Volkswagen Käfer

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Volkswagen Käfer
Марка Flag of Germany.svgФолксваген
Произвеждан 1946 – 2003
Сглобяван в Германия: Wolfsburg и други
Предходен модел Volkswagen Type 2, Porsche 356
Дизайнер Фердинанд Порше
Клас Среден (C)
Задвижване
Положение на двигател Задно разположение на двигателя
Задвижване задно
Други характеристики
Купе 2‑врати, седан (4‑мест.),2‑врати, кабриолет (2+2‑мест.),2 врати, кабриолет (4‑мест.)
Междуосие 2400 мм
Дължина 4079 мм
Ширина 1539 мм
Височина 1500 мм
Тегло 800 – 840 kg
Volkswagen Käfer в Общомедия

Volkswagen Käfer или Фолксваген бръмбар, наричан в България Фолксваген костенурка е лек автомобил, произвеждан в немската автомобилна компания Фолксваген от 1946 до 2003 г. Представлява най-масово произвеждания автомобилен модел в света, без да е преработвана основната му конструкция. Общо са изработени 21 529 464 автомобила.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 г. на Фердинад Порше и фирмата му е възложено създаването на евтин народен автомобил. Това е идея на Адолф Хитлер и след подписването на договор за това с фирма Порше през 1934 г., започва и строителство на завод за производството му през 1938 г. До началото на Втората световна война не започва производството на автомобила. След края на войната завода попада в Британската окупационна зона и още през декември 1945 г. са произведени 55 автомобила. Серийното производство започва през следващата година. Отначало автомобилите се разпространяват между военните, но през 1949 г. започват да се продават на цивилни лица. В Германия модела се произвежда до 1970-те години, а след това продължава да се произвежда в Латинска Америка и последният автомобил в Мексико е произведен през 2003 г.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

Носещото дъно на автомобила с двигателя, монтиран в задната част.
Предният багажник на „костенурката“ през 1965 г. Инструментите са в резервната гума и гърловината на резервоара е до тях.

Основата на автомобила е носещо дъно, в задната част на което е монтиран двигателят, обединен с предавателната кутия. Вътре в централната греда се намират всички задвижвания и кабели, необходими за управлението на двигателя, скоростната кутия и спирачките, както и тръбопровода за бензина. Заварената от метални щамповани детайли каросерия на автомобила се ммонтира отгоре и се завива към основата като допълнително укрепва здравината на конструкцията.[1]

В купето отпред са разположени две отделни седалки, а отзад една цяла, зад която се намира багажник от 115 до 140 литра. Основният багажник се намира отпред и първоначално има обем 85 литра. През 1959 г.с промяна в резервоара този багажник се увеличава до 140 литра. Благодарение на новото предно окачване по-късно резервното колело се разполага хоризантално и обемана багажника става 260 литра.

Двигател[редактиране | редактиране на кода]

Разрязан четирицилиндров Боксерен двигател с въздушно охлаждане, модел 1945 г. Двата цилиндъра са един срещу друг.

На задната ос на автомобилас е разполага четирицилиндров бензинов боксерен двигател, при който двойките цилиндри са разположени един срещу друг. Всеки цилиндър е изпълнен отделно, от алуминиева сплам с чугунена гилза вътре и има оребряване за по-добре охлаждане. Двойка цилиндри се закриват с обща глава, в която се разполагат клапаните и кобилиците, които се задвижват от избутвачи, задвижвани от своя страна от разпределителен вал намиращ се в картера. Отвън цилиндрите са закрити с кожух с вентилатор за охлаждането на двигателя.

Захранването с гориво се извършва с помощта на карбуратор, а самото гориво идва от разположен в предната част на автомобила резервоар. От 1975 г. на някои модели започва да се монтира електронна система за впръскване на горивото и катализатор.

Източници[редактиране | редактиране на кода]