Тривелий Теоктист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свети Тривелий Теоктист
Стьiй Тривелiй, царь болгарскiй
Saint Tribellius.JPG
Спасител на Европа
Роденнеизв.
Починал721
България
Почитан вПравославния свят
Празник4 януари

Името на свети Тривелий Теоктист – Свети благоверен Цар Български Тервел[1] е записано в „Списък на българските православни светци“.[2] Светецът се почита от Българската православна църква на 3 септември.[3] На 27.04.2011 г. в с. Мадара е осветен първият храм в България, чийто патрон е светецът.[4]

Свети Тривелий Теоктист (Тервел богосъзидателен) е българският владетел хан Тервел от рода Дуло, син на хан Аспарух и внук на хан Кубрат.[5][6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел – Официален саит на Българската патриаршия, архив на оригинала от 20 септември 2016, https://web.archive.org/web/20160920134325/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=44398, посетен на 2016-08-22 
  2. Български светци в изобразителното изкуство, Асен Василев, ДИ „Септември“, 1987, стр. 38.
  3. Покръстването през погледа на етнографа, Гатя Симеонова, Диос, 1994, стр. 145.
  4. Официална страница на Св. Синод на БПЦ – Свети благоверен цар български Тривелий (Теоктист) – хан Тервел.
  5. Андреев, Йордан, Андрей Пантев. Исторически справочник Българските ханове и царе от Хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Издателство „Абагар“, Велико Търново, 2004, с. 22 ISBN 954-427-216-Х
  6. Годишник на Софийския Университет „Св. Климент Охридски“, Университетско издателство – 2002 г. стр. 80.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Белите полета в българската културна памет“ от Веселина Вачкова
  • „Истини и фалшификации за цар Тервел – св. цар Тривелий Теоктист“ от Ясен Кавадарков
  • „Български хроники“ том I от Стефан Цанев, Глава IV. (700 – 721 г.). Спасителят на Европа. Кесарят Тервел
  • „Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство“ от д-р Ганчо Ценов, 1940 г.
  • „Светите братя са реформирали анатемосаната глаголица“ от д-р Асен Чилингиров
  • Р. Заимова, Кан (хан) Тервел – между традицията и модерността. – Сб. в чест на 70-год. на проф. Надя Данова, София, И-т за балканистика, 2011, с. 616 – 635.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]