Куб на Рубик

Куб на Рубик
	Магически куб
Информация
Държава	Унгария
Създател	Ерньо Рубик (1974)
Издател	Rubiks Brand Ltd
Жанр	пъзел
Сложност	голяма
Уебсайт	www.rubiks.com
	Куб на Рубик в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Рубик.

Разновидности на куба

Настоящите цветове на кубчето на Рубик

Кубът на Рубик, по-известен като кубчето на Рубик, е механична главоблъсканица, изобретена през 1974 г. от унгарския скулптор и професор по архитектура Ерньо Рубик.

Първоначално кубът на Рубик е наречен от създателя си магически куб, но е преименуван на куб на Рубик от Майкъл Егнот през 1980 г. Според друга версия преименуването настъпва през 1976 г. в Англия, когато Дейвид Сингмастър продава екземпляри от играчката в Опън Юнивърсити. Той печели немската награда „Игра на годината“ за най-добра главоблъсканица през 1980 г. Смята се за най-добре продаваната играчка в света с над 350 милиона продадени екземпляра по света.^[1]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Играчаката е разпространен в четири варианта: 2×2×2 (джобен куб), 3×3×3 (класическият куб на Рубик), 4×4×4 (отмъщението на Рубик), 5х5х5 (професорски куб) и 6х6х6 (V-куб). Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята — по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят. Съществуват алгоритми за правилното нареждане на куба.

Оригиналният вариант на куба (3×3×3) празнува двадесет и петия си юбилей през 2005 г., когато е разпространена специална негова версия в представителна кутия, като лепенката на средното бяло поле е заменена с огледална повърхност с емблемата „Куб на Рубик 1980 – 2005“.

Неотдавна гръцкият изобретател Панайотис Вердес патентова метод за създаване на кубове над 5×5×5, до 11×11×11. Неговите разработки, които имат подобрени механизми и за 3×3×3, 4×4×4 и 5×5×5, са подходящи за бързо нареждане,^[2] докато съществуващите разработки на кубове, по-големи от 3×3×3, се повреждат лесно.^[3] Към април 2007 г. тези разработки все още се изпробват и все още не са широко достъпни, въпреки че са разпространени видеофилми на истински работещи прототипи на 6×6×6 и 7×7×7.

Състезания и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

През 1982 г. се провежда първото световно състезание по подреждане на куба на Рубик. Тогава виетнамецът Мин Тай представя САЩ и печели състезанието с невероятните за онова време 22,95 секунди.

Световният рекорд за подреждане на куба 3x3x3 е 3,47 секунди и принадлежи на китаеца Yusheng Du (видео в YouTube). Българският рекорд е 6,70 секунди и принадлежи на Ивайло Ивайлов Вичев, а средно време 7,50 секунди е постигнато от Ивайло Танев (видео в YouTube).

Кубчето на Рубик (вариантът 3x3x3) има 43 252 003 274 489 856 000 различни конфигурации. Само една от тях е подреденият куб. За да се мине през всички конфигурации, по една на секунда, ще са нужни повече от 1 370 000 000 000 години, което е сто пъти повече от възрастта на Вселената — около 13 милиарда години.

Алгоритми[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Оптимален алгоритъм[редактиране | редактиране на кода]

Историята на търсенето на най-бърз алгоритъм за подреждане на кубчето на Рубик започва около 1980 г., когато е открит пощенски списък за любителите на главоблъсканицата. Оттогава математици, програмисти и аматьори се стремят да намерят алгоритъм, който да нарежда куба на Рубик с минимален брой ходове.

През юли 2010 г. програмистът Томас Рокики от Пало Алто, учителят по математика Хърбърт Коцемба от Дармщат, математикът Морли Дейвидсън от университета в Кент и инженерът Джон Детридж в Google доказаха, че всяка конфигурация на кубчето на Рубик може да бъде подредена за не повече от 20 хода, като всяко обръщане на лицето се смята за едно движение.