Йоан Главиницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
† Главиницки епископ Йоан
православен епископ

Роден
29 ноември 1949 г. (68 г.)

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Епископ Йоан (светско име Стоян Костадинов Стойков; роден на 29 ноември 1949 в гр. София) е епископ Главиницки

Основно и прогимназиално образование завършва в столицата. Средно образование получава през 1969 г. в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”.

Постриган е за монах в Бачковския манастир „Успение Богородично” на 11 януари 1969 г. от Старозагорския митрополит Панкратий, като духовен старец му става неговият преподавател и духовен наставник Браницки епископ Герасим, тогава игумен на светата обител.

На 30 март 1969 г. е ръкоположен в йеродяконски чин от епископ Герасим Браницки, игумен на Бачковския манастир.

През 1976 година завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София.

На 21 май 1971 година игуменът го ръкополага за йеромонах в централния манастирски храм „Св. Успение Богородично” на светата обител.

От 1 април 1972 до 28 февруари 1975 година е назначен от Старозагорския митрополит Панкратий за енорийски свещеник в село Кирилметодиево, Старозагорско и същевременно подпомага епархийския архиерей в неговите административни дела.

На 1 март 1975 година e назначен за и. д. протосингел на Старозагорската св. митрополия, а от 1 юли 1975 година е назначен от Старозагорския митрополит Панкратий за протосингел на Старозагорската св. митрополия.

На 1 януари 1976 година в храм „Св. Николай Мирликийски”, Стара Загора, митрополитът го възвежда в архимандритско достойнство. По решение на Св. Синод на Българската православна църква заминава на научна специализация в Московската духовна академия „Св. Сергий Радонежки”, като стипендиант от 15 септември 1976 година, където защитава докторска дисертация.

След завръщането си в България от 1 юли 1978 година е назначен от Видинския митрополит Филарет за протосингел на Видинската св. митрополия.

От 1 септември 1982 г. е назначен като зам.-ректор и ефимерий в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски” на гара Черепиш.

Като ректор на Софийската духовна семинария архимандрит Йоан е назначен на 1 юли 1986 г. по решение на Св. Синод

От 10 юли 1987 г. е духовен наставник и председател на Църковното настоятелство на пансиона при Духовната академия „Св. Климент Охридски” в София. В академичния параклис извършва редовно богослужение. Служи и в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.

На 1 юли 1988 г. е назначен за началник отдел „Богослужебен” при Св. Синод, а от 27 февруари 1989 г. до 1 юли 1989 г. и председател на църковното настоятелство при ПКСХП „Св. Александър Невски”.

В периода от 1 декември 1991 г. до 22 декември 2006 г. с благословението на Българския патриарх Максим и Св. Синод на Българската православна църква е на специализация и командировка в Германия и обслужва Българската църковна община „Св. Климент Охридски” в Мюнхен.

В Германия работи върху магистърска и докторска дисертации. Неговото служение в Българската църковна община „Св. Климент Охридски”, Мюнхен, и в Западноевропейската и Средноевропейската епархия е оценено като е награден със златен орден „Св. Йоан Рилски” от Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон в Българската църковна община в Мюнхен.

След завръщането си в България продължава да служи като завеждащ на отдел „Богослужебен” на Светия Синод, като изпълнява задължението ефимерий при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”.

На 30 ноември 2010 г., е ръкоположен в епископски сан с титлата Главиницки в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”,от митрополитите и епископи на БПЦ Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Западно- и Средноевропейски Симеон, Варненски и Великопреславски Кирил, на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Великотърновски Григорий, Русенски Неофит, Неврокопски Натанаил, Ловчански Гавриил, Доростолски Амвросий, с епископите Стобийски Наум - главен секретар на Светия Синод, Знеполски Йоан – викарий на Софийския митрополит, Левкийски Павел, Тивериополски Тихон, Маркианополски Константин в присъствието на патриарх Максим.

Той става викарен епископ на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил. След смърта на Варненския митрополит Кирил и назнавачането на новия Йоан, става епископ на разположение на Светия Синод.

Източници[редактиране | редактиране на кода]