Именник на българските ханове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Московски (синодален) препис на именника

Именникът на българските владетели или, както е по-известен, Именникът на българските ханове е кратък летопис, на църковнославянски език, съдържащ имената и родовете на няколко ранни прабългарски владетели. В него са посочени също и датите на възкачването на владетелите на престола и продължителността на тяхното управление. Именникът е познат от три късни руски преписа на оригинала, от края на 15 век и от 16 век. Предполага се, че изгубеният оригинал е бил съставен на гръцки език през 8-ми век.

История и съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Андрей Попов при изследването на руски летописи и е публикуван през 1866 година в неговия труд „Обзор хронографов русской редакции“. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях. Запазените преписи са преводи на руската версия на църковнославянски език и в тях за българските владетели се използва славянската титла „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици. Предполага се, че оригиналът на паметника е бил съставен на гръцки език, с вметване на названия на годините изписани на прабългарски език с гръцки букви. Смята се, че летоброенето на прабългарите се е основавало на китайските цикли от по 12 лунни години, всяка от които е носела името на някое животно, например "шегор" ("вол"), "дилом" ("змия") и т.н.

Не е ясно дали съхраненият текст е запазени в цялост сравнен с оригинала и дали няма загубени части, както и през колко преписа в течение на времето са преминали достигналите да нас преводи. Изследователите са единодушни, че достигналият до нас текст е препис от старобългарски документ от 9-10 век. За самия оригинал мненията обаче се раздвояват, като според повечето, старобългарският документ от 10 век е превод от оригинал, който е бил съставен на гръцки език през 8-ми век. Според други изследователи има само една редакция и тя е възникнала на старобългарски - през 10 век. Изследователите, които приемат тезата, че Именникът на българските ханове възниква през 7-8 век в оригинал на гръцки език, смятат, че първоначално текстът е бил изсечен върху камък, и че се е състоял от две части, като първата е завършвала със съобщението за петимата князе с остригани глави. Втората част обхващала периода от 680 до 767 г. Преписът от 10 век според тях е направен въз основа на този каменен надпис.

Оригинал на Уваровия препис[редактиране | редактиране на кода]

Уваров ръкопис (15-16 век)

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

Превод на Именника[редактиране | редактиране на кода]

Дословен превод на Уваровия препис на новобългарски[1]:

  • Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем
  • Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а годината му дилом твирем.
  • Гостун, наместникът бидейки, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
  • Курт 60 години държа. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
  • Безмер 3 години. А родът на този Дуло, а годината му шегор вечем.

Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега.

  • Исперих княз 61 години. Родът му Дуло, а годината му верени алем.
  • Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.
  • ..................................................................твирем
  • (неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем
  • Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
  • Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун.
  • Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем.
  • Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И този заради друг.
  • Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин,Токту и Паган. Според Стивън Рънсиман текстът след Дуло е Vrekshevi Khtun, а представянето му като Вихтун (Vikhtum) може да е неточно.[2] Омелян Прицак изказва предположението, че Вихтун от списъка е шанюй Маодун.[3]

Проблеми на тълкуването на Именника[редактиране | редактиране на кода]

Именникът съдържа календарни термини на непознат език, вероятно прабългарски. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува съчетанието верениалем като вер-ениалем, докато е възможно и тълкуване верени-алем, както би се разчленило според правописното правило в прабългарски. Същото се отнася за съчетанието текучитем твирем. Според Добрев твирем е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само теку читем като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според чувашките думи тиха „жребче“ и чуваш. çиччĕ, каз. жеті, тюрк. *jĕtti „седем“

В полза на хипотезата, че текстът е сбор от каменни надписи, написани на гръцки език около 7 век и преведен на старобългарски език по време на царуването на Симеон I, говори фактът, че в Чаталарския надпис календарният термин „вол“ е записан като σιγορ (а календарната 821-2 г. отговаря на годината на вола по китайския календар[4]), което е по-близо до тюркския корен *sïg-, „добитък“ в тур. sığır и др. и позволява да се изтълкува думата шегоръ в Именника. През 8-9 век прабългарският звук /ш/ се предава с гръцки букви като СХ (П. Добрев). Миккола също така отбелязва, че понятието *jïlan „змия“ е предадено като диломъ и прави сравнение с това, че началният звук /j/ в лични имена от тюркски произход е записван от византийските хронисти с буквата Δ и това е отразено в Именника.

Отделен проблем е дали думите алтем и алтом означават едно и също число. Според П. Добрев те са различни, докато Миккола и Златарски ги четат като едно и свързват с чувашкото числително ултă, старотюрк. altï „шест“. Двояк начин на записване има и името на Аспарух: веднъж Исперих, а в следващото изречение Есперих.

Изречението И сій иного рад има спорно тълкуване. Според П. Добрев то означава „И този друг измести“. Съществува обаче по-правдоподобно тълкуване: рад е съкратена форма от старобълг. предлог ради, т.е. изразът се превежда като „и този (управлява) заради друг“[5]

Таблицата по-долу показва двете тълкувания — класическата тюркска теория на проф. Златарски (1918), която се основава на първото изследване на Именника от финландския езиковед Миккола, и иранската версия на Добрев (1994); освен езикови, Добрев прилага и математически аргументи в полза на своето (иранско) тълкуване (1998).

Дата Тюркска теория (Васил Златарски)[6] Иранска хипотеза (Петър Добрев)[7]

[8]

дилом твирем Змия, 9-ти месец Змия, 4-ти месец
дохс твирем Глиган, 9-ти Глиган, 4-ти
шегор вечем Вол, 3-ти Вол, 5-ти
верени алем Вълк (др: Дракон), 1-ви (други: „допълнителен“) Дракон, първи
текучитем твирем Куче (други:Кон, Овца), 9-ти Кон, 4-ти
тох алтом Кокошка, 6-ти Фазан, 12-ти
шегор твирем Вол, 9-ти Вол, 4-ти
(имен)шегор алем Кон, 1-ви (други: „допълнителен“) Вол, 1-ви
сомор алтем Плъх, 6-ти Плъх, 12-ти
дилом тутом Змия, 4-ти Змия, 2-ри

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Христоматия по история на България, том 1
  • Подбрани извори за българската история том 1 — и том II. Издателство „ Тангра Тан Нак Ра“
  • Йосиф Юлиус Миккола. Тюркско-болгарское леточисление. Известия, Хелзинки, 1913

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Москов, Моско, Именник на българските ханове, Д-р. Петър Берон, С., 1988, стр. 24-25
  2. Runciman, Steven. A history of the First Bulgarian Empire. // Посетен на 2 ноември 2015.
  3. Kim, Hyun Jin. The Huns, Rome and the birth of Europe. New York, Cambridge University Press, 2013. ISBN 9781107009066. с. 59.
  4. Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren.
  5. Бешевлиев. В. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008.
  6. Златарски, Васил 1918. История на Българската държава през средните векове. Българско летоброенен
  7. Надписи и азбука на прабългарите, от Петър Добрев
  8. Царственик на българското достолепие (1998)

Стефан Чурешки, Именникът на българските князе (ханове), публикувана в www.pravoslavie.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]