Василев, ДИ „Септември“, 1987, стр. 38.
  3. Покръстването през погледа на етнографа, Гатя Симеонова, Диос, 1994, стр. 145.
  4. Официална страница на Св. Синод на БПЦ – Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел.
  5. Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от Хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 22 ISBN 954-427-216-Х
  6. Годишник на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, Университетско издателство – 2002 г. стр. 80.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Белите полета в българската културна памет“ от Веселина Вачкова
  • „Истини и фалшификации за цар Тервел – св. цар Тривелий Теоктист“ от Ясен Кавадарков
  • „Български хроники“ том I от Стефан Цанев, Глава IV. (700 – 721 г.). Спасителят на Европа. Кесарят Тервел
  • „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ от д-р Ганчо Ценов, 1940 г.
  • „Светите братя са реформирали анатемосаната глаголица“ от д-р Асен Чилингиров
  • Р. Заимова, Кан (хан) Тервел – между традицията и модерността. – Сб. в чест на 70-год. на проф. Надя Данова, София, И-т за балканистика, 2011, с. 616 – 635.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]