Йоан Главиницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йоан
български духовник

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Религия Православие
Образование Богословски факултет (Софийски университет)
Йоан в Общомедия
Гробът на Йоан Главиницки на Централните софийски гробища

Йоан е български православен духовник, главиницки епископ на Българската православна църква от 2010 година до смъртта си през 2019 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 ноември 1949 в град София, България, със светското име Стоян Костадинов Стойков. Завършва основно и прогимназиално образование в училище „Екзарх Антим І“ в родния си град, а средно образование получава през 1969 г. в Софийската духовна семинария „Преподобни Йоан Рилски“, която тогава е на гара Чепепиш.[1]

На 11 януари 1969 година е подстриган за монах в Бачковския манастир от митрополит Панкратий Старозагорски, като духовен старец му става игуменът на манастира и негов преподавател и духовен наставник епископ Герасим Браницки. От 1969 до 1971 година служи войник. На 30 март 1969 година е ръкоположен в йеродяконски чин от епископ Герасим Браницки в манастирската църква „Свети Николай“. На 21 май 1971 година игуменът епископ Герасим го ръкополага за йеромонах в централния манастирски храм „Успение Богородично“.[1]

На 1 април 1972 година митрополит Панкратий Старозагорски го назначава за енорийски свещеник в село Кирилметодиево, Старозагорско. Същевременно йеромонах Йоан подпомага епархийския си архиерей в административните дела и просветната работа. Обикаля епархията и се бори с разпространението на различни алтернативни християнски вероизповедания. На 1 март 1975 година е назначен за изпълняващ длъжността протосингел на Старозагорската митрополия, а от 1 юли 1975 година е назначен от митрополит Панкратий за протосингел митрополията.[1]

През 1976 година завършва Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София с дипломна работа върху Станислав Доспевски при катедрата по Християнско изкуство при професор Иван Пандурски.[1]

На 1 януари 1976 година в храма „Свети Николай“ в Стара Загора, митрополит Панкратий го въвежда в архимандритско достойнство.[1]

Изпратен е от Светия синод на научна специализация в Московската духовна академия „Свети Сергий Радонежки“ от 15 септември 1976 година. В академията защитава докторска дисертация „Образът на пастира по творенията на св. Григорий Двоеслов“.[1]

След завръщането си в България на 1 юли 1978 година е назначен от митрополит Филарет Видински за протосингел на Видинската митрополия. Във Видин подпомага митрополит Филарет при управлението на делата на епархията, в службите, завежда епархийската библиотека и председателства църковното настоятелство на митрополитския храм „Свети Николай“.[1]

От 1 септември 1982 година е заместник-ректор и ефимерий в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш. На 1 юли 1986 година по решение на Синода е назначен за ректор на семинарията. В семинарията преподава литургика, българска църковна история, богослужение и църковнославянско четене.[1]

От 10 юли 1987 година е духовен наставник и председател на Църковното настоятелство на пансиона при Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Служи в академичния параклис и в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. От 1 юли 1988 година е началник на отдел „Богослужебен“ на Синода, а от 27 февруари 1989 година до 1 юли 1989 година е и председател на църковното настоятелство на „Свети Александър Невски“.[1]

На 1 декември 1991 година е изпратен от патриарх Максим Български и Синода на специализация в Германия, като същевременно обслужва Българската църковна община „Свети Климент Охридски“ в Мюнхен. В Германия защитава магистърска теза „Свети Амвросий Медиолански и неговото учение за пастирската служба“ и докторски дисертации „Антропология на Карл Маркс“ и „Живот, дела и възгледи на патриарх Евтимий“. За служението му в Германия получава златен орден „Свети Йоан Рилски“ от митрополит Симеон Западно и Средноевропейски.[1]

След завръщането си в България през декември 2006 година, от 1 февруари 2007 година отново служи като завеждащ на отдел „Богослужебен“ на Св. Синод и същевременно ефимерий при патриаршеската катедрала.[1]

На 30 ноември 2010 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен за титулярен главиницки епископ от митрополитите Йоаникий Сливенски, Дометиан Видински, Симеон Западно и Средноевропейски, Кирил Варненски и Великопреславски, Йосиф Американски, Канадски и Австралийски, Григорий Великотърновски, Неофит Русенски, Натанаил Неврокопски, Гавриил Ловчански, Амвросий Доростолски и епископите Наум Стобийски, Йоан Знеполски, Павел Левкийски, Тихон Тивериополски, Константин Маркианополски в присъствието на патриарх Максим.[3] Назначен е за викарен епископ на митрополит Кирил Варненски и Великопреславски.[2]

На 18 юли 2013 година е изпратен на послушание в Бачковския манастир, като епископ на разположение на Светия Синод. От 20 септември 2014 година е на послушание в Рилския манастир.[2]

Умира в София на 22 февруари 2019 година след продължително боледуване.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м Биография на архим. Йоан (Стойков). // Българска православна църква – Българска патриаршия, 29 ноември 2010. Посетен на 16 септември 2018.
  2. а б в Биография на Главиницки еп. Йоан. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 3 ноември 2016. Посетен на 16 септември 2018.
  3. В „Св. Александър Невски“ беше извършена хиротонията на Главиницки епископ Йоан. // Двери на православието. Посетен на 16 септември 2018.
  4. Почина Главиницкият епископ Йоан. // 24 часа, 22 февруари 2019. Посетен на 23 февруари 2019.
Симеон главиницки епископ
(30 ноември 2010 – 22 февруари 2019)
вакантна