Куб на Рубик
Вижте пояснителната страница за други значения на Рубик.
| Куб на Рубик | |
|---|---|
| Магически куб | |
 |
|
| Информация | |
| Държава |
 Унгария |
| Създател | Ерньо Рубик (1974) |
| Издател | Rubiks Brand Ltd |
| Жанр | пъзел |
| Сложност | голяма |
| Уебсайт | www.rubiks.com |
| Куб на Рубик в Общомедия | |
Кубът на Рубик, по-известен като Кубчето на Рубик, е механична главоблъсканица, изобретена през 1974 година от унгарския скулптор и професор по архитектура Ерньо Рубик.
Първоначално кубът на Рубик е наречен „Магически куб“ от създателя си, но е прекръстен на „Куб на Рубик“ през 1980 година от Майкъл Егнот. Според друга версия е прекръстен през 1976 г. на „Куб на Рубик“ в Англия, когато Дейвид Сингмастър го е продавал в Опън Юнивърсити. Той печели немската награда „Игра на годината“ за най-добра главоблъсканица през 1980 г. Смята се за най-добре продаваната играчка в света с над 350 милиона куба на Рубик и техни имитации, продадени по света.[1]
Кубът на Рубик оказва въздействие върху човешкото мислене. След усвояване на алгоритмите, и постоянни занимания с подреждането на кубчето, се постига т. нар. пространствено мислене – термин заимстван от психолозите, подсказващ способността да се „гледа отстрани“ на дадено събитие и да се предвиждат следващи такива. В този свой аспект, продължителното (над 20 минути – до около 2 часа) еднократно занимание с кубчето, представлява едно чудесно средство за концентрация и медитация, което има благоприятен ефект върху релаксирането на организма.
Видове[редактиране | редактиране на кода]
Пластмасовият куб е разпространен в четири варианта: 2×2×2 („Джобен куб“), 3×3×3 класически куб, 4×4×4 („Отмъщението на Рубик“) , 5х5х5 (Професор куб) и 6х6х6 (V-куб) Обикновено полетата на куба са покрити с лепенки в шест цвята – по един за всяка стена на куба. Когато главоблъсканицата е решена, всяка стена има един цвят. Съществуват специални алгоритми за правилното нареждане на всяка стена и слой на куба, които са сложни за заучаване.
Оригиналният 3×3×3 вариант на куба празнува двадесет и петия си юбилей през 2005 г., когато е разпространена специална негова версия в представителна кутия, лепенката на средното бяло поле на който е заменена с огледална повърхност с емблемата „Куб на Рубик 1980 – 2005“.
Неотдавна гръцкият изобретател Панайотис Вердес патентова метод за създаване на кубове над 5×5×5, до 11×11×11. Неговите разработки, които имат подобрени механизми и за 3×3×3, 4×4×4 и 5×5×5, са подходящи за бързо нареждане[2], докато съществуващите разработки на кубове, по-големи от 3×3×3 лесно се чупят.[3] Към април 2007 г. тези разработки все още се изпробват и все още не са широко достъпни, въпреки че са разпространени видеофилми на истински работещи прототипи на 6×6×6 и 7×7×7.
Състезания и рекорди[редактиране | редактиране на кода]
През 1982 година се провежда първото световно състезание по Рубик. Тогава виетнамецът Мин Тай представя САЩ и печели състезанието с невероятните за онова време 22.95.
Световният рекорд за подреждане на 3x3x3 куба е 3.47 секунди и принадлежи на китайския Yusheng Du (видео в YouTube). Българският рекорд е 6.70 секунди и принадлежи на Ивайло Ивайлов Вичев, и средно време 7.72 секунди (видео в YouTube)
Кубчето на Рубик (вариантът 3x3x3) има 43 252 003 274 489 856 000 (43 квантилиона) различни комбинации. Само една от тях е подреденият куб. За да се мине през всичките комбинации при положение, че се отделя по 1 секунда на ход, ще са нужни повече от 1370 милиарда години. За сравнение, вселената е сто пъти по-млада.
Алгоритми[редактиране | редактиране на кода]
Алгоритъм на Бога[редактиране | редактиране на кода]
Историята на търсенето на Божия алгоритъм за кубчето на Рубик започва не по-късно от 1980 г., когато е открит пощенски списък за любителите на кубчето на Рубик. Оттогава математици, програмисти и просто аматьори се стремят да намерят алгоритъм, който да позволи решаването на куба на Рубик с минимален брой ходове.
През юли 2010 г. програмистът от Пало Алто Томас Рокики, учителят по математика в Дармщат Хърбърт Коцемба, математикът от университета в Кент Морли Дейвидсън и инженерът в Google. Джон Детридж доказа, че всяка конфигурация на кубчето на Рубик може да бъде решена за не повече от 20 хода. В този случай всяко обръщане на лицето се счита за едно движение. Така алгоритъмът съдържа 20 хода.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lee Adams, William. The Rubik's Cube: A Puzzling Success. Time Magazine. Прочетено на 3 май 2013 г.
- ↑ www.olympicube.com
- ↑ secure.rubiks.com, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928024250/https://secure.rubiks.com/lvl3/index_lvl3.cfm?lan=eng&lvl1=produc&lvl2=rubbrn&lvl3=clasic&lvl4=cubprf, посетен на 2007-05-15