Дъга (списание)

Дъга
Информация
Категории	детско комикс списание
Издател	ДИ „Септември“; „Мунтеану & Мунтеану“ СД; Издателство „Потайниче“
Първи брой	1979 г. (2003, 2022)
Последен брой; Номер	1992 г. (2004); 42 (13, 1)
Държава	България
Език	български

Вижте пояснителната страница за други значения на Дъга.

„Дъга – разкази в картинки“ е българско детско комикс списание, издавано от Държавно издателство „Септември“, София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият му брой излиза в края на 1979 година.^[1] Въпреки огромното външно влияние, списанието създава свой собствен стил и е класически образ на българската илюстрация за това време. „Дъга“ набира огромна популярност през 1980-те години, когато тиражът му достига 180 000 бр. В списанието са събрани колекции от комикс сериали на много български илюстратори, детски писатели и аниматори, сред които Доньо Донев, Румен Петков и Борис Димовски.

Сериалите в списанието са повлияни от българския фолклор, политическата обстановка в България по това време, класически литературни произведения („Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин, „Островът на съкровищата“ на Робърт Луис Стивънсън, „Момиченцето от Земята“ на Кир Буличов), световна география, антична история, история на XX век и др.

До началото през 1989 г. на икономическите и политическите промени българският пазар е недостъпен за западни комикси. „Дъга“ е сред малкото списания в България, изцяло посветени на комикси. Заради мудното си издаване, специфичния си стил, засилената конкуренция и общата лоша икономическа обстановка, след промените списанието бързо губи популярност и спира да бъде издавано. Последният, 42-ри брой, излиза през 1992 година. Повечето от сътрудниците му емигрират или намират нова професия като компютърни дизайнери. В последно време списанието прави опити за своето завръщане на пазара с ново поколение от български илюстратори. То е с изцяло обновена структура, рубрики и слоган.

Тиражите на списанието, варират от 130 000 – 300 000 бр. за различните периоди от годините в които е издавано, като изключение правят последните три броя, за тях може да се отбележи, че след прехода от 89 г., излизат в доста по-кратка версия, като страници и тираж за продажба. Обикновено списанията са по 64 страници, а последните три броя 40, 41 и 42 са едва по 48 стр., като в най-малък тираж е излязъл брой 41 от 20 000 бр., следван от 40 брой от 30 000 бр. и 42 които е бил тиражиран в 40 000 бр. и с него е завършила първата поредица на списанието.

Интересни факти около печата на списанието са, че почти всички тиражи на отделните броеве имат някакви различия, като размерите на списанието, наситеността на цветовете/яркостта и хартията на която са го отпечатвали са се различавали, дори и телените скоби с които се захващат страниците не си съвпадат, което се е получило от факта, че списанието се е печатало в повече от една печатница, които са използвали различно калибровани машини за обработката на печата, още повече, че самото калиброване е ставало също на ръка, от което произтичат и тези малки различия в самото изрязване, печат и оцветяване на съдържанието.

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Между 2003 - 2004 излизат няколко нови броя на списанието, публикувани от „Мунтеану & Мунтеану“ СД. Номерацията за новите броеве започва наново, като 1 и 2 брой излизат през 2003 г., а 3-8 броеве – през 2004 г. След публикуването на брой 13 изданието е прекратено. През декември 2022 година издателство „Потайниче“ подновява издаването на списание „Дъга“ с нова номерация.^[2]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Единствената постоянна рубрика е писма от читателите. Понякога има тематични страници с кръстословици и пъзели. В първите броеве се публикуват текстове, но скоро „Дъга“ се посвещава изцяло на комиксите.

Сериали[редактиране | редактиране на кода]

„Билбо Бегинс или дотам и обратно“ – по романа „Хобитът“ на Дж. Р. Р. Толкин, художник Сотир Гелев
„Бубачко“ – худ. Петър Станимиров
„Карамела Му, Пуки и галактическите пирати“ – художник Петър Станимиров
„Великите географски открития“ – художник Венелин Върбанов – Хари
„В света на животните“ – художник Николай Киров
„Господарят на пръстените“ – по романа „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин – художник Сотир Гелев, сценарист Кънчо Кожухаров
„Дарко“ – истории за момче с вълшебна шапка – художник Николай Додов
„Добромир“ – приключенията на един българин, посветен в източни бойни изкуства, в годините преди падането на България под османска власт – художник Евгений Йорданов
„ЕЛО – Екип за ликвидиране на опасности“ – фантастичен космически сериал.
„Елемаг – воинът на Хан Тервел“
„Крепостта на безсмъртните“ – фантастичен сериал, развиващ се в съвремието и Средновековието – худ. Петър Станимиров, по едноименната новела на Светослав Славчев
„Марко Кралевити“ – по преданията за Крали Марко.
„Момиченцето от Земята“ – по едноименния сборник разкази за Алиса Селезньова на Кир Буличов.
„Островът на съкровищата“ – по едноименния роман на Робърт Луис Стивънсън – худ. Петър Станимиров
„Преди много, много години...“ – приключения в първобитни времена. Автор: Росен Манчев. Комиксът е от 1 страница и излиза в 5 броя: 18, 21, 22, 24 и 31.
„Петлето Герчо, Фук и Фац“ – художник Николай Додов
„Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко“ – художник Румен Петков.
„Пчеличката Любка“ – художник Венелин Върбанов – Хари
„Първобитни небивалици“ – комедия в първобитни времена.
„Спартак“ – исторически комикс за гладиатора Спартак и неговото въстание – Георги Шуменов.
„Справедливите“ – каубойски сериал.
„Томек“ – по романа „Томек на военната пътека“ на Алфред Шклярски – художник Евгений Йорданов
„Хитър Петър“ – комикс основан на приказките за Хитър Петър и Настрадин Ходжа с фантастично продължение в бъдещето – художник Венелин Върбанов – Хари
„Ян Бибиян“ – адаптация по едноименната книга на Елин Пелин.
„Янтар“ – фантастичен космически сериал – художник Петър Станимиров

Тематични страници[редактиране | редактиране на кода]

Динозаври
Кактуси
Маймуни
Орхидеи
Фокуси
Гълъби
Локомотиви

Комунистическа и съветска пропаганда[редактиране | редактиране на кода]

Списанието съдържа статии и комикси с политически и идеологически внушения. Пропагандата, насочена към малките читатели, цели да ги запознае с политическата диктатура, процесите след 9 септември 1944, личностите от комунистическата политическа върхушка и героизмът на борбата срещу фашизма.