Юстиниан II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Юстиниан II Ринотмет)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юстиниан II Ринотмет
византийски император
Iustinianus II solidus 691840.jpg
Солид на Юстиниан II Риномет
Управление 685695 \ 705711
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в Свети Апостоли, Константинопол
Семейство
Династия Династия на Ираклионите
Баща Константин IV Погонат
Юстиниан II Ринотмет в Общомедия

Юстиниан II (на гръцки Ιουστινιανός Β΄) е византийски император в периода 685 – 695 г. и после отново в периода 705 – 711 г. Син е на Константин IV Погонат. Остава в историята с прозвището Ринотмет (на гръцки ὁ Ῥινότμητος – носоотрязания)[1].

Женен е в първи брак с Евдокия (+695). Имат дъщеря Анастасия.

Втори брак с хазарската принцеса Теодора. (Годеж 680 г., църковен брак 703 г. Имат един син – Тиберий, (* 704, + 11 декември 711 г., убит пред църквата Св. Богородица във Влахерна). С неговата смърт се слага край на династията на Ираклеоните.

Първо управление[редактиране | редактиране на кода]

Юстиниан II встъпва на престола през 685 г. като шестнадесетгодишен юноша. Характерно за него е чисто източната жестокост и маниакална деспотичност, които скоро го правят обект на ненавист от страна на населението.

През 688 – 690 г. Византия води два кратки конфликта с България, нарушавайки мирното споразумение от 681 г. Византийците успяват да пленят значителен брой славяни от Македония. Юстиниан II преселва пленените от него славяни в Мала Азия и образува от тях отряд от 30 хиляди души.

През 692 г. Юстиниан нарушава мира с арабите, но е разбит от войските на Абд-Алмалик в Киликия. Поражението е и вследствие от измяната на част от доведените славяни. Тогава Юстиниан заповядва да избият близо до Никомидия и тези славяни, които му остават верни. Резултат от поражението е загубата на южна Армения, където възстава Симбатий (Смбат).

Ненавистта на народа навличат особено злоупотребите и изнудванията на Юстиниановите фаворити – Теодот и Стефан, първият от които е министър на финансите (ό γενικός λογοθέτης), а Стефан заема длъжността сакеларий на императора.

Крупно събитие в църковния живот е Юстинианският събор през 692 г., така наречения „пето-шести“ или Трулски. Постановленията на Трулския събор не са признати от папа Сергий; опитите на Юстиниан II да принуди папата да ги приеме претърпяват неуспех.

Сваляне и заточение[редактиране | редактиране на кода]

От непопулярността на Юстиниан II се възползва пълководецът Леонтий. През 695 г. той бяга от затвора, където е бил държан по заповед на подозрителния император, разбунва жителите на столицата, залавя Юстиниан, заповядва да му отрежат носа и езика (за което Юстиниан е наречен след това с прозвището Ринотмет – „безносия“). Сваленият император е изпратен на заточение в КримХерсон). Стефан и Теодот са екзекутирани.

Фолис на Юстиниан Ринотмет

Свалянето на Юстиниан II не води до подобряването на вътрешното и външното състояние на империята, напротив, започва 20-годишен период на безредици и нестабилност, приключил едва след възцаряването на последвалата Исаврийска династия.

Докато Ринотмет бил в изгнание, град Картаген и остатъкът от провинциите в Африка били завладени от арабите, които застрашително настъпвали и по източната граница. Поради пораженията и неуспехите императорите остават за кратко на власт – след известно време Леонтий също е свален, а престолът е зает от Тиберий III. Тогава Юстиниан Ринотмет, избягва от заточението, първо при хазарите, после при българите, и се явява през 705 г. пред Константинопол заедно с 15-хилядна войска от славяни и българи, начело с кан Тервел. Юстиниан и привържениците му тайно проникват в столицата през един неизползван акведукт и извършват успешно преврат.

Второ управление[редактиране | редактиране на кода]

След като Юстиниан II Ринотмет завладява столицата и отново заема престола, той отмъщава жестоко на противниците си: бившите императори Тиберий и Леонтий са опозорени и обезглавени публично на хиподрума, а патриарх Калиник е низложен, ослепен и заточен.

Златна монета с образите на Юстиниан II Ринотмет и синът му Тиберий

За подкрепата си българският хан (кан) Тервел е богато възнаграден от василевса – Тервел е първият не-ромей, който получава титлата кесар (цезар). Той освен това получава управлението на областта Загора (Североизточна Тракия), както и голямо количество пари, злато, сребро и други скъпоценности.

Второто царуване на Юстиниан (от 705 до 711 г.) се оказва дори още по-злополучен провал от предишното. Войната с арабите отново тръгва лошо: византийците губят Мопсуеста и Тиана; в 709 г. арабите влизат даже в Тракия. Пораженията на ромеите водят до частичната загуба на Кападокия и Киликия. Търсейки реванш срещу българите Юстиниан II нахлува в североизточна Тракия през 708 г., но е победен и обсаден в Анхиало. Императора се оттегля по море и скоро подновява мира с България.

През 711 г. Юстиниан II изпраща в Крим флот и войска, която трябва да накаже Херсон за това, че не е оказал поддръжка на императора по време на неговото нещастие, но войниците се разбунтуват и провъзгласяват за император Филипик Вардан. Докато Юстиниан събира отряди в Мала Азия, Филипик завладява Константинопол и убива Тиберий, малолетният син на Юстиниан. Самият Юстиниан е изоставен от повечето армии и бива заловен и обезглавен през декември 711 г., недалеч от столицата. Това окончателно прекъсва династията на Ираклеоните.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Justinian II. // Енциклопедия Британика. Посетен на 13 ноември 2017. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Константин IV Погонат император на Византийската империя (685 – 695) Леонтий
Тиберий III Апсимар император на Византийската империя (705 – 711) Филипик Вардан