Тривелий Теоктист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свети Тривелий Теоктист
Стьiй Тривелiй, царь болгарскiй
Saint Tribellius.JPG
Спасител на Европа
Роден 675
Починал 721
Почитан в Православния свят
Празник 4 януари
Откриване и освещаване на паметния знак – икона на Св. благоверен български цар Тервел мавроубиец спасител на Европа от ст.н.с. II ст. Божидар Димитров и арх. Миломир Богданов в Мадарската градина в София на 6 II 2016 г.

Името на свети Тривелий Теоктист – Свети благоверен Цар Български Тервел[1] е записано в „Списък на българските православни светци“.[2] Светецът се почита от Българската православна църква на 3 септември.[3] На 27.04.2011 г. в с. Мадара е осветен първият храм в България, чийто патрон е светецът.[4]

Кратка биография[редактиране | редактиране на кода]

Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел хан Тервел от рода Дуло, син на хан Аспарух и внук на хан Кубрат.[5] [6] Възкачва се на престола и управлява първата българска държава в периода 700 – 721 г. През 705 г. в Константинопол хан Тервел получава титлата кесар на Източната Римска империя и цар на България. В тази връзка Патриарх Никифор пише в своята „Кратка история“, че през есента на същата година император Юстиниан Носоотрязания(Ринотмет) излязъл извън портите на Константинопол, придружаван от голям отряд войска и пълководците им, и дошъл в лагера на българите лично да почете Тервел. В държавната йерархия на Римската империя титлата кесар е била най-високата, с която са били удостоявани средновековните европейски владетели. Кесарят всъщност е и съимператор. Титлата е получавана само и единствено от християнски владетели, а цар Тервел явно е бил приел християнството заедно със своето семейство. Няма друг случай в 12-вековната история на Източната Римска империя за кесар да е провъзгласяван чужд владетел.

Популярността на хан Тервел сред хронистите на християнска Европа е много голяма. Още в края на XV век за него пише един от най-важните представители на италианската историография – Марк Антонио Сабелико: „Както се говорело, първият български крал кръстител е Требелиус...“ Европейските автори отделят на Тервел достойно внимание, наричат го „спасител на Европа“, защото с българската войска спира арабската инвазия на Стария континент и спасява Източната Римска империя от ислямизация. Исторически и художествени произведения в Европа до ХVІІ век пресъздават с признателност делото на българския хан, канонизиран от християнската църква като свети крал Тривелий. За най-големия подвиг на цар Тервел, станал причина да бъде канонизиран за християнски светец и споменаван с признателност като Спасител на Европа, средновековните хронисти също пишат подробно.

По това време не е минал век, откак е започнал да се проповядва ислямът и арабите – мюсюлмани превземат цяла Мала Азия, нахлуват в Персия и Армения, превземат и Северна Африка. През 711 година се прехвърлят на европейския континент – маврите превземат Испания, през 716 година превземат Лисабон и се отправят на изток към Франция. По същото време арабите нахлуват в Тракия със силна войска и опустошават напълно цялата провинция. След това се насочват към Константинопол и като се укрепяват близо до градските стени, започват пълна обсада на града откъм сушата. Три хиляди кораба навлизат в Босфора и обсаждат Константинопол и откъм морето. Целта е двете ислямски армии – от запад, откъм Испания, и от изток, откъм Константинопол – да нападнат едновременно от двете страни Европа и да я превземат. Обсадата на града продължава три години. В крепостта няма храна, нито вода, защото арабите прекъсват акведукта. Градът тъне в мръсотии, пламват болести, хората са отчаяни. Гладът така притиска дори и арабите, че те изяждали труповете на мъртвите, взаимно се изтребвали, за да се нахранят или търсели дребни камъни и ги изяждали, за да утолят глада си, както пише Михаил Сирийски. В ранната утрин на 15 август 718 г. над арабските войски се изсипва вихрушка от стрели, а след тях връхлита българската конница. Тервел напада арабите изневиделица в гръб и докато съмне, според пестеливите думи на Теофан Изповедник: „българите …избили 22 хиляди араби“. Погромът е ужасен, арабите побягват в паника, някои се хвърлят от отчаяние в Босфора, а корабите им вдигат платна и отплават.

