Беседа:Тервел
Битката от 718 г.
[редактиране на кода]"Tervel ... attacked Maslama near Adrianople and killed some 22 000 Muslims in a great battle there." – Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 45.
Можете ли да посочите източници за местоположението на битката? – Equiseum 12:31, 18 септември 2008 (UTC)
- Източникът за 22-те хиляди е Теофан. Място не уточнява, но споменава битката като една от причините за вдигането на обсадата на Константинопол, наред с епидемии и тежката зима. Виж Златарски или самия Теофан. --Спас Колев 12:45, 18 септември 2008 (UTC)
- Мен мястото ме интересува. En:Battle_of_Adrianople_(disambiguation) дава битка между българите и византийците през 718 г., но това вероятно е битката на Тервел с арабите? – Equiseum 14:49, 18 септември 2008 (UTC)
- По това време има и опит на Тервел да върне Анастасий на трона, така че може и да не е с арабите. Но и в двата случая поне на пръв поглед не намирам потвърждение битка да се е състояла при Одрин. --Спас Колев 15:46, 18 септември 2008 (UTC)
- Според статията работата с Анастасий е билa през 719 г., а и имало ли е битка? – Equiseum 15:52, 18 септември 2008 (UTC)
- Мда, по Златарски по-скоро не е имало, разбрали са се с преговори. --Спас Колев 11:06, 19 септември 2008 (UTC)
- Според статията работата с Анастасий е билa през 719 г., а и имало ли е битка? – Equiseum 15:52, 18 септември 2008 (UTC)
- По това време има и опит на Тервел да върне Анастасий на трона, така че може и да не е с арабите. Но и в двата случая поне на пръв поглед не намирам потвърждение битка да се е състояла при Одрин. --Спас Колев 15:46, 18 септември 2008 (UTC)
- Мен мястото ме интересува. En:Battle_of_Adrianople_(disambiguation) дава битка между българите и византийците през 718 г., но това вероятно е битката на Тервел с арабите? – Equiseum 14:49, 18 септември 2008 (UTC)
В частта за събитията около обсадата и участието на българите има неточности. Тервел (беседа) 08:32, 26 август 2020 (UTC)
Титлите на българските владетели: Един владетел е наречен "хан", друг- "кан", трети - "кхан", "канасубиги" и пр. творчески достижения...Каша!
[редактиране на кода]- Титлите на българските владетели:
Ето, какво се получава, когато историческите изследвания, биват редактирани от всякакив хора, които пък биват подържани от администраторите на тази среда, а те управляват средата на принципа "Над мене е само Бог":
- Кардам е наречен от някого "кан":
https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BC&oldid=6790288
"Кан Карда̀м е български владетел в периода 777-803 г. Смята се, че Кардам е пряк приемник на кан Телериг, въпреки че за това има само един първоизточник – западният хронист Зигеберт[1]...."
- Маламир пък е наречен "канасубиги":
https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%80&oldid=6790928
"...Канасубиги Маламѝр (Malamir, † 836) е средновековен български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 831 до 836 г.
Той е третият и най-малкият син на канасубиги Омуртаг и внук на Крум. Заема престола след преждевременната смърт на по-големия му брат Звиница и лишаването от престола на най-големия му брат Енравота (или Воин) поради проявени симпатии към християнството."
А, за избягване на пряка объркваница, в статията за Маламир, владетелите Крум и Муртагон (Омуртаг), са споменати без титли...
- Паган, с помощта на Алиса Селезньовяа е оставен, изобщо без титла:
https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9F%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD&oldid=6800125
"Пага̀н е български владетел, управлявал България от 767 до 768 г. Той започва мирни преговори, като се среща лично с Константин V Копронѝм. На срещата присъства и избягалият по-рано Сабин. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява българите за тяхното „безредие“. Все пак мирът формално е сключен, но чрез него василевсът печели време. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта е да се плени Славун - вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина."
Тя няма нищо напротив, в управляваната от нея среда да се пише за "славянското племе, Севери", а българският (!!!) владетел, със същото име, да бъд енаречен с "тюркското нещо" - "хан":
"...Пага̀н е български владетел, управлявал България от 767 до 768 г. Той започва мирни преговори, като се среща лично с Константин V Копронѝм. На срещата присъства и избягалият по-рано Сабин. Те са разгорещени и императорът постоянно укорява българите за тяхното „безредие“. Все пак мирът формално е сключен, но чрез него василевсът печели време. Веднага след това обаче византийският император изпраща тайна мисия в Тракия. Целта е да се плени Славун - вождът на славянското племе севери. Още от Аспарухово време северите пазят проходите в Източна Стара планина..."
Ето за "хановете" https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A5%D0%B0%D0%BD_(%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B0)&oldid=6778275
И тук е владетелят Север (Севар, Сабир и т.н.), за сверка:
https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80&oldid=6784462
- Аспарух... "Голямата, историческа, уикипедианска" крачка е сторена! - Аспарух (Испор Цар), вече е "хан", само под съмнение, а по предположение е и "кан"...
https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%90%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85&oldid=6775786
"Аспару̀х (или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук[1], Батий[2]) е български владетел, основател на Дунавска България. Той е трети син на Кубрат, основателя на Стара Велика България.
Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан, но от началото на 80-те години на 20 век в българската историография започва да се налага транскрипцията кан. В останалите езици разлика между тези титли няма. В най-ранния достигнал до нас препис на Именника на българските ханове, от края на XV век, Аспарух и неговите предшественици са наречени князе."
