Кир Буличов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кир Буличов
И́горь Все́володович Може́йко
Kir Bulychev 1997.jpg
Псевдоним Кир Буличов, Игорь Всеволодович Всеволодов, Николай Ложкин, Маун Сейн Джи, Лев Христофорович Минц,
Роден 18 октомври 1934 г.
Починал 5 септември 2003 г. (68 г.)
Професия писател, учен, пътешественик, журналист, колекционер
Националност Флаг на Русия Русия
Активен период 1960—2003
Жанр научна фантастика
Награди „Аелита“
Уебсайт http://www.rusf.ru/kb/
Страница в IMDb
Кир Буличов в Общомедия

И́горь Все́володович Може́йко, по-известен като Кир Буличов (на руски: Кир Булычёв) е руски учен, пътешественик, журналист, писател-фантаст и колекционер.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Кир Буличов е роден на 18 октомври 1934 г. в Москва.

Завършва Института за чужди езици през 1957 г. и е изпратен като преводач в Бирма (днес Мианмар), където работи повече от две години. Когато се завръща, Буличов постъпва в Института по източни изкуства. През 1965 г. защитава дисертация на тема „Паганската държава“ за историята и културата на средновековна Бирма.

Като учен-изтоковед пътува до Гана, Индия, Ирак, Египет; обхожда Памир, арктическите ледове. Пише трудове за древните източни езици, монография за будистките общини, за Втората световна война в Югоизточна Азия, няколко десетки научни статии в най-реномираните съветски и чуждестранни списания по проблемите на източните култури. Той е един от най-активните сътрудници на географското списание „Вокруг света“. Написва книгите „Това е Гана“, „Пет хиляди храма на брега на Иравади“, „Не само памет“.

Фантастика[редактиране | редактиране на кода]

Написва първия си фантастичен разказ „Когато динозаврите измряха“, публикуван в брой 1 на „Искатель“ през 1971 г., а под него стои псевдонимът Кир Буличов (Кир-Кира е името на жена му, а Буличов — моминското име на неговата майка). Написал е книгите „Чудеса в Гуслярия“ (1972), „Хора като хора“ — (1975), романа „Последната война“, повестите „Закон за дракона“, „Задграничната принцеса“, „Нужна е свободна планета“, „Островът на ръждивия лейтенант“, „Умението да се хвърля топка“, „Похищението на чародея“, „Чужда памет“, „Земетресение в Лигон“, детските романи Момиченцето от Земята (позната и като "Гостенка от бъдещето") и „Приключение в бъдещето“.

Превежда много американски научно-фантастични книги на руски и сам пише сценариите за над 20 филма.

Колекционерство[редактиране | редактиране на кода]

Започва да колекционира икони и прекъсва, когато това става снобска мода. След това е нумизмат, събирач на ордени, на еполети, на военни шапки и всякакви кавалерийски и пехотински снаряжения. При това не само ги събира, но и пише научни изследвания върху своите колекции, за академичната периодика. Според специалистите Буличов има най-добрата колекция в света от предмети от Бухарския емират. И още една колекция: от кивери, каски и шлемове, оръжия и други предмети от времето на войната на Наполеон с Русия. Буличов има и колекция от портрети от руски художници от XVIII и XIX век. Той е член на Американския съюз на нумизматите и единственият чужденец, членувал в Канадското „Дружество на брадатите нумизмати“.

Кир Буличов умира на 5 септември 2003 г. в Москва.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]