Святост след смъртта[редактиране | редактиране на кода]

Българският цар Тервел според сведенията на хронистите е дребен на ръст и миролюбив човек. Разбирал е много добре, че опасността, която се задава откъм Изток, е по-страшна от коварствата на византийските императори. Затова решава да им помогне срещу атаката на арабите и тръгва на бой с цялата си войска срещу напредващия ислям. На 15 август 718 година „трижди великият“ владетел на българите кесарят цар Тервел спасява Константинопол, Източната Римска империя и християнска Европа, на която оттогава се смята за съпокровител. Християнският свят с дълбока признателност увековечава святото дело на българския цар, а църквата го канонизира за светец. Има три български извора, които говорят за живота и делата на княз Тервел – История славянобългарска на свети Паисий Хилендарски, История на йеромонах Спиридон и т.нар. Зографска българска история. Като нарича княз Тервел един от най-великите българи и най-достоен след цар Борис I, Паисий Хилендарски пише: „Светият крал Тривелия (Тервел) и светият цар Йоан-Михаил (Борис I) били свети в живота си и храбри и силни в царското си благополучие. [...] И други девет царе били непобедими на война и в тежки и усилни времена по Божия воля освобождавали своя български народ от голямо угнетение и пленение на други народи и царства…“ Княз Тервел изгражда манастир край град Охрид при „чичовците си“, в който се оттегля от светския живот и се замонашва под името Теоктист. И в трите извора повествованията са идентични, но най-пълен е разказът на Спиридон Габровски. По негово време мощите на княз Тервел са се намирали в същия манастир. Съдейки от писанията на съвременниците цар Борис I е легитимирал християнството като официална религия в България, но то е възникнало и прието от основната част от българите много по-рано. По времето на княз Тервел българите са били в голямата си част християни. От йезуитски книги също става ясно, че княз Тервел е бил канонизиран от християнската църква под името свети крал Тривелий. В „История на халифите“, писана от арменски монах, както и в книгата от началото на XVII век „Царството на славяните“ на абата хърватин от Дубровник Мавро Орбини, озаглавена още „Книга историография“, също се откриват данни за християнската принадлежност на Тервел.

В намерени досега изображения цар Тервел е представен като кесар и цар с християнски символи. На негов печат, открит през 1972 година, е гравиран надпис: „Богородице, пази кесаря Тервел“. През XVIII и XIX век известни български зографи от прочутата Самоковска художествена школа са изобразили лика на свети Тривелий Теоктист цар български в множество български църкви и манастири на Балканите. На много от стенописите князът е изобразен с монашеското одеяние на Теоктист, като например в Зографския манастир, Рилския манастир, Троянския манастир, Преображенския манастир, Бельова църква в Самоков, църквата „Въведение Богородично“ в Панагюрище, манастира „Свети Спас“, край с. Лозен, църквата в Старо село, църквата в село Дрен и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел – Официален саит на Българската патриаршия
  2. Български светци в изобразителното изкуство, Асен Василев, ДИ „Септември“, 1987, стр. 38.
  3. Покръстването през погледа на етнографа, Гатя Симеонова, Диос, 1994, стр. 145.
  4. Официална страница на Св. Синод на БПЦ – Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел.
  5. Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от Хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 22 ISBN 954-427-216-Х
  6. Годишник на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, Университетско издателство – 2002 г. стр. 80.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Белите полета в българската културна памет“ от Веселина Вачкова
  • „Истини и фалшификации за цар Тервел – св. цар Тривелий Теоктист“ от Ясен Кавадарков
  • „Български хроники“ том I от Стефан Цанев, Глава IV. (700 – 721 г.). Спасителят на Европа. Кесарят Тервел
  • „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ от д-р Ганчо Ценов, 1940 г.
  • „Светите братя са реформирали анатемосаната глаголица“ от д-р Асен Чилингиров
  • Р. Заимова, Кан (хан) Тервел – между традицията и модерността. – Сб. в чест на 70-год. на проф. Надя Данова, София, И-т за балканистика, 2011, с. 616 – 635.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]