- Сега, нека обърнем внимание на последната тума, която управителят Vodnokon4e, е имал/-а достойнството, да одобри - "князе"....
ЕТО, ЗА ТОВА СЕ БОРИМ! ЗАЩО НИ ПРЕПЯТСТВАТЕ?!
ХУБАВА ВЕЧЕР И МИСЛЕТЕ, ДОКАТО ИМА ВРЕМЕ ЗА МИСЛЕНЕ! ѣ --213.91.244.2
Титлата на българските владетели от Аспарух до Пресиян в историческите източници
[редактиране на кода]- Най-вероятно домашната владетелска титла при Кубрат и сина му – Баян е била „бат“
- Хамбарлийски надпис - Крум на гръцки е титулуван „архонт увиги“
- Чаталарския надпис, съхраняван в музея на Плиска съдържа надписа „От Бога Владетел“ на старогръцки - „KANA CYBIГI“ = „велик хан“ = „княз“
- В Манасиевата хроника всички български владетели отпреди Симеон са титулувани князе.
- Западните хронисти наричат славянските управници „duces“ – „водачи“, а за нашите владетели ползват титлата „rex“ - т.е. „крал“
- В законника на Борис I думата княз е употребена в смисъл на управител или управник.
- Титлата хан става известна в Европа след нахлуването на татарите - Батай хан, Ногай хан, Чингиз хан и пр. Дотогава КАГАН е владетелската титла ползвана от турските владетели на авари, хазари и др.
- Дословния превод на Уваровия препис на Именника на българските владетели на новобългарски[1]:
- Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем
- Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
- Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
- Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
- Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.
Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.
„Според Стефан Чурешки (Именникът на българските князе, имената на българските князе низхождат към сарматската именна традиция на Боспорското царство от първите години след Христа, което се обяснява с факта, че Стара Голяма България включва територия и сарматско население на Боспорското царство с неговите най-важни градове Херсонес, Олбия и Фанагория. Например, владетелското име Оумор в края на Именника (Oumaros в разказа на патриарх Никифор) присъства сред имената на царете от „Боспорските надписи“ във формата Омарос. Родово име Ерми (Ермиар в каменните надписи от времето на Омуртаг) се среща в надписите на Боспорските царе като Ерм. Именникът е домашен документ излязъл от самата "кухня" или "спалня" на прабългарските езически владетели. В него се използва в пълен вид прабългарският календар, използват се владетелски формули, чужди за класическата гръцка и латинска литература, присъстват имена на български владетели, непознати или чужди за чуждестранните хронисти. Важно особеност на текста е и отсъствието на християнски понятия, християнски формули и фрази с които изобилстват документите писани през християнската епоха. Фактът, че той хронологично завършва с Умор показва, че най-вероятно е писан малко след този владетел и преди Омуртаг, когато се въвежда владетелската фурмула "каназ увиги - от бога владетел".“
„увиги“ има индоевропейски (ирански) произход и означава „божествен, който е от бога” = „владетел от бога“.
Предположението, че титлата КЪНЯЗ - КНЯЗ е прабългарска е изказано от голям брой автори.
По-късно титлата „велик княз“ се приема и от владетелите на Киевска Рус. --Stanqo (беседа) 09:02, 8 март 2017 (UTC)
- Не е преведена титлата, определено не е на гръцки, освен това не е за Тервел, а за Омуртаг 100 години след Тервел. Теорията с княз и на мене ми се вижда логична, но е само теория --Скроч б. п. 09:18, 8 март 2017 (UTC)
- Княз е славянска титла. Няма преки сведения и/или доказателства да е изпалзвана от прабългарски владетели. Предположенията в тази насока, които се правят от отделни учени у нас, не срещат широка подкрепа. Най-широко разпространената в научните среди традиционна теза е за титлата хан, като в последно време се правят опити да й бъде противопоставена друга титла - кан. На практика и двете титли са едно и също и всичко това е преливане от пусто в празно с надеждата научните кръгове в чужбина да приемат теорията за индоевропейски произход на прабългарите. Засега това не се случва. Jingiby (беседа) 09:50, 8 март 2017 (UTC)
добавяне на литература
[редактиране на кода]5.53.174.112 18:42, 3 февруари 2018 (UTC) Р. Заимова, Кан (хан) Тервел – между традицията и модерността. – Балканите. Модернизация, идентичности, идеи, Сб. в чест на 70-год. на проф. Надя Данова, София, И-т за балканистика, 2011, с. 616-635. ISBN 978-954-92231-8-7
повечето хоронологии са или по проф- В. Златарски, или по проф- чл. кор. Бешевлиев и или по акад. В. Гюзелев. В последно време има и четвърта хронология -по проф- Петър Добрев (Петър добрев, Милена добрева - сборник "българска епиграфика", 2001), тя е доста нестандартна и предполага че Тервел идва на власт чак през 704, а умира през 731 година. Според проф. Добрев част от управлението на Тервел не е било като самостоятелен владетел, но от 717 г насам той безспорно е такъв. Това рабира се е едно доста модерно схващане за нашата историграфска мисъл, но то беспорно съществува, а покойният Петър Добрев бе идин от малкото ни водещи специалист епиграфи и водещи иранисти- Георги Александров 82- --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 195.96.245.240
(беседа) 07:19, 16 ноември 2018
- ↑ Москов, Моско, Именник на българските ханове, Д-р. Петър Берон, С., 1988, стр. 24